Определение № 791 от 26.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 791 гр. София, 26.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20241000500783 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 264826/26.02.2024 г. по описа на СГС, депозирана от И. К. З. против определение № 261038/07.02.2024 г. по гр.д. № 14344/2019 г. по описа на СГС, което жалбоподателката намира за неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на производствените правила, както и поради необоснованост и игнориране доводите на жалбоподателката.

Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъде отменено осъждането й с определение от 30.11.2023 г. да плати юрисконсултско възнаграждение.

Неоснователно СГС приел, че ответникът е бил представляван и че бил извършвал процесуални действия. За присъждане на юрисконсултско възнаграждение следвало юрисконсултът да е осъществил защита. Освен това в чл. 37, ал. 2 ЗПрП било уредено, че възнаграждение не се дължи за некомпетентна защита. Съдът не взел предвид възраженията на жалбоподателката, че ответникът не е представляван през цялото производство и в негова полза били извършени правно неграмотни и некомпетентни действия. Освен това ответникът бил представляван единствено чрез отговор на исковата молба, като ответникът не бил представляван в съдебно заседание на 28.11.2023 г. и след това. Процесуалното действие, извършено от името на ответника в посоченото съдебно заседание било недействително, тъй като процесуалният представител Ц. М. била упълномощена от г-н Г., а към датата на заседанието той вече не оглавявал Прокуратурата. Освен това в представения отговор на исковата молба била предприета защита в полза на страна, различна от процесуалната легитимация на прокуратурата, защото с отговорът била предприета защита за поведение на служители на Прокуратурата. Липсвала идентичност между предмета на делото и предмета, по който била предприета защитата. На следващо място се сочи, че съдът игнорирал повдигнатия въпрос, че липсва действително оттегляне на иска. Направено е искане за евентуално спиране на настоящото производство до приключване на дело, в което жалбоподателката е оспорила нищожността на определение № 167/10.05.2021 г. по гр.д. № 4047/2020 г. на ВКС, IV г.о., а при неуважаване на това искане е направено друго – за инцидентно произнасяне относно нищожността на посоченото определение.

Направено е и твърдение от жалбоподателката, че доколкото разноски не са искани, тя 1 не дължи такива.

Прокуратурата на Република България е депозирала отговор на частната жалба, в който е изложила доводи за нейната неоснователност.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа частната жалба и съобрази наведените от жалбоподателя доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното:

Гр.д. № 14344/2019 г. на СГС е образувано по искова молба на И. К. З. срещу Прокуратурата на Република България с искане за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от действия и бездействия на прокурор К. във връзка с депозиран от ищцата сигнал. На 12.02.2020 г. по делото е депозиран отговор на исковата молба от Прокуратурата чрез юрисконсулт Ц. М.. По делото са проведени пет открити съдебни заседания, последното от които на 28.11.2023 г., като на всички тях Прокуратурата е представлявана от юрк. М.. След последното открито съдебно заседание юрк. М. е представила писмени бележки.

С молба от 27.11.2023 г. ищцата е заявила, че оттегля искова молба вх. № 134161/01.11.2019 г., а във втора молба от същата дата е поискано да не се дава ход на делото поради оттегляне на исковата молба. С молба от 30.11.2023 г. ищцата е потвърдила оттеглянето на исковата молба.

В последното открито съдебно заседание юрк. М. е претендирала изрично заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

С определение от 30.11.2023 г. СГС е прекратил производството по делото, като е осъдил ищцата да заплати на Прокуратурата юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

С молба от 28.12.2023 г., депозирана в седмодневния срок за обжалване на прекратителното определение, ищцата е поискала от СГС да измени определението в частта за разноските, като отмени осъждането й да заплати на Прокуратурата юрисконсултско възнаграждение с доводи идентични на тези в частната жалба.

С определение от 07.02.2024 г. СГС е оставил искането по чл. 248, ал. 1 ГПК без уважение. Това определение е връчено на ищцата на 19.02.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирано лице срещу обжалваем съдебен акт и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Неоснователно е искането на жалбоподателката за спиране н анастоящото производство до приключване на друго такова, п окоето тя е оспорила действителността на определение № 167/10.05.2021 г. по гр.д. № 4047/2020 г. на ВКС, IV г.о. Последното е постановено в производство, което не е преюдициално на настоящото, което е такова за разноските, присъдени при прекратяване на делото и не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Ирелевантно е за изхода от спора и дали това определение е нищожно.

В случая няма спор, че първоинстанционото дело е прекратено поради оттегляне на иска от ищцата.

Съобразно чл. 78, ал. 4 ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, освен ако това не е станало поради постигане на спогодба. Съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК юридическите лица имат право на юрисконсултско възнаграждение, ако са 2 били защитавани от юрисконсулт, определено по реда на ЗПрП.

Изключение от посочените правила би имало в няколко случая – когато юридическото лице-ответник не е бил защитаван от юрисконсулт или адвокат, или, макар да е бил защитаван, не е направил искане за присъждане на разноски. Право на разноски за юрисконсулт ответникът не би имал и ако оттеглянето на иска се дължеше на изпълнение в хода на процеса от ответника, когато последният е дал повод за завеждане на делото.

В случая несъмнено ответникът е юридическо лице (чл. 137 ЗСВ) и може да бъде представлявана от юрисконсулт, какъвто е бил упълномощен в лицето на юрк. Ц. М..

Същата е осъществила процесуално представителство чрез депозиране отговор на исковата молба, чрез осъществяване на процесуални действия по време на всички открити съдебни заседания, както и чрез депозиране на писмени бележки в края на производството. Не съответства на установените факти по делото твърдението на ищцата, че в полза на ответника не са осъществявани процесуални действия от юрисконсулт, нито могат да бъдат споделени оценките й за правно неграмотни действия. Макар и понякога накратко, юрк. М. е вземала становища по твърденията и исканията на ищцата и тези становища са отговаряли на техния предмет.

Неоснователно е оплакването, че юрк. М. не е била надлежно представлявана – дори това да е било така, интерес да навежда такова оплакване има само представлявания. Представителството е било надлежно – юрк. М. е упълномощена от Главния прокурор, като от значение е функцията на лицето, което я е упълномощило, а не конкретното лице, което изпълнява тази функция и дали то е същото в един последващ момент.

Неоснователно е и оплакването на И. З., че разноски не са искани от ответника.

Такива са поискани както с отговора на исковата молба, така и в последното открито съдебно заседание.

След като ответникът е бил защитаван от юрисконсулт и е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като делото е прекратено по искане на ищцата, без да се установява ответникът да е станал повод за завеждането му и за последващото оттегляне на иска, то на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение.

Неговият размер е минимално 100 лева (чл. 25 от Наредбата за заплащане на правна помощ във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП), каквито именно са определени от първата инстанция.

Поради достигане от въззивната инстанция до краен извод, идентичен с извода на първата инстанция, обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, Апелативен съд София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 264826/26.02.2024 г. по описа на СГС, депозирана от И. К. З. против определение № 261038/07.02.2024 г. по гр.д. № 14344/2019 г. по описа на СГС, с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на ожалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4