Акт от 02.07.2020, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Сливен, 2.07.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател : Мария Каранашева при секретаря Добринка Недкова като разгледа докладваното от съдия Каранашева гр. дело № 6795 по описа за

2019 год. на Сливенски районен съд , за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба ищецът твърди, че на 9.07.2012г. ответникът е сключил с ищцовото дружество договор за банков кредит за сумата от 3 050 евро, като отпуснатия кредит е усвоен изцяло от кредитополучателя на 9.07.2012г.Сочи се, че между страните уговорено кредитополучателя да изплати кредита на 84равни месечни вноски.Твърди се, че в раздел ІІ.4 от договора за кредит, кредиполучателя се е задължел да заплати на ищцовото дружество годишна лихва в размер на базовия лихвен процент за евро увеличен с надбавката от 10.01пунка.Към датата на сключване на договора базовия лихвен процент за банката е 7.99% годишно и не е променян до момента на подаването на исковата молба.Твърди се, че в раздел ІІ.10 от договора за кредит плащания дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка се отнасят в просрочение и се олихвяват с договорения в раздел ІІ,т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня следващ деня на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежа е бил в работен ден.Твърди се, че кредита е бил обслужван частично с погасяване на главницата и договорната лихва, като последното извършено плащане по договора за кредит е на 17.09.2012г. и от тогава ответника е просрочил 83 вноски за главница и 83 вноски за договорна лихва.Сочи се, че крайния срок за издължаване на кредита е настъпил на 5.09.2019г. и ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.Твърди се, че на ПИБ АД са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и въз основа на тях ПИБ е образувала изпълнително производство и в дадения срок ответника е подал възражение.Твърди се, че поради подаденото възражение ищцовото дружество предявява трите положителни установителни иска предмет на разглеждане на настоящото производство.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество главница в размер на 3 023.74 евро, главница, просрочени договорни лихви в размер на 2305.59евро, просрочена наказателна лихва в размер на 2 475.28евро, както и законатата лихва от 5.09.2019г.

Поискано е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и исковото производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр.чл.430,ал.1 от ТЗ.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за договорна лихва, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр.чл.430,ал.2 от ТЗ.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за наказателна лихва, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр.чл.92 от ЗЗД.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на факта, че между страните е имало валидно сключен договор за кредит, че договора за кредит е станал изискуем, че ответника е изпаднал в забава, е негова

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.

В отговора е заявено, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Не се оспорват обстоятелствата, че между ищеца и ответника на 9.07.2012г. е сключен договор за банков кредит, че ПИБ АД е предоставила на ответника заемната сума в размер на 3050 евро, че сумата от 3050евро е усвоена от ответника.Не се оспорва обстоятелството, че кредита е следвало да се погаси на 84равни месечни вноски и ответника е спрял да извършва плащания след 17.09.2012г.Направено е възражение, че ответника не дължи възнаградителна лихва по договора за банков кредит, тъй като клаузата по раздел ІІ, т.4 от договора е неравноправна, съответно нищожна поради това, че е неясна относно определянето на лихвения процент в компонента базов лихвен процент.Направено е възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответника за всички погасителни вноски преди 5.09.2016г., като се твърди, че погасителните вноски имат характер на периодични плащания и се погасяват с кратка тригодишна давност.Посочено, е че ответника не дължи наказателна лихва т.к. клаузата по раздел ІІ,т.10 е нищожна и противоречи на закона като допуска олихвяване на лихви без ясна методика за това при наличие на просрочени плащания и с нея се кумулират две лихви по един и същи паричен кредит.Посочено е, че след неизпълнението на задълженията по договора за банков кредит ПИБ АД може да иска само една от двете лихви.Направено е възражение за изтекла погасителна давност за задълженията на ответника за договорна и наказателна лихва дължими до 4.09.2016г.

Поискано е исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се юриск.Р., която моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски на доверителя й.

В съдебно заседание ответника, редовно призован не се явява, вместо него се явява адв.Р., която моли да бъдат отхвърлени предявените положителни установителни искове, поддържа се направеното възражение за изтекла погасителна давност и направеното възражение, че неправилно банката, без да обяви предсрочна изискуемост начислява и договорна лихва и наказателна лихва.Сочи се, че е налице неравноправна клауза по отношение на изменение на базовия лихвен процент на договорната и наказателната лихва, независимо че не са изменяни.Поискано е да бъде отхвърлена исковата молба и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за банков кредит от

9.07.2012 г. между Първа инвестиционна банка АД и В.А.В. е предоставена сумата от 3050евро на В.А. Вълкановпо изрично посочена разплащателна сметка на кредитополучателя със срок за усвояване на кредита 23.07.2012 г. и краен срок за погасяване на кредита – 5.07.2019 г. В раздел ІІ,т. 4 от договора е предвидено, че за ползвания кредит кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 10.01 пункта.Към датата на сключване на договора базовия лихвен процент на банката в евро е в размер на 7.99%.В т.5 от договора е посочено, че към датата на сключване на договора годишният процент на разходите е 21.02%.Общата сума дължима от кредитополучателя е 5495.96евро.В т.6 е посочено, че кредитополучателя заплаща на банката еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 40лв.В раздел.ІІ,т.10 от договора е предвидено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в раздел ІІ,т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежа е в неработен ден.При наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката.Договорът е подписан от кредитополучателя и представител на банката С погасителен план към договор за кредит от 9.07.2012 г. страните са се уговорили за заплащането на погасителните вноски, като за периода от 9.07.2012 г. до 5.07.2019 г. погасителната вноска, която е сбор от лихва и главница е в размер на 64.46лв.

На 5.09.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от Първа инвестиционна банка АД срещу В.А.В. пред СлРС за заплащане на сумите 3023.74евро, главница по договор за потребителски кредит, 2305.59евро, представляваща договорна лихва за периода от 5.09.2012г. до 5.07.2019 г., сумата от 2475.28евро, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 5.09.2012г. до 5.07.2019 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 455.29 лв.

На 9.09.2019г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4845/2019г. на СлРС по силата, на които е осъденВалентин А.В. да заплати на Първа инвестиционна банка АД сумите 3023.74евро, главница по договор за потребителски кредит, 2305.59евро, представляваща договорна лихва за периода от 5.09.2012г. до 5.07.2019 г., сумата от 2475.28евро, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 5.09.2012г. до 5.07.2019 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 455.29 лв.

На 9.10.2019 г. на В.А.В. е връчена поканата за доброволно изпълнение и препис от заповедта за незабавно изпълнение.

На 24.10.2019г. е подадено възражение от В.А.В., в което е посочил, че от главницата не дължи сумата от 1285.86евро, от договорната лихва не дължи сумата от1789.01евро, а за наказателната лихва е посочено, че не дължи никакво изпълнение и няма такова задължение и не дължи съответната част от разноските в заповедното производство.

В указания едномесечен преклузивен срок заявителя е предявил исковете си предмет на разглеждане на настоящото производство

Исковата молба е входирана на

10.12.2019г.

От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че задълженията за главница към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение са в размер на 3023.74евро, представляваща 83 броя неплатени погасителни вноски за периода 6.09.2012г. до 5.07.2019 г. Задълженията за договорна лихва в размер на 2305.59евро за периода 6.09.2012г. до 5.07.2019 г. са начислени съгласно Раздел ІІ, т. 4.Годишният процент на договорената лихва по договора за банков кредит е 18% В заключението е отразено, че начислената наказателна лихва за периода от 6.09.2012г. до 4.09.2019 г. е в размер на 2470.98 евро.Наказателна лихва е начислявана в процент от 28.16% до 28%.

Съдът кредитира заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, като обективно и безпристрастно и компетентно изпълнена.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 3023.74евро, главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата. Съдът приема, че така предявеният иск е основателен. В настоящото производство се доказа по пътя на прякото, главно и пълно доказване настъпилата изискуемост на дължимите суми по договора за потребителски кредит с изтичането на падежа на договора, а именно 5.07.2019 г.

В настоящото производство ищеца при подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист не се е позовавал на предсрочна изискуемост по договора за банков кредит, поради което не следва да се обсъждат възраженията направени в отговора за предсрочна изискуемост по договора за банков кредит. Заявителя следва да си прецени дали да заведе заповедно производство при наличието на предсрочна изискуемост или да изчака падежа по договора за банков кредит. В настоящия случай заявителя е преценил да заведе заповедно производство след изтичането на срока по договора за банков кредит. Съдът приема възражението , направено в отговора за изтекла погасителна давност за главницата за основателно за сумата от 553.89евро, представляваща непогасена главница за периода от 5.09.2012г. до 5.08.2014г.От изискуемостта на всяка погасителна вноска за главница до датата на предявяване на исковата молба е изтекъл 5 годишния давностен срок.Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на пет годишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.От момента на настъпването на изискуемостта на всяка от вноските за периода от 5.09.2012г. до 5.08.2014г.до момента на подаването на заявлениетое изтекла пет годишната давност.Едва с подаването на заявлението давността е прекъсната с оглед разпоредбата на чл.116б.б. от ЗЗД и е започнала да тече нова пет годишна давност за главницата по договора за кредит.Към на подаването на заявлението давността е изтекла за сумата от 553.89евро, представляваща непогасена главница за периода от 5.09.2012г. до 5.08.2014г. С оглед изложеното предявения положителен установителен иск ще следва да бъде уважен за сумата 2469.85евро, представляваща просрочена главница за периода от 5.09.2014г. до 5.07.2019г. по договор за банков кредит от 9.07.2012г.За погасителните вноски за главница по договора за банков кредит тече пет годишна погасителна давност от момента на настъпването на изискуемостта на главницата, а не три годишна.Макар по съществото си договора за банков кредит да е с периодично плащане, при него не може да ползва кратката три годишна давност, предвидена за лихви, неустойки и др.

Разпечатката съдържа 35 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd444670-cc95-4c3b-b3aa-b75ba2281eed