Решение № 8963 от 14.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8963 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110137626 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл. 79, ал. 1 във връзка с чл.99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД.

И щ е ц ъ т „А.“

ЕООД твърди, че длъжника З. В. Т. е сключил Договор за потребителски кредит № 266183/29.01.2019 г. със „С.“ ООД, по който е получил 1000 лева, срещу задължението да върне сумата на 15 броя месечни вноски от по 201 лева, в срок до 28.04.2020 г., при фиксиран лихвен процент от 40.05% и годишен процент на разходите от 48.31%. Заявява, че длъжника не е изпълнил в срок задълженията по Договора за кредит.

Поддържа, че с Договор за прехвърляне на вземанията(цесия) от 13.01.2022 г. е придобил вземането от„С.“ ООД, както и към този момент ответника-длъжник не е изпълнил задълженията подоговора. Претендира да бъде призната за установено съществуването на сумата от 1000 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 266183/29.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК07.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 311.35 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.01.2019г. до 28.04.2020г.; сумата от 228.06 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.04.2020 г. до 31.01.2024 г. Претендира ответникът да бъде осъден да плати разноските.

Ответникът З. В. Т. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 и чл. 79, ал. 1, във връзка с чл.99 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между „С.“ ООД и ответника по Договор за потребителски кредит 1

№ 266183/29.01.2019 г. с твърдяното от ищеца съдържание; че ответника е усвоил кредита в размера, посочен в исковата молба; размера на непогасената главница и възнаградителна лихва; настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита; че вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, за което прехвърляне ответникът е надлежно уведомено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: в доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съдът намира следното.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит – ЗПК (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. ) – чл.

9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10, ал.

1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра– по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ (Обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г. ), като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

2

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да докаже, че е: 1/. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2/. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 и 3/. получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления (както се твърди в частност) се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – (понастоящем ЗЕДЕУУ), като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис(/чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ). Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание- в този смисъл е Решение № 70/19.02.2014 г. по гражданско дело № 868/2012 г., на IV ГО при ВКС.

В случая от съдържанието на Общите условия (ОУ) на цедента „С.“ ООД за заеми „Кредирект“ се установява, че редът за сключване на договора за потребителски кредит е следният. Съгласно чл. 6 от ОУ, кандидатстването за заем, когато същото се осъществява чрез интернет платформа, се извършва по установен от заемодателя ред, посредством създадената за това електронна форма, намираща се на неговия сайт на адрес https://credirect.bg , на уеб сайта или в локален офис на трето лице-партньор на заемодателя.

Искането за предоставяне на потребителски кредит се попълва от заемателя. Срокът за разглеждане на всяко отправено искане за заем е 7 работни дни, считано от подаването на искането за заем. В чл. 8 от ОУ е предвидено, че при кандидатстване за заем, заемателят е длъжен да предостави всички посочени във формата за кандидатстване данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главницата и период на погасяване), две лица за контакт, както и да посочи желания начин на изплащане на отпуснатата заемна сума: по банков път, на декларирана банкова сметка, или чрез системата на „Изи Пей“. В чл. 9 от ОУ е уредено, че заемодателя изпраща на посочената от заемателя електронна поща СЕФ, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за искания заем. Неприемането им се счита за отказ от подаване на искане и не позволява на заемодателя да разгледа искането за заем. Според чл. 11 от ОУ, заемодателят предоставя чрез своя уеб сайт, уеб сайт на трето лице-партньор проект на договора за заем, общи условия като заедно със СЕФ трите съдържат цялата необходима преддоговорна информация. С натискането на бутона „Изпрати“, заемодателят декларира, че приема така предоставените му условия. Това действие се счита за подписване от заемателя на всяка страница от предоставените му документи при условията, при които те са му предоставени. Заемодателят потвърждава (чл. 13 от ОУ), респективно отказва сключването на договор за заем посредством телефонно обаждане, електронно съобщение или изпращане на кратко съобщение /SMS/ на декларирания от заемателя телефонен номер. За мълчалив отказ от сключване на договора се счита непотвърждаването му в срок от три работни дни, считано от датата на подаване на искането за заем. Заемателят потвърждава (респективно отказва) сключването на договор за заем във всеки момент до неговото сключване посредством телефонно обаждане до заемодателя на неговия единен национален телефонен номер ***. Доколкото отправянето на искане за заем представлява желанието на заемателя 3 да сключи договор за заем със заемодателя, неговото съгласие за сключване на договор за заем е наложително само при промяна от страна на заемодателя на първоначално заявените параметри. Според чл. 18 ОУ, при одобрение на сключването на договор за заем, заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план и общи условия във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация. Изпратеният договор за заем се счита за приет от страна на заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините, описани в настоящите общи условия. Тези действие се считат за подписване на всяка страница от предоставените документи от всяка от страните при условията, при които са предоставени. Съгласно чл. 20 от ОУ, договорът се счита за сключен и влиза в сила от изпращането му от заемодателя на заемателя и страните се съгласяват съобщенията по електронната поща да имат силата на саморъчни подписи на страните, съгласно чл. 13 от ЗДЕУУ.