Решение № 1379 от 20.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1379 гр. Пловдив, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300502019 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.109 ЗС.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. Х. М., чрез адв. В.

Д., против решение №260076 от 03.04.2023 г., постановено по гр. дело №7617/2020 г. по описа на РС -Пловдив, Х гр. състав, с което е отхвърлен иска по чл.109 от ЗС, предявен от В. Х. М. против Д. И. И. за преустановяване на действията на ответника, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху притежаваните от него недвижими имоти: апартамент №1 с идентификатор ***, апартамент №6 с идентификатор ***, и гараж №4 с идентификатор ***, на адрес гр. ***********, ведно със съответните ид.ч. от правото на строеж и общите части, които действия на ответника се изразяват в неправомерно изграждане на пристройка /преддверие/ в общите части на сградата, както и за осъждане на ответника да премахне изградената пристройка за своя сметка. С решението В. Х. М. е осъден да заплати на Д. И. И. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 1850 лв., представляваща деловодни разноски.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Първоинстанционният съд е констатирал, че приобщеното пространство е незаконно и се ползва само и единствено от ответника, но го е освободил от отговорност, тъй като не е бил 1 собственик към момента на въвеждането в експлоатация на сградата.

Оспорват се изводите на РС - Пловдив, тъй като в случая отговорен е само и единствено ответникът, който чрез своето бездействие поддържа състояние, което възпрепятства упражняването на правото на собственост на ищеца в пълен обем. Ответникът смущава правото на собственост на ищеца и на останалите собственици да ползват общите части според тяхното предназначение. Приобщаването на общите части към обект – индивидуална собственост или промяна на вида им, както и поддържането на това състояние, е въздействие върху правото на собственост на всеки етажен собственик, независимо къде се намира обекта му, тъй като се отразява върху стойността му. Иска се отмяна на атакуваното решение, и постановяване на ново, с което иска да се уважи, като на страната се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Въззиваемата страна се позовава на съдебна практика. Твърди се, че преустройството е извършено преди въвеждане на сградата в експлоатация. Иска се и присъждане на разноските.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена е и дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е дадена материално – правната квалификация. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално - правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от В. Х. М., който твърди, че е собственик на апартаменти и гараж, намиращи се в жилищна сграда в режим на етажна собственост, на адрес гр. ***********.

Гаражът бил разположен на първия етаж от сградата. Ответникът незаконно 2 изградил помещение, непосредствено прилепено към притежавания от него гараж №1 на същия етаж, което заемало част от фоайето. Това станало чрез преграждане на общи части, като това състояние пречело на ищеца да упражнява правото си на собственост върху общите части на сградата. Прави се искане да бъде осъден ответника да премахне обособеното помещение.

Ответникът Д. И. И. не оспорва правата на ищеца върху самостоятелните обекти, описани в исковата молба. Твърди, че преграждането, направено в първия етаж, дори да не е в съответствие с одобрения проект, е съществувало още към момента на предаване на сградата от строителя на собствениците. Поддържа, че помещението не се заключва, до него имат достъп всички собственици, като с поведението си не създава пречки за ищеца да осъществява правото си на собственост.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за делба на право на строеж върху недвижим имот - нот. акт №118, том II, дело №315/2015 г. на нотариус ********* и осъществено строителство, ищецът е придобил право на собственост върху апартамент №1 с идентификатор ***, апартамент №6 с идентификатор *** и гараж №4 с идентификатор

*** на адрес гр. *********. Сградата, в която се намират недвижимите имоти, е въведена в експлоатация на 11.01.2016 г.

Ответникът И. е придобил с договор за продажба от 16.03.2018г., нот. акт. №110, том втори, дело №310/2018г. на нотариус ******* собствеността върху апартамент №10 с идентификатор *** и гараж №1 с идентификатор *** със застроена площ 53.52 кв.м, от дружеството "*******" ЕООД, което е участвало и в договора за учредяване и делба на право на строеж, и което е осъществило строителството на сградата, в която се намират описаните обекти.

Разпитан като свидетел, управителят на дружеството С. К. потвърждава този факт. Относно разпределението на партерния етаж сочи, че по проект във фоайето на сградата е предвидено само едно помещение, където е разположена механизацията на асансьора. Имало и една ниша, на която не била предвидена врата, но около 90% от хората, които вече били придобили жилища, поискали строителят да сложи врата, за да може тази ниша да се ползва като стая за съхранение на пособия за почистване на общите части. Вратата била поставена и обекта бил приет с акт 16 в това състояние. Свидетелят сочи, че тази врата била разположена вляво от вратата на асансьорното помещение. Нишата не се явявала пространство под стълбището, а свободно пространство във фоайето. Ответникът, който бил закупил апартамент след приемане на сградата, не бил сред лицата, които искали поставянето на врата.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза, за строежа на сградата е одобрен инвестиционен проект от 27.05.2015 год. от Гл.

3 архитект на район *********. В преписката няма екзекутивна документация за извършени промени в първи /партерен/ етаж. Извършвани са промени по етажи над първия. Според одобрения проект, на ниво първи етаж /партер/ са предвидени: гараж №1 за две коли, с вход от ул. К., врата към преддверие /което се намира между гараж №1, гараж №2, асансьорна шахта и фоайето на стълбищната клетка, като по проект към това преддверие няма друга врата към гараж №2/ и врата от преддверието към фоайе на стълбище; гараж №2 за една кола, с вход от *** за една кола, с вход от *** за една кола, с вход от ул.

Г. и врата към фоайе на сградата; гараж №5 за две коли, с вход от ул. Г. и врата за вътрешния двор; гараж №6 за две коли, с вход от ул. Г. стълбищна клетка, външно стълбище от двора към стълбищна клетка. Вещото лице сочи, че по проект пространството за достъп до гараж №1 от общите части е наименувано „преддверие", поради което е част от първия етаж. Няма отбелязване за обект с характеристики на обща част за сградата - помещение, което по естеството си или по предназначение да служи за общо ползване. В преддверието по проект е предвидена мивка и две врати - едната между гаража и преддверието и втората от преддверието към общото фоайе на стълбищната клетка.

При извършения оглед вещото лице е установило, че преддверието е изпълнено, като съществува вратата, посочена в проекта, която отделя затворената част на фоайето към асансьора. То било разположено между гараж №1, гараж №2, асансьорна шахта и фоайето на стълбищната клетка, като по проект към това преддверие няма друга врата към гараж №2. Посочената в проекта врата на гараж №1 към преддверието към момента е зазидана /вратата е демонтирана и отвора зазидан/. В помещението не е монтирана предвидената по проект мивка, като има водомер за потреблението в гараж №1. Към момента на огледа помещението се ползва за склад. В стълбищната клетка е извършена промяна от одобрения проект, като е изпълнена преградна стена с монтирана врата, при което е обособено помещение под стълбищното рамо. В отклонение от проекта е изпълнено помещение, заемащо северната част на фоайето от 5.20 кв.м /фоайе при асансьор/, като е направена преградна стена с поставена в същата врата.

Това помещение е с вътрешни размери 168 см х 115 см. В него няма подова настилка, стените са завършени на машинна мазилка, а таванът е на бетон. То има врата към преддверието към гаража, както е по одобрения проект. В отклонение от проекта е направен отвор в преграден зид към гараж №1 и е монтирана врата за достъп към него. Според вещото лице, промените в изпълнението са направени по време преди провеждане на приемателната комисия за сградата.

Във въззивната жалба е посочено, че ответникът притежава учредено право на ползване върху апартамент и гараж. Това твърдение съответства на отразеното в нотариалния акт. Ето защо не се възприе извода на първостепенния съд, че ответникът в първоинстанционното производство 4 е собственик - И. е придобил правото на ползване, а в качеството на баща и законен представител на малолетната В. Д. И. е закупил от нейно име с договор за продажба от 16.03.2018 г., нот. акт №110, том втори, дело №310/2018 г. на нотариус ******* собствеността върху апартамент №10 с идентификатор ***, и гараж №1 с идентификатор

*** със застроена площ 53.52 кв.м.

Въз основа на тези факти съдът е приел, че съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За да бъде основателен предявен негаторен иск, следва да се установи, че ищецът притежава право на собственост или друго вещно право, както и, че ответникът извършва действия, чрез които му пречи да упражнява правото си.

Прието е, че ищецът е собственик на описаните в исковата молба самостоятелни обекти в сграда етажна собственост, както и на съответните идеални части от общите части на сградата. Такава собственост върху други обекти притежава и ответника.

За да бъде основателен негаторният иск, следва да се докаже извършването на такива действия или поддържането на такова състояние от страна на ответника, които, обективно и в причинна връзка, да възпрепятстват упражняването на правото на ищеца, което обаче не е доказано. Установено е от показанията на свидетеля и заключението на експертизата, че строителните работи, които са извършени в общите части на първия етаж, включително и процесното помещение до гаража на ответника, са били изпълнени още при строителството на сградата и са били налични към въвеждането в експлоатация. Към този момент ответникът по делото не е притежавал собственост, за разлика от ищеца, който е сред учредителните на правото на строеж и е бил адресат на адм. акт за приемане на сградата, като по делото не е установено поведение на ответника, което да е създало соченото от ищеца състояние. Не е доказано, че ответникът е извършвал каквито и да е строителни работи, а само ползва помещението за преминаване от фоайето на сградата към своя гараж - връзка, която е била предвидена и в одобрения проект. Ответникът не следва да носи отговорност за действията на строителя, довели до промяна на изпълнението на строителните работи на първия етаж. В този смисъл липсва причинна връзка между поведението на ответника и пречките, които твърди ищеца, че му се създават от състоянието, като съдът се е позовал на решение №34/24.02.2015 г. по гр.д. №5239/2014 г. на ВКС. Съдът е приел и, че обстоятелството, че прехода към гаража на ответника се извършва през описаното от вещото лице помещение, не сочи на създаване на пречки за ищеца да полза притежаваните от него апартаменти и гараж, както и общите части, осигуряващи достъпа му до тях. На е доказано, че помещението е заключено, като по този начин е ограничен достъпа на останалите съсобственици в общите части. В този смисъл не е налице и тази предпоставка да се приеме, че правото на собственост на ищеца е смутено.