Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 40 от 27.02.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 60/2025
Вид
Определение № 40
Подписан
27.02.2025
В сила
27.02.2025
Състав
Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. Варна, 27.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600060 по описа за 2025 година Производството е по жалба от осъденото лице С. С. П. /саморъчно написана/, срещу определение № 132/05.02.2025г. по ЧНД № 9/25 г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на постановеното определение, тъй като съдът необосновано е приел, че не са настъпили положителни промени в поведението на осъденото лице. Към жалбата са приложени и декларации на лишени от свобода в подкрепа на изложените твърденията.

Депозирано е писмено становище от Началника на Затвора – гр. Варна, в което се излага виждането за неоснователност на жалбата на лишения от свобода. Предлага се определението на ВОС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

Началото на изтърпяване на наказанието е започнало на 25.11.2011 година. Осъденото лице П. търпи групирано наказание в размер от 26 /двадесет и шест/ години лишаване от свобода, наложено му с определение № 998/20.09.2023г. по ЧНД №1010/23г. на Окръжен съд – Бургас, с което са групирани наказанията по НОХД №324/2010г. по описа на Окръжен съд-Варна и НОХД №189/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Към момента на разглеждането на делото пред първата инстанция ос.л.

П. е изтърпял фактически повече от изискуемия минимум от 1/2 от наложеното му наказание, а именно 17 години и 27 дни – фактически 13 г., 2 1 м. и 10 дни, от арест 1г., 5 м. и 14 дни и от работа 2г., 5м. и 3 дни, което изпълва законодателното изискване.

На преценка подлежи наличието на доказателства за поправяне и превъзпитание. Прочитът на документите, съдържащи се в делото, не обуславят категоричност на извода за завършен процес на поправяне.

Първоначалната оценка на риска от рецидив при постъпването в Затвора е отчела среден риск – 54 т. Като основни зони на дефицит са посочени: криминално минало, отношение към правонарушението и умения за мислене.

Рискът от вреди е определен като висок, среден за обществото и затвора и нисък в останалите показатели. Отчетени са и опасения от бягство/отклонение.

Последващите оценки на риска от рецидив, датиращи от 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. запазват стойността от 54т. Изготвената на 15.02.2019г. текуща оценка на риска от рецидив бележи увеличение до 59т., като завишение в проблемни зони са отчетени при отношение към правонарушението и умение за мислене. В изследвания период П. е извършил две нарушения на дисциплината, за които е санкциониран по реда на ЗИНЗС. През втората половина на изследвания период жалбоподателят се е отличил с поведение, целящо създаване на дисбаланс и противоречия сред другите лишени от свобода, настанени в същата група. Предвид тези прояви, е преразпределен от 9-та в 4-та група. Попадайки в нова среда, сред лишени от свобода с хронични заболявания, той е предприел стратегия към поставяне в позиция на зависимост на лишени от свобода с по-нисък финансов и социален статус. В същото време, целеустремено е изградил близък контакт с коридорния отговорник на групата, чрез който да наложи определени от него правила за осъществяване на лихварство и извършване на поръчки за наказване на лишени от свобода, с които е в лоши отношения. При извършено претърсване на спалното му помещение е открит мобилен апарат с батерия и зарядно устройство, както и бележник с вписани в него имена на л. св., отбелязани като длъжници. През този период, П. с демонстративна цел обвинява инспектора на групата, че му е било провалено свиждане извън графика, като по този начин е разчитал да увлече с протести и други л. св. С оглед на неговото поведение и неутрализиране на по-нататъшните му подобни прояви, на 04.12. 2019 г. л. св. П. отново е преместен от 4-та в 8-ма група на Затвора — Варна. При изготвяне на текуща оценка за анализа на риска от рецидив и риска от вреди от дата 07.12.2020 г. се отчита отново стойност в средния диапазон и отново — 59 т. Рискът от вреди също се отчита като среден по отношение на обществото. От 04.01.2022г. е извършена последваща оценка на риска от рецидив, която бележи понижение на стойността до 49 т. Като проблемни зони са отчетени: настоящо правонарушение, криминално минало, 2 отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, умения за мислене. При изготвяне на оценката на риска от рецидив и вреди от 01.09.2023 г. се отчита ново понижение на стойностите - до 42 т. Последната оценка на риска от рецидив и вреди е изготвена по повод настоящото производство на 15.11.2024 г. В нея се отчита увеличение на риска с 1 точка 43 т. Според становището на затворническата администрация, при работата с л.св. Петков се наблюдава, въпреки частичната компенсация на изначално диагностицираните личностни дефицити, необходимост от последваща корекция в сферите отношение към правонарушението и уменията за мислене.

Отчитат се опасения във връзка с риска от вреди, по отношение на обществото и известен възрастен, при живот на правонарушителя на свобода, който е със средна степен на вероятност, но без непосредствена опасност, освен ако не настъпят промени в обстоятелствата.

От изготвената експертна оценка на актуалното психично и емоционално съС.ие е видно, че: л.св. П. е с интелектуално и културно ниво под средните стойности; в комуникацията е по-скоро, прикрит, мнителен, отговаря кратко; Мисленето – тривиално, структурно е правилно подредено;

Определен е като сравнително интровертен тип, като поддържа връзки с определен кръг лица; В ретроспективен план социалните връзки свидетелстват за периферна социална адаптация и могат да бъдат определени като допълнителен рисков фактор; Връзките с криминално проявени лица също не биха допринесли за положителната реинтеграция; Смята присъдата за завишена, споделя известна виновност, но включва самооправдателни механизми.

Жалбоподателят е полагал труд на различни позиции, считано от 27.11.2015г., към момента работи като „Работник кухня“ на платен щат. Общо е наказван 13 /тринадесет/ пъти, но към момента се счита за ненаказван, съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 2 от ЗИНЗС). Видно от втория компонент от прилагана спрямо него дисциплинарната практика е поощряван системно, включително за постигнати добри трудови резултати - общо 35 (тридесет и пет) пъти.

Лишеният от свобода е участвал и в организираните спортни и културни дейности в условията на MЛC Затвора гр. Варна и ЗО „Разделна". Завършил е успешно психо-социален тренинг „Изграждане и позитивиране на адекватни социални умения у лишени от свобода, изтърпяващи наказания в Затвора Варна" и „Социална рехабилитация, личностно развитие и самопознание на лишени от свобода" към СНЦ „Алтруист", програма за обществено въздействие „Формиране на умения за активно поведение на трудовия пазар" и „Решаване на конфликти", както и курс за професионално обучение с придобита професия „Работник в озеленяването".

3

В Решението си по делото „Винтер и други срещу Обединеното Кралство“, ЕСПЧ е посочил, че легитимните пенологични основания едно лишено от свобода лице да бъде държано в изолация включват наказание, възпиране, защита на обществото и рехабилитация. Тези основания следва да са налице при постановяване на присъдата. От друга страна балансът между тях не е непременно статичен и може да се променя в хода на изтърпяване на наказанието. Това, което може да е първично основание за лишаване от свобода в началото на изпълнението на присъдата, може да престане да съществува в процеса на пенитенциарното третиране, особено след известен период на изтърпяване на наказанието. В същото решение Съдът отбелязва, че макар и възмездието да остава една от целите на лишаването от свобода, акцентът в европейската наказателна политика вече е върху целта по рехабилитация на осъденото лице, особено в края на дълъг престой в затвора (вж. например Dickson v. the United Kingdom [GC], № 44362/04, § 75, ЕСПЧ 2007 V; и Boulois v. Luxembourg [GC], № 37575/04, § 83, ЕСПЧ 2012, с допълнителни препратки в тях). В правните документи на Съвета на Европа това е изразено най-ясно в чл. 6 от Европейските правила за затворите, в който е предвидено, че всяко задържане следва да се управлява така, че да способства за реинтеграцията в свободното общество на лицата, лишени от свобода, и чл. 102.1, в който е предвидено, че затворническият режим за осъдените лица трябва да бъде структуриран така, че да им дава възможност да водят отговорен живот без престъпления.

Когато поправянето на осъденото лице надделее над интересите от публична защита и възпиране, то тогава може да се приеме, че са налице и основанията за предсрочно освобождаване. Затова и изискуемата промяна в неговото съзнание и поведение трябва да е ясно и стабилно проявявана в един продължителен период време, за да се приеме, че е и необратима, т.е. ще остане такава и в реалната социална и икономическа среда, в семейното обкръжение и след освобождаването му. Едва тогава може да се достигне до извода, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно и нуждата от продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала. Подобен извод спрямо П., към този момент не може да бъде направен.

Изготвеното становище от инспектор в Затвора-Варна не съдържа констатации за настъпили положителни промени в поведението на осъдения.

Цялата документация, приложена по делото, сочи, че от постъпването му в затвор гр. Варна, до момента не е реализирана нито една от предвидените в закона възможности, за облекчаване на правен статус. Това е индикира ясно недостатъчно изпълнение на изискуемите от закона критерии в процесния случай, определящ конкретни материални предпоставки, обвързващи реализацията на всяка стъпка от прогресивната система за пенитенциарно 4 въздействие, с които се цели да се постигнати конкретни положителни резултати в процеса на превъзпитание на правонарушителя. Тези факти са обективен показател, че до момента л. св. П. не е изпълнил в достатъчна степен изискуемите от закона критерии, за нито една от предвидените стъпки за реализиране прогресивната система за пенитенциарно третиране, от които краен етап е приложение на института УПО, финализиращ регистриран устойчив и необратим прогрес, на постигнати в предходните етапи, резултатите, които вече са придобили траен характер.

Горните факти обосновават извод, че не са налице категорични доказателства за трайни и необратими промени, които да свидетелстват, че са постигнати целите на индивидуалната превенция, поради което не се установи втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.

Следователно, към настоящия момент все още е необходимо продължаването на работата в условията на пенитенциарното заведение по отношение на осъдения С. С. П..

Настоящият състав счита, че престоят му в изолирана среда следва да продължи.

По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 132/05.02.2025 г. по ЧНД № 9/2025г. на Окръжен съд Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5