Решение № 1052 от 28.03.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. В., 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20233110107630 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от Г. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., *** срещу О. В., с адм. адрес гр. В., *** иск с правно осн. чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер н а 3521,87лева, представляваща сторени от нея разходи за планиране, проектиране и изграждане на строеж „Улични водопроводи Ф110, ПЕВП с обща дължина от 567м., по плана на СО „В.“ - гр.В., доколкото изградените водопроводи са станали автоматично публична общинска собственост от датата на издаване на разрешение за ползване, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда – 14.06.2023г. до окончателното й заплащане. В евентуалност се предявява иск по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата същата сума.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Собственик е на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. В., местност Т.. За осигуряване на питейна вода до посочения имот, както и до други съседни имоти в местност „В.“, нямало изграден водопровод и респ. нямало и информация да се предвижда изграждането на такъв през 2016г. По тези съображения на 01.08.2016г. ищцата заедно с други собственици на съседни имоти учредили ДЗЗД „Г. Т. - В.“ с предмет на дейност – финансиране изграждането на уличен водопровод за питейна вода по направление от о.т.113,117,121; о.т.117,1290,1297; о.т. 115,115а. В договора изрично било посочено, че след въвеждането на водопровода в експлоатация, същия ще стане собственост на О. В., на осн. Закона за водите. Твърди се, че след учредяването на гражданското дружество, 10.11.2016г. представителят – Георги Костадинов подал в О. В. заявление с инвестиционно намерение - за проектиране на уличен водопровод. На 18.11.2016г. ответникът изпратил отговор, в който било посочено, че О. В. възразява срещу подписване на договор между страните за проектиране на водопровод. Впоследствие на 07.12.2016г. в деловодната система на О. В. бил регистриран тристранен договор за проектиране с рег. № Д16001623ВН по образец на ответника, като съдържанието му не подлежало на изменение. По силата на договора възложителят и инвеститорът възлагали на изпълнителя, а последният се съгласявал да извърши проучване и проектиране на „Уличен водопровод ф110 ПЕВП по 1 плана на СО „В.“. Съгласно чл. 3 от договора всички видове работи, извършени при изпълнение на поръчката, следвало да се заплатят единствено от инвеститора, като същият нямал право да предявява към възложителя каквито и да било финансови претенции във връзка със заплащането. Навежда, че посочената клауза от договора е нищожна поради противотиворечието й със закона, доколкото представлявала отказ от бъдещи права. Сочи, че на 05.04.2017г. О. В. издала разрешение за строеж № 45/ГИ/05.04.2017г., влязло в сила на 27.04.2017г., по силата на което се разрешавало извършването на строително-монтажни работи за строеж на Улични водопроводи ф110, ПЕВП с обща дължина от 567 м., по плана на СО „В.“, гр. В.. Твърди, че на 20.06.2017г. в деловодната система на О.та бил регистриран тристранен договор за изграждане с рег.№ Д17000929ВН, по образец на ответника, с възложител – О. В., инвеститор – гражданското дружество и изпълнител „Костадинов 43“ ЕООД. В чл.2.5 от договора било посочено изрично, че цената по последния се дължала само и единствено от инвеститора. Навежда се, че посочената клаузата също била нищожна. Твърди, че на 18.06.2018г. от държавна приемателна комисия е съставен Протокол за установяване на годността на ползване на строеж „Улични водопроводи ф110, ПЕВП с обща дължина от 567м., по плана на СО „В.“, гр. В.“, а на 20.06.2018г. от ДНСК - гр. В. било издадено Разрешение за ползване на строеж за водопровода.

Излагат се аргументи, че изграденият водопровод попада върху терен публична общинска собственост и съгласно чл. 19, т. 4, б. "а" от Закона за водите, доколкото съставлява водностопанско съоръжение на територията на О.та, за което няма твърдения да е налице изключение (да е включено в имуществото на търговски дружества, различни от ВиК операторите с държавно и/или общинско участие в капитала, или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване) и е част от уличната разпределителна водоснабдителна мрежа в урбанизирана територия, същият е станал публична общинска собственост с издаването на разрешение за ползването му на 20.06.2018г. За реализиране на съвместната дейност, всеки от участниците в дружеството бил длъжен да участва в покриването на разходите с парични вноски, като направените от ищцата възлизали на сумата в общ размер на 3521,87лева.

Твърди се, че с въвеждането на водопроводното съоръжение в експлоатация ответникът е одобрил предприетата от гражданското дружество работа, свързана с изграждането на водопровода и дължи възстановяване на сторените за това разходи. По същество се моли съдът да уважи предявения иск и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за неоснователност по същество на исковите претенции. Не оспорва, че изграждането на процесния водопровод е било задължение на О.

В., но твърди, че ищцата, като участник в гражданското дружество, подписвайки двата тристранни договора, се е отказала от правото да предявява към ответника каквито и да било финансови претенции, свързани с проектирането и изграждането на съоръжението. Оспорва изложеното от ищцата, че посочените клаузи са недействителни, като излага подробни доводи в тази насока. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат исковата молба и писмения отговор и аргументират становища по съществото на спора.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ДЗЗД „Г. Т. - В.“ е финансирало и изградило процесния водопровод в местност „В.“, гр. В., както и че същият е бил въведен в експлоатация.

2

Страните не спорят и по отношение на обстоятелствата, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. В., местност Т.; че същата е съдружник в ДЗЗД „Г. Т. - В.“ и че в тази връзка е сторила твърдените разноски от 3521,87лева.

Горните факти се констатират по несъмнен начин по делото и от ангажираните писмени доказателства, приобщени по делото и неоспорени от ответника, а именно: договор за доброволна делба на съсобствен НИ, вписан в СвП – В., с рег. вх.регистър 18958/29.12.2001г; договор за учредяване на ГД за финансиране изграждането на уличен водопровод за питейна вода по направление о.т. 113,117,121; о.т. 117, 1290, 1297; о.т. 115, 115а. „Г. Т. – В.“; справка-извлечение Регистър булстат; договор за проектиране от 07.12.2016г., договор за изграждане на „улични водопроводи ф110 с обща дължина 567 метра по плана на СО „В.“, гр. В.; разрешение за ползване № ДК-07-В-80/20.06.2018г.; договор за изпълнение на СМР от 02.08.2017г., договор за строителен надзор от 10.07.2017г., с предмет процесния водопровод; договор за транспортиране и предаване на строителни отпадъци от 14.06.2017г., фактури и платежни документи.

Спорът между страните е правен и той се свежда до установяване дали клаузите на чл.

2, ал. 4 и чл. 3, ал. 2 от договора за проектиране от 07.12.2016 г. и чл. 2.5 от договора за СМР на водопровода от 20.06.2017г. изключват извъндоговорната отговорност на ответника, доколкото предвиждат, че всички разходи по проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на уличния водопровод са за сметка на ДЗЗД и съответно при това положение ищцата, като съдружник няма право да търси възмездяване от О. В..

На този въпрос е дадено разрешение с влязло в сила решение № 821/13.03.2023г., постановено по гр. д. дело № 7685 по описа на ВРС за 2022г., потвърдено с решение № 1087/05.10.2023г. по в.гр.д. № 1115 по описа на ВОС за 2023г. водено от друг съдружник в ДЗЗД „Г. Т. - В.“ срещу същия ответник – О. Врана, с което е прието, че клаузите на чл. 2, ал. 4 и чл. 3, ал. 2 от договора за проектиране от 07.12.2016г. и чл. 2.5 от договора за СМР на водопровода от 20.06.2017г., са нищожни на основание чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, предл. първо от ЗЗД, като противоречащи на правна норма, от чиято диспозиция не е възможно отклонение чрез договаряне, а именно от императивното правило, нормативно регламентирано в разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ЗУТ. Следва да се отбележи, че обявените за нищожни клаузи имат сила и разпростират действието си и по отношение на трети лица за спора, в случая - и по отношение на ищцата.

И в настоящия казус няма спор, че изграденият водопровод попада върху терен публична общинска собственост и съгласно чл. 19, т. 4, б. "а" от Закона за водите, доколкото съставлява водностопанско съоръжение на територията на О.та, за което няма твърдения да е налице изключението /да е включено в имуществото на търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в капитала, или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване/ и е част от уличната разпределителна водоснабдителна мрежа в урбанизирана територия, е публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ЗУТ, предвижда, че проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго. Налага се извода, че процесният уличен водопровод е следвало да бъде изграден от О.та, защото именно тя е негов собственик. /така в решение № 356 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 853/2010 г., IV г. о., ГК./ Следователно налице са елементите на фактическия състав на чл.

61 ал. 2 от ЗЗД: ищцата, в качеството й на съдружник в ДЗЗД е извършила чужда работа без пълномощие, предприела е работата уместно и я е управлявала добре в интерес на ответника, поради което има право да получи от него връщане на разноските до размера на обогатяването му от 3521,87лева.

3

По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. Търсената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 14.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението, така както е било поискано.

По разноските

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.

Претендират се такива за платено адв. възнаграждение от 780лева и 141,40лева - платена ДТ. Съобразно изхода на спора, посочените разноски в общ размер от 921,40лева следва да се възложат в тежест на ответника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА О. В., с адм. адрес гр. В., *** да заплати на Г. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., ***, сумата от 3521,87лева, представляваща сторени от нея разходи за планиране, проектиране и изграждане на строеж „Улични водопроводи Ф110, ПЕВП с обща дължина от 567м., по плана на СО „В.“ - гр.В., доколкото изградените водопроводи са станали автоматично публична общинска собственост от датата на издаване на разрешение за ползване, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда – 14.06.2023г. до окончателното й заплащане, на основание 61, ал. 2 от ЗЗД.

ОСЪЖДА О. В., с адм. адрес гр. В., *** да заплати на Г. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., ***, сумата от 921,40лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.