Решение № 4333 от 15.04.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4333

Пловдив, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20267180700642 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

К. Д. Т., [населено място], [улица], *** обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № GPAM-2217057/04.03.2026г., издадена от Командир на отделение в 04 РУ Пловдив към ОД МВР - Пловдив, изразяваща се във временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“, до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца.

- Твърди се незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалния закон. Посочено е, че в заповедта е вписано нарушение на чл.483 ал.1 т.1 ЗДв.П, каквато норма ЗДв.П не съдържа. Поддържа се в тази вр. наличие на съществено нарушение, предвид характера на оспорения административен акт /принуда/. Изложени са съображения за нарушение на норми от ЗАНН /неотносими за спора/. Поискана е отмяна на заповедта.

В ход по същество жалбоподателят поддържа съображенията в жабата.

- Ответникът Командир на отделение в 04 РУ Пловдив към ОД МВР – Пловдив, Ст. Б. оспорва жалбата и счита заповедта за законосъобразна.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена от адресат на неблагоприятен административен акт в 14 дневен срок от връчването й, поради което допустима. Препис от административния акт е получен на 04.03.2026г., което обстоятелство е удостоверено в разписка за връчване на заповедта /л.5/. Жалбата е подадена на 06.03.2026г.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив /л.28/ - отразена в оспорената заповед, относно предоставени правомощия за издаване на административния акт на конкретно посочени длъжностни лица, в обхвата на които не е командир на отделение към РУ при ОД МВР - Пловдив; Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица от структурите на МВР относно съставяне на АУАН и издаване на НП по реда на ЗАНН и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. за допълването й с включени в състава на посочените длъжностни лица и „командир на отделение“ /пътен контрол/; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица от структурите на МВР относно съставяне на АУАН и издаване на НП по реда на ЗАНН /л.51 и сл./ – отразена в оспорената заповед; справка за нарушител/водач по отношение оспорващото лице.

В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочен за взет предвид АУАН № GA4600655/04.03.2026г., съставен от командир на отделение Ст. Б. при РУ 04 към ОД МВР – Пловдив /л.37/, против жалбоподателя, в който е констатирано, че на 04.03.2026г. около 14.02ч. в [населено място] на [улица], Кр. Т. управлява лек автомобил – Тойота Круизер с рег. № [рег. номер] – лична собственост, което МПС е с прекратена регистрация от 25.11.2025г. по реда на чл.143 ал.10 ЗДв.П.

В АУАН фактическата констатация е приета за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П.

В оспорената заповед е посочено, че лицето управлява МПС, което е регистрирано на територията на република България и не е спряно от движение, за което няма сключен и активен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Описаната фактическа установеност е възприета за нарушение на „чл.483 ал.1 т.1 от ЗДв.П“.

- Предвид разликата във фактите, отразени в АУАН и оспорената заповед се съобрази, че обжалваният акт е административен такъв и ЗДв.П не изисква при издаване на заповед за ПАМ същата да се основава единствено на АУАН. В случая констатациите от АУАН са възприети от административния орган само по отношение обстоятелството на управление на МПС в населено място от лице, което няма действащ договор за застраховка Гражданска отговорност /ГО/.

- АУАН представлява основание за издаване на НП по реда на ЗАНН. Съответно – забраната по см. на чл.51 ал.1 б.Б ЗАНН в конкретния случай не обосновава извод за нищожност на оспорената заповед на посоченото основание.

1.2. Правното основание за издаване на оспорената заповед е чл. чл.171 т.1 б. Е ЗДв.П: За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: „/изм., бр. 64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г./ който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца;“.

2. Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка не е издадена от компетентен орган. Със Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. Директор ОДМВР-Пловдив е оправомощил длъжностни лица от ОД МВР-Пловдив да налагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П. Цитираният акт е отразен в оспорената заповед, но както бе посочено – в обхвата на длъжностните лица, на които са предоставени правомощия за издаване на административния акт не е командир на отделение към РУ при ОД МВР – Пловдив.

Съгласно чл. 172 ал. 1 ЗДв.П в действаща редакция : „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица...“.

Представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П не предоставя компетенции на издалия заповедта административен орган, поради което следва извод за нищожност на обжалвания административен акт.

Основанията за обявяване нищожност на административния акт са: нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет и др. според спецификата на случая. Безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност води до нищожност на административния акт.

3. Извън посоченото се съобрази, че съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и с оглед обективно извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение.

Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е съобразил факта на сключване на ГО на 04.03.2026г. – дата, на която е издадена оспорената заповед. Административният акт е издаден за нарушение, осъществено на 04.03.2026г. около 14.02ч., а полицата е издадена на 04.03.2026г., 15.15ч. – след час.

Уведомление от Гаранционния фонд за липса на валидна застраховка не е приложено в преписката.

Относно правното основание във вр. с възражението в жалбата се отбелязва, че нормата на чл. 171 ал. 1 т. 1 б. "Е" ЗДв.П се обвързва с нарушение на чл.100 ал. 1 т. 3 ЗДв.П /Решение № 319 от 12.01.2015г. на ВАС по адм. д. № 6533/2014г., VII о.; др./. Нарушение на чл.483 ал.1 т.1 КЗ /а не ЗДв.П, тъй като норма с този номер няма в ЗДв.П/ е обвързано със санкция по чл. чл. 638 ал. 4 във вр. чл. 638 ал. 1 т. 2 във вр. чл. 461 т. 1 КЗ. Следва извод за приложено грешно правно основание, което с оглед принудителния характер на мярката представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта.

В допълнение следва да бъде отбелязано, че с оспорената заповед е наложена преустановяваща административното нарушение принудителна мярка, поради което действието й е обосновано и допустимо до момента, до който осъществява целта си / чл.22 ЗАНН /. Следователно, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано - от този момент занапред прилагането на принуда е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6 ал. 2 АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава /Решение № 368 от 28.01.2026г. на АдмС - [област] по адм. д. № 1375/2025г./. В тази вр. се съобрази посоченото по-горе : Административният акт е издаден за нарушение, осъществено на 04.03.2026г. около 14.02ч., а полицата за „ГО“ е издадена на същата дата в 15.15ч. Безспорен факт е сключването на застраховка час след проверката. Налице е отстраняване на нарушението със своевременно предприети действия за привеждане в съответствие с изискванията на закона.

При тези обективни данни следва извод, че издадената заповед не би могла да преустанови или предотврати извършването на административно нарушение, нито пък ще отстрани вредни последици от него, каквито не се твърди да са настъпили. В случая административният орган е следвало да се въздържи от издаване на ограничителната мярка и е нарушил чл.6 ал.5 АПК : „Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.“. Оспореният административен акт няма необходимата последица - постигане на установените в закона цели, обосноваващи налагане на ограничението и засяга правата на жалбоподателя, без това да е фактически и правно обосновано.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.172 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П, съдът

Р Е Ш И :

Обявява за нищожна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2217057/04.03.2026г., издадена от Командир на отделение в 04 РУ Пловдив към ОД МВР - Пловдив, изразяваща се във временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“, до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: