Присъда № 4 от 13.02.2023, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ КЪМ Присъда № 4 ОТ 13.02.2023 г. ПО НОХД № 403/2022 г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД С..

Подсъдимият Ц. В. Г., ЕГН ********** – роден на *** в ***, с постоянен адрес ***, ул.“В.“ **, български гражданин, неграмотен, женен, осъждан, не работи и подсъдимата А. И. П., ЕГН ********** – родена на *** в ***, с постоянен адрес ***, ул.“В.“ **, български гражданин, с начално образование, омъжена, неосъждана, работи, са предадени на съд по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК за това, че на 20.09.2021 г., в ***, в съучастие помежду си, като съизвършители (чрез нанасяне на множество удари по цялото тяло, предизвикали разкъсване на паренхима на слезката, с развитие на субкапсулен хематом, довел впоследствие до повишаване на налягането под капсулата на слезката и разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина), умишлено умъртвили С. А. И. с ЕГН ********** от ***, като смъртта е настъпила на 28.09.2021г. в гр. С., което представлява престъпление по чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение констатира, че описаната фактическа обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя напълно от доказателствата по делото. Правната квалификация е законосъобразна и деянието съставомерно. По повод доказателствените факти, прокурорът обръща внимание на показанията на свидетелите Р. А., М. А., С. А., И. Н. и свидетеля Й. У.. Според обвинението от тези свидетели, които са били очевидци се установява, че на инкриминираната дата двамата подсъдими са нанесли побоя на пострадалата. Друг кръг свидетели според обвинението са Д. И., М. К., Н. У., които макар да не са били преки очевидци на случилото се са виждали нараняванията, свидетелстват за тях, както и за неината уплаха и цялото и психическо състояние.

Според прокурора експертизите, като обективен доказателствен източник, категорично приемат, че е налице пряка причинноследствена връзка между причинените травми и последвалата смърт.

Прокурорът счита, че е безспорно доказан нанесения жесток побой на пострадалата удряйки я с тъпи предмети като сопа, дръжка на нож, ръце и крака, като част от ударите са в левия хълбок и причинили така нареченото двумоторно разкъсване на слезката и не е възможно да се прецени кой точно удар е дал началото или кой е допринесъл в най голяма степен за този процес. Обвинението сочи за безспорно, че 1 седмица след този побой е започнал втория етап от разкъсването, което е причина за смъртта на пострадалата, която смърт е в пряка причинно следствена връзка с нанесените травматични увреждания, седмица по рано. В пледоарията се прокурора поддържа квалификацията на деянието по чл.115 от НК, като не сочи субективните и обективни признаци на това деяние, обвинението по което поддържа. Представителят на обвинението изтъква, че по делото е изяснен мотивът за извършеното деяние на базата на развилите се взаимоотношения между децата на подсъдимите и пострадалата. Относно наказанието прокурорът пледира, че като отегчаващи вината обстоятелства, следва да се съобразят интензивността на нанасяните удари, яростта при побоя и продължителността на ударите, с които подсъдимите са нанесли телесните повреди, т.е. първия етап от разкъсването на слезката. Като смекчаващи вината обстоятелства за подс. П. обвинението предлага да се приеме чистото и съдебно минало. По отношение на подсъдимия Г. не взема отношение за смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и общо обвинението сочи превес на смекчаващите вината обстоятелства -неглижирането на нараняванията от самата пострадала, уголемената слезка в резултат на заболяването на черния дроб, което увеличава нейната податливост на травматично увреждане. В заключение прокурора предлага за деяние по чл.115 вр. чл.20 от НК при условията на чл. 55 от НК да бъде наложено на подс.

Г. наказание 5 години „лишаване от свобода“ а на подс. П. 3 години лишаване от свобода“, които да бъдат изтърпени при общ режим.

Частното обвинение подкрепя заявеното от прокурора, счита че е доказано от обективна и субективна страна деянието по чл. чл.115 вр. чл.20 от НК, за което са обвинени подсъдимите, като не излага мотиви в тази насока. Не се солидаризира с обвинението за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и с размера на предложеното наказание.

Защитата в лицето на адв. М. от своя страна е на становище, че обвинението не е доказано и почива само на категорично установените два факта – възникналата разправия в процесната нощ между подсъдимите и пострадалата и факта на настъпването на смъртта на пострадалата 8 дни по-късно. На първо място защитата отрича наличието на нанесен побой. На следващо място защитата дели свидетелите показания на три групи. Показанията на свидетелите, роднини на пострадалата, свидетелските показания роднини и съседи на подсъдимите и опосредствените свидетелски показания на

2 полицейските служители отзовали се на сигналите на тел.112 и извършили проверка по случая. Най-голяма тежест защитата дава на свидетелските показания на близките на подсъдимите – свидетелките Р. П., Д. Г., Е. Й.. Според защитата, тези свидетели категорично отхвърлят възможността върху пострадалата да е осъществено насилие от страна на подсъдимите и тези показания, както и показанията на полицейските служители от РУ на МВР-С. - С., П. Ж. следва да се приемат безрезервно.

Относно назначените експертизи защитата изразява становище, че следва да се кредитират, като по отношение на съдебномедицинската експертиза /не е уточнено коя/ се заявява, че липсва категоричен отговор кога са настъпили травмите на пострадалата и общо се заявява, че има спорни моменти. Защитата в лицето на адв. М. приема, че не е доказано обвинението и моли за оправдателна присъда. Отбелязва, че в подкрепа на това нейно становище е предложеното наказание от прокуратурата за деянието, което се поддържа. Според защитата това сочи, че прокуратурата не е убедена в обвинението което поддържа.

Алтернативно се претендира правна квалификация на деянието по чл. 124 НК и наказание в минималния размер.

Другия защитник на подсъдимите - адв. С. П. претендира за оправдателна присъда, като изложената фактическа обстановка в обвинителния акт приема за недоказана. Прави анализ на свидетелските показания, като отбелязва, че единствения спорен момент е по отношение на първия етап на разкъсване на слезкатадали това е получено в резултат на ударите или на нещо друго-падане, вдигане на тежки предмети и др. Адв. П. оспорва евентуалния умисъл за извършване на убийство твърдян от обвинението в обвинителния акт. Оспорва твърдението за множество удари. В заключение адв. П. прави искане подсъдимите да бъдат оправдани за деянието по което са обвинени и бъдат признати за виновни за деяние по чл.124 ал.1 от НК и им бъде наложено минимално наказание.

Подсъдимите поддържат казаното от техните защитници и двамата правят искане да бъдат осъдени условно.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимите Г. и П. живеели на семейни начала в къща на 3 ул.“В.„ ** в ромския квартал на ***. С тях живеела 15 годишната им дъщеря М..

Постр. И. от около 10 години живеела на семейни начала със св.

М. К. в апартамент в гр.С.. От съжителството си двамата имали две малолетни деца - Б. К. и З. К., родени 2016г. и 2017г. Освен посочените две малолетни деца, постр. И. имала още четири деца – св.

Н. У., св. Й. У., св. А. У. и св. Й. А..

Свидетелят М. К. периодично работел във Великобритания. През месец септември 2021г. св. М. К. бил на работа в А., а пострадалата била в гр.С..

От около година преди септември 2021г. единият от синовете на постр. И. – св. А. У. започнал да контактува с дъщерята на подсъдимите – М. В.а. В тази връзка бабата на св. А. У. – св.Р. А. отишла до дома на подс. Г. и подс. П., за да поиска дъщеря им М. В.а за жена на св.А. У., но двамата подсъдими били категорично против това и отказали.

На 20.09.2021г. подсъдимия Г. правил ремонт на къщата си, а подс. П. била на работа. Дъщеря им е била в дома си. След обяд дъщеря им М. В.а казала на баща си, че отива да си купи пица и не се върнала. Тя със св.А. У. решили да избягат и заживеят заедно въпреки волята на нейните родители. Тъй като бащата на св. А. У. (предишен съпруг на постр. И.) живеел в гр.Ч., св.А. У. решил да заминат с М. В.а до Ч., където да се скрият при баща му. Късно вечерта двамата се придвижили с влак до гр.Ч. и се настанили в къщата на бащата на св.

А. У..

Подс. Г. и подс. П., като разбрали, че дъщеря им М. е избягала със св. А. У. изпратили лице да разговаря с роднините му да я върнат до вечерта. Тъй като св. А. У. си бил изключил телефона и не могли да се свържат с него, св.Д. А. И. - брат на пострадалата, и св. М. Д. А. позвънили на постр. И. в гр. С., която не знаела за случилото се.

Пострадалата им обещала, че веднага ще дойде в Н.З. и същата вечер на 20.09.2021г. пристигнала в *** с двете си малолетни деца и отишла при майка си св. Р. А. в дома й на ул.“Момина сълза“ № 84А.

Подс. Г. и подс. П. били афектирани от случващото се с дъщеря им и след като тя не се върнала до вечерта решили да отидат до дома на св.Р. А., за да разберат къде е дъщеря им и да си я приберат.

Вечерта на 20.09.2022г. двамата подсъдими, заедно със св.Р. П. майка на подс. П., св. Д. Г. - брат на подс. Г. и св. Е. И. Й. - сестра на майката на подсъдимия тръгнали с тази цел към дома на св.Р. А.. Те 4 имали намерение дори и чрез саморазправа да разберат къде е дъщеря им и да я приберат. За тази цел подс. Г. взел и носел в себе си нож, подс. П. също носела в себе си нож, а братът на подсъдимия, св. Д. Г., взел от дървения строителен материал дървен кол.

Когато стигнали дома на св.Р. А. подсъдимите влезли в двора през задната му част, прескачайки оградата. Двамата подсъдими влезли в салончето на къщата, след което подс. Г. започнал да крещи къде е дъщеря му. Св. Р. А. се приближила до него и му казала, че сега ще ходят да я търсят. Тогава подс. П. скочила срещу св. Р. А. и я ударила с ръка в областта на гърдите. Постр. И. сложила ръка пред св.

Р. А. с цел да я защити и тогава агресията на двамата подсъдими се насочила към нея. Подс. Г. ударил с юмрук постр. И. и последната паднала на земята. Тогава подс. Г. и подс. П. започнал да й нанася удари с крака по тялото, като я тъпчели интензивно в областта на ребрата, кръста и половите органи. След това подс. Г. хванал постр. И. за косата и я повдигнал като питал пострадалата къде е дъщеря му и искал да ги заведе за да си я приберат. Пострадалата заявявала, че не знае къде са децата, което още повече озлобявало подсъдимите и те продължили да й нанасят удари. Докато пострадалата била на земята, подс. П. нанесла множество удари с дръжката на носения от нея нож в областта на бъбреците и половите органи на постр. И.. Подс. Г. дърпал за косата пострадалата към двора искайки тя да го заведе при дъщеря им, а подс. П. взела една метла с дървена дръжка започнала с дървената дръжка да нанася удари в кръста и ребрата на постр. И..

Последната ревяла и ги молела да спрат, но подс. П. продължила с ударите с дървената дръжка. Междувременно постр. И. успяла да се отскубне от подс. Г., който я държал и удрял, отишла до брата на подсъдимия – свид. Д. Г. и се обърнала към него с думите “спаси ме“ и в този момент подсъдимия я ударил със шамар и тя побягнала и се скрила в къщата на св. И. Н..

Вследствие на нанесения побой, пострадалата И. получила множество травматични увреждания по цялото тяло, включително и разкъсване на паренхима на слезката, с развитие на субкапсулен хематом, който обхваща не по-малко от половината площ на органа.

Озлобена от бягството на пострадалата подс. П. с дървената дръжка на метлата счупила единия прозорец на къщата на св. Р. А..

Още след първите удари св. Р. А. побягнала и отишла да търси помощ от роднините си. Когато видели, че идват роднините на пострадалата двамата подсъдими, св.Р. П., св.Д. Г. и св Е. Й. се 5 прибрали.

Малко след инцидента на тел.112 се обадил св. М. Д. А. и е съобщил, че родителите на момичето са отишли на ул.“Момина сълза“ 84А в гр.Н.З., били са леля му - пострадалата С. А. И.. Малко по късно той пак е позвънил на тел.112, от където са го уведомили, че е предадено съобщението на полицията. В този разговор св.А. е поискал линейка за леля си, която много била бита и е изразил страх, че подсъдимите пак ще дойдат. Тъй като полицейския екип не е дошъл веднага св. А. отново позвънил на тел.112. При този разговор постр. С.