Решение № 14755 от 30.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14755 гр. С., 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско дело № 20251110117776 по описа за 2025 година намери следното:

Процедурата е по чл. 7, ал. 1 от Регламент (ЕО) №861/2007.

Образувано по исков формуляр от Е.Х.Б. против Р.Е.Д.. Ищецът претендира сумата от 400 евро, представляващи дължимо обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, произтичащо от сключен договор за въздушен превоз с трето лице – Ю.М., прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 04.03.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Ищецът обосновава претенцията си въз основа на сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да осигури извършването на полет 1837 по направление гр. П., България до гр.

Л., Англия, предвиден за изпълнение по разписание на 02.06.2024 г. Полетът следвало да бъде извършен по разписание от 15:25 часа до 16:50 часа, но бил отменен. За неизпълнение на това си задължение, ответникът дължал на Ю.М. сумата от 400 евро. С договор за цесия от 04.03.2025 г. М. прехвърлил на ищеца това си вземане. Във връзка с изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 400 евро представляващо обезщетение за отмяна на полета, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените в производството съдебни разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който взема становище по предявения иск. Счита същия за неоснователен. Не оспорва отмяната на полета, качеството „пътник“ на Ю.М., прехвърлянето на вземането му с договора за цесия. Твърди, че процесният полет бил втори от верига от полети. Първият полет бил с направление от Л. до П., но поради лоши метеорологични условия, от агенция Евроконтрол му било забранено да кацне в П.. Самолетът кацнал в С., което наложило отмяна на процесния полет обратно за Л.. Счита, че тези били извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати 1 дори да са били взети всички необходими мерки, като излага подробни съображения в тази насока. В тази връзка, моли съда да отхвърли искането.

В последното по делото съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват. Ищецът не изпраща представител, подава становище, в което поддържа исканията си. Ответникът изпраща представител, чрез когото също поддържа исканията си.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са фактите на отмяната на полета, качеството „пътник“ на Ю.М., прехвърлянето на вземането му с договора за цесия, както и факта, че разстоянието между двете летища е между 1500 км. и 3000 км., изчислено по метода да дъгата на големия кръг.

По делото са представени преписи, разпечатки и информация от различни органи и специализирани служби, (л. 118 до л. 210 от делото), от които се установява, че на датата, на която е следвало да бъде извършен процесният полет над гр. П. е валял интензивен дъжд, придружен с гръмотевици и градушка. Представени са и преписи на имейл кореспонденция (л. 211 до л. 217 от делото), от които се установява, че на трети по делото лица, известни само като С. и А.П. са предложени допълнителна информация, а на първия – и опция за резервиране на нов полет.

На база така установените факти съдът достига до следните правни изводи. Съгласно чл. 3, ал. 1, б. А от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 същият се прилага за пътници, заминаващи от летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността. По делото е безспорно, че процесният полет е бил от летище в България – държава-членка на ЕС – до летище във Великобритания. По делото липсват доказателства пътникът да е получил други облаги или обезщетение. Представената имейл кореспонденция, предлагаща резервация за нов полет не е адресирана до него. Съгласно чл. 5, ал. 1, б. В от същия Регламент, при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. С Решение по съединени дела C-402/07 и C-432/07 от 19 ноември 2009 година Съдът на Европейския съюз е постановил, че членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се 2 тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. Твърдените от ответника причини за отмяна на полета – атмосферни условия, които не са позволявали приключването на предходен полет – съдът намира, че са извън контрола му и не са могли да бъдат предвидени или преодолени. Това закъснение на полети, осъществявани от авиокомпанията със същото въздухоплавателно средство обаче, е въпрос на вътрешна организация на превозвача, доколкото превозът би могъл да бъде извършен и с друго въздухоплавателно средство. В този смисъл и заявеното от ответника правоизключващо възражение се явява неоснователно и отговорността на последния следва да бъде ангажирана чрез присъждане на претендираното обезщетение по чл. 7 от Регламент /Е0/ 261/2004 г. Поради това съдът счита, че за Ю.М. е възникнало правото на обезщетение по силата на чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламента. С оглед представения от ищеца договор за цесия, който също не беше оспорен от страните, се установява, че изискуемото вземане е било прехвърлено на ищеца. В заключение съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото, съдът намира, че разноски се дължат единствено на ищеца. От него са заплатени сумите от 50 лева – държавна такса, 400 лева – адвокатско възнаграждение и сумата от 1,20 лева – банков трансфер в производството. Разноските са напълно доказани и следва да бъдат присъдени в цялост, като съдът не намира, че те са ненужно направени или несъразмерни на иска.

Съгласно чл. 17, § 1 от Регламент (ЕО) № 861/2007 г. /"Обжалване"/, Държавите-членки информират Комисията дали по тяхното процесуално право е предвидена процедура за обжалване на решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, и в какъв срок се внася такава жалба. Комисията осигурява обществен достъп до тази информация. Видно е, че право на жалба срещу решение по предявен иск с малък материален интерес съществува само ако националното право на правоприлагащия съд предвижда този специален вид решения да бъдат обжалвани. Българското право предвижда обжалването на решенията по тези искове да се извършва пред съответния окръжен съд, който в случая е Софийски градски съд – така чл. 624, ал. 2 ГПК.

Подадения от ищеца формуляр не съдържа изрично искане по чл. 20, § 2 от Регламент (ЕО) № 861/2007 г. за издаване на Удостоверение за решение, поради което такова не следва да се издава.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р.Е.Д., регистрирано в ирландския Регистър на дружествата с рег. № *** със съдебен адрес гр. С., ул. *** да заплати на Е.Х.Б., № HRB 196015 в немския Търговски регистър, със служебен адрес гр. С., ж.к. *** 3 сумата от 400 евро – дължимо обезщетение на лицето Ю.М. за отменен полет, № 1837 по направление от гр. П., България до гр. Л., Великобритания, което вземане е било прехвърлено от Ю.М. на Е.Х.Б. с договор за прехвърляне на вземания от 04.03.2025 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Р.Е.Д., регистрирано в ирландския Регистър на дружествата с рег. № *** да заплати на Е.Х.Б., № HRB 196015 в немския Търговски регистър сумата от 50 лева – държавна такса в настоящото производство, сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение в настоящото производство и сумата от 1,20 лева – банков трансфер.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд. Препис от решението да бъде връчен всяка от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4