Решение № 73 от 05.11.2024, Районен съд - Тополовград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Тополовград, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело № 20232320100306 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от Т. Г. К. с ЕГН *********** от *************, чрез пълномощника Н. Д. К. против „********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

*********, промишлена зона-изток, **********, представлявано от управителя К.К..

В молбата се твърди, че ищцата е наследник на К.Х.Г., починал на 06.10.1920 г., б.ж. на село ********** и на неговия наследодател Х.Г.Ж.. С Решение на Поземлена комисия – Тополовград от 02.08.1999 г. са възстановени земеделски земи. С нотариален акт за продажба на недвижим имот през 2019 г. на Съдията по вписванията при РС – Тополовград, К.Г. е продал два поземлени имота за сумата от 550 лева на ответното дружество, като ищцата твърди, че за тази сделка като наследник е разбрала през 2023 г., когато е потърсила да провери кой обработва тези земи.

Твърди, че след направена справка е установила, че тази сума не отговаря на продадените имоти и че към настоящият момент собственик на тези имоти е „******** . Твръди, че съставения нотариален акт е опорочен като документ с невярно съдържание и същият следва да бъде отменен, като 1 твърди, че вписаната продажна цена е твърде ниска и явно е неизгодна за продавача, като счита, че той е действал при крайна нужда.

Поради което моли съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на договора за покупко-продажба на двата поземлени имота, като моли да й бъдат присъдени и направените разноски по делото.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на 10.11.2023 г. В законоустановения едномесечен срок ответното дружество е подало отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител адв.К., в който се твърди, че иска е недопустим, като са посочени съответните основания, като съдът счита, че възражението на ответника за процесуалната дееспособност на пълномощника, подписал молбата – същия е лице без представителна власт, това възражение е неоснователно, тъй като по делото има изрично пълномощно от ищцата, с което упълномощава внука си да я представлява и от това пълномощно произтича процесуалната дееспособност, въпреки че същия не е между лицата цитирани в ГПК, но той е внук на ищцата и няма никакви пречки да представлява баба си по каквото и да е дело, а освен това същият упълномощи в хода на производството действащ адвокат – адв.К. А. от АК – *****, която представляваше ищцата. Другото възражение на ответника за предоставяне на удостоверение за наследници на К.Х.Г. – действително по делото е представено удостоверение на Х.Г.Ж., от което е видно, че К.Х.Г. му е бил наследник и е починал на 06.10.2020 г. и единствен негов наследник е леля му – ищцата по делото Т. Г. К.. Освен това, ищцата представи и удостоверение за наследници на К.Х.Г. и поради това, съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответника за нередовност и недопустимост на исковата молба. С отговора бе направено и възражение за погасителна давност.

Ищцата – редовно призована, не се явява в съдебно заседание, вместо нея се явява процесуалния й представител адв.А. от АК – *****, която поддържа исковата молба.

За ответното дружество се явява пълномощника адв.К. от АК – *****.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата Т. Г. К. е наследник на К.Х.Г. с ЕГН **********, бивш жител на 2 село **********, починал на 06.10.2020 г. и тя е единствена негова наследница – леля. На неговия наследодател Х.Г.Ж. с ЕГН **********, б.ж. на село ******, починал на 20.01.2014 г. С решение на Поземлена комисия – Тополовград от 02.08.1999 г. са възстановени земеделски земи, а именно: ПИ с идентификатор № ***, представляващ горска нива в отдел 120, подотдел 3, вид на горите: широколистна, високостеблена, с площ от 27998 кв.м., в землището на село **********, бивш имот № 555022, в местността „Държавова кория“, при граници: ***; ***; ***;

***; ***; *** и ***, и ПИ с идентификатор № *** – горска нива в отдел 111, подотдел“Д“, вид на горите – нискостеблена с площ 9635 кв.м., в отдел 111, подотдел „Е“, вид на горите – иглолистни, с площ 7363 кв.м. в землището на село **********, бивш имот № 5610009, в местността „Локвите“, при граници: ***;

***;

***;

***;

***;

***;

*** и ***.

С нотариален акт № 124, том втори, рег.№ 1433, дело № 276/2019 г.

К.Х.Г. е продал на „******** тези два имота за сумата от 550 лева.

В съдебно заседание, по искане на ищцата беше разпитан свидетелят И.Я.Ж. от село ****** и свидетеля М.К.Й. по искане на ответната страна. От показанията на св.И.Ж. се установява, че приживе К.Г. е страдал от рак на дебелото черво. Същият е живеел сам в село ******, никой не е полагал грижи за него, гледал е добитък и през 2019 г. си е правил операция в *****, не е работил и не е взимал пенсия, тъй като е нямал необходимия трудов стаж. К.Г. приживе е казвал на св.Ж., че иска да продаде имоти, за да си купи трудов стаж и да се пенсионира, но това не е станало, тъй като е починал. Накрая на живота си е бил трудно подвижен и категорично се установява, че никой не е полагал грижи за него. От разпита на св.М.Й. се установява, че през 2019 г. същата е била работник в ответното дружество „******** и е била представител на фонд“*******“ като работата й е била да изкупува земя за фонд“*******“. К.Г. се е свързал с нея, направили са му оферта за всичката земя, която е имал и са ги закупили за „********. Предложената от купувача цена е била одобрена от К.Г. и същият е казал, че няма наследници, които да останат след него и предвид здравословното си състояние, същият искал да си похарчи парите от собствените си имоти.

3

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи издадени в съответната форма и ред, както и гласните доказателства, като съдът също кредитира, тъй като са обективни и безпротиворечиви, и взаимно допълващи се, въпреки че са дадени от свидетели на двете страни, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.27, във вр. с чл.33 от ЗЗД, като тези разпоредби уреждат кои договори са унищожаеми, а именно, както се твърди от ищцата – при крайна нужда и при явно неизгодни условия. Искът е процесуално допустим, тъй като е подаден от лице, имащо правен интерес и са спазени всички законни изисквания за неговото разглеждане.

Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан, поради следните съображения:

Съгласно чл.33 ал.2 от ЗЗД едногодишният срок, в който може да се иска унищожението при крайна нужда или явно неизгодни условия е едногодишен срок от сключването на договора. Съдът приема, че този срок е давностен, тъй като практиката на ВКС сочи на такова решение на въпроса и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на предявения иск на ответника следва да бъде уважено и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В исковата молба се твърди, че продажната цена на имотите, предмет на сделката била твърде ниска и ищцата счита, че продавачът е действал при крайна нужда и сделката била неизгодна за него. Съгласно чл.27 от ЗЗД крайната нужда е основание за унищожаемост на сделката. Правото да се иска унищожение на това основание се погасява в едногодишен срок от сключването на договора. Видно от приложения нотариален акт № 124, том втори, рег.№ 1433, дело № 276/2019 г. на Съдия по вписванията при Районен съд – Тополовград, сделката е изповядана на 07.08.2019 г., а исковата молба е вписана на 16.11.2023 г., т.е. изтекъл е срок повече от четири години.

Следователно, правото да се иска унищожаване на сделката на това основание е погасено по давност. Следва да се има предвид, че законодателят изрично е отделил специален текст за това основание – унищожаемост, а именно: чл.33 от ЗЗД. Всички предходни основания за унищожаемост са изброени по-напред в закона и за тях е предвидена тригодишна давност за предявяване на иска за 4 унищожаване. Разпоредбата на чл.33 обаче е специална по отношение на предходните и то не само по отношение на срока. В нея е посочен и различен начален момент, от който следва да тече този срок, а именно: „от сключване на договора“. Това е така, тъй като неизгодността на сделката и крайната нужда представлява субективна преценка и това можа да стори само страната по сделката, но не и нейните наследници или който и да е било друг. За всеки човек неизгодността и крайната нужда са различни, и не може лелята на собственика след четири години да преценява, че тази сделка е била неизгодна за него. Затова и законодателят е отделил това основание за унищожаемост на сделката от всички други. ВКС също е застанал на твърдата позиция, че унищожение може да се иска само от засегнатата от порока страна и че срокът по чл.33 ал.2 от ЗЗД е давностен и „Ако по повод на направеното от ответника възражение за изтекла давност се установи, че срокът е пропуснат, искът следва да се приеме за неоснователен /Решение № 50160 от 25.10.2022 г. по гр.д. № 3080 от 2021 г. на ВКС, 3-то ГО, Определение по ч.гр.д. № 2144/2008 г. на 1-во ГО на ВКС/“.

Отделно от това, искът е неоснователен и по други съображения.

Продажната цена на имотите е по-голяма от данъчната оценка, видно от нотариалния акт. Това е знак, че няма как да е налице неизгодност на сделката, а що се касае до крайната нужда, за нея не са изложени никакви твърдения в исковата молба и в какво се е изразявала тя. Сделката е била за горски ниви, които към момента на сделката и към настоящия момент са с най-ниски цени.

Също така не отговаря на действителността и по никакъв начин не е доказана някаква спешна, остра нужда, както се твърди от писмената защита на ищцата.

Дори посочения от нея свидетел чистосърдечно посочи причината за продажбата според него, като в съдебно заседание заяви: „чувал съм от него, че иска да продаде имоти, за да си купи трудов стаж, за да се пенсионира“.

Това изцяло кореспондира и с показанията на св. Й.: „Продавачът каза, че няма наследници, които да останат след него и иска да си похарчи парите“. Именно това е основната причина за продажбата на земите. Продавачът да изхарчи парите за себе си, а не да ги оставя на далечни наследници, още повече, че категорично по делото се установи, че приживе никой не се е интересувал от продавача и въпреки факта, че е имал и здравословни проблеми, никой не му е оказвал никаква помощ.

Що се отнася до твърденията, че нотариалният акт е бил с невярно 5 съдържание, в тази насока не се изложени съображения в какво се изразява това невярно съдържание – автентичност или нещо друго. Още повече, продавачът и купувачът изрично са декларирали пред и.д.нотариуса, че посочената сума в акта, в размер на 550 лева е действителното уговорено плащане по сделката. Продавачът Г. лично е декларирал това обстоятелство пред и.д.нотариуса.

Поради тези съображения, съдът счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани, и не следва да бъдат уважавани.

При този изход от делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество направените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск от Т. Г.

К. с ЕГН *********** от *************, чрез пълномощника Н. Д. К. против „********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *********, промишлена зона-изток, **********, представлявано от управителя К.К., за отмяна на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 124, том втори, рег.№ 1433, дело № 276/2019 г. на Съдия по вписванията при Районен съд – Тополовград, поради нищожност на договора за покупко-продажба на поземлен имот с № *** с площ от 16997 кв.м., находящ се в землището на село **********, в местността „Локвите“ и поземлен имот № *** с площ 27998 кв.м., в землището на село **********, в местността“Държавова кория“.