Присъда № 45 от 21.12.2023, Софийски окръжен съд

МОТИВИ по присъда № 45/21.12.2023 година, постановена по НОХД № 259/2022 година по описа на С.я окръжен съд

С. окръжна прокуратура е повдигнала обвинение пред съда на подс. С.

Й. М., в това, че на 15.08.2021 г. около 16.00 часа на път II – 37, между село М.

И. и село Л., С. област, на двупосочно платно за движение, при управление на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № СО ** ** СК, е нарушила правилата за движение по пътищата, както следва: „Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварване навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“ – нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като при изпреварване е навлязла в насрещната лента и с това си действие е създала опасност и пречка за движещия се там лек автомобил марка „С.“, и по непредпазливост е причинила смъртта на три лица – И. А. М. на 53 години, М.

М. М. на 51 години и двамата от гр. ........, и на Й. А. М. на 55 години, починал на 22.08.2021 г., и средна телесна повреда на едно лице – М. П. Г. на 31 години от с. Р., област С., изразяваща се в многофрагментарно открито счупване на лявата раменна кост, което увреждане е наложило оперативно лечение, като му е причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около 5-6 месеца – престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. Б, пр. 1, вр. ал. 1, б. В, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

По делото са конституирани като частни обвинители синовете на починалите И. и М. М. – М. И. А. и А. И. А..

В съдебни прения представителят на държавното обвинение – прокурор Н. от СОП, намира обвинението за доказано по несъмнен и категоричен начин от всички събрани доказателства в хода на съдебното производство. Прави се кратък анализ на събраните по делото доказателства и се счита, че изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка изцяло е потвърдена в хода на съдебното следствие, както и че от заключенията на автотехническите експертизи е установен механизма на ПТП и факта, че вследствие на допуснатото при изпреварване нарушение на правилата за движение по пътищата от подсъдимата С. М. е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и с настъпилата смърт на пострадалите И.

А. М. и М. М. М., от ........ и на Й. А. М., починал по-късно в болнично заведение, както и с причинената телесна повреда на лицето М. П. Г..

Иска се подсъдимата С. М. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение и да й бъде наложено наказание над средния размер, предвиден 1 за този вид престъпление, като на основание чл.343 г от НК да бъде наложено и наказание лишаване от право да се управлява МПС от нейна страна в максималния предвиден в закона размер.

Иска се на основание чл. 343, ал. 5 от НК да бъде присъдено заплащането от подсъдимата на равностойността на лекия автомобил „БМВ“.

Иска се разноските по делото да бъдат възложени на подсъдимата, а по отношение на веществените доказателства - лекия автомобил „С.“, собственост на починалия И. А. М. да бъде върнат на законните му наследници, а иззетите два броя въздушни възглавници да бъдат унищожени.

В реплика към защитника се иска да бъдат изцяло кредитирани показанията на свидетелите К., а и прочетените показания на свидетеля М. Г., който ясно сочи, че автомобилът е бил управляван от подсъдимата М..

Показанията на полицейските служители В. Г. и Ц. В. се считат за последователни и непротиворечиви относно заявеното от пострадалия Й. М. при пристигането им на местопроизшествието, че дъщеря му С. е управлявала автомобила. Иска се в тази насока да бъде взе предвид и отговора на 14 въпрос от КСМАТЕ, относно разположението на лицата в лекия автомобил „БМВ“. Категорично се счита, че не са събрани доказателства за съпричастност на други лица към настъпилото произшествие.

Повереникът на частните обвинители - А. Н., изцяло подкрепя изложението на прокурора и уточнява, че всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, установяват виновността на подсъдимата и няма нито едно доказателство, което да оборва обвинението.

Счита се за доказано по безспорен начин, че причината за настъпване на ПТП е виновното поведение на подсъдимата, която е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата, като е предприела изпреварване без да се убеди, че това няма да създаде опасност, и напротив - тя е създала опасност и е причинила процесното ПТП.

Твърди се, че смъртта на починалите е в пряка причинно-следствена връзка, а при Й. М. е налице придружаваща причинно-следствена връзка с получените травми от ПТП. Налице са според повереника и телесните повреди, описани в съдебно-медицинските експертизи.

Пледира се за налагане на наказание в максимален размер, както по отношение на предвиденото наказание лишаване от свобода, така и по отношение на наказанието лишаване от правоуправление, предвид настъпилия изключително тежък вредоносен резултат.

Счита се, че настоящото дело е нагледен пример защо трябва да се шофира с изключително повишено внимание и защо не трябва да се оставят млади шофьори да шофират без надзор.

Иска се на основание чл.343, ал. 5 от НК в полза на държавата да бъде присъдена равностойността на лек автомобил „БМВ“ Х3.

2

Иска се след влизане в сила на присъдата лекия автомобил „С.“ С3 да бъде върнат на частните обвинители.

Претендират се осъществените от частните обвинители разноски.

Частният обвинител М. А. се присъединява към изявлението на повереника си.

Частният обвинител А. А., редовно призован, не се явява в последното по делото съдебно заседание.

Защитникът на подсъдимата С. М. – А. К. заема становище за оправдаване на подсъдимата.

Оспорват се изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства и правната квалификация на деянието.

Оспорва се авторството на престъплението и се твърди, че лекият автомобил „БМВ“ е бил управляван не от подсъдимата М., а от нейния баща Й. М.. В тази връзка се обръща внимание на показанията на свидетелите семейство К., които не са видели шофьора на автомобила зад тях; на показанията на братовчеда на подсъдимата, който твърди, че на въпрос към чичо му как е направил това е получил отговор, че всичко е станало много бързо; и се твърди, че показанията на изпратените на произшествието полицейски служители не съдържат данни за установяване авторството на престъплението в лицето на подсъдимата М..

Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че подсъдимата е шофирала автомобила, се иска тя да бъде призната за невинна, а в случай, че съдът достигне до извод за виновността й – да бъде прието, че е налице съпричастност от страна на водачите на леките автомобила „С.“ и „Р.“ към произшествието.

Иска се в случай, че съдът достигне до извод, че подсъдимата М. е извършила престъплението, да приеме наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Изтъква се, че в случая автомобилът „БМВ“ е управляван с разрешената за пътния участък скорост, пътното платно е било широко, нямало в участъка пътни знаци и маркировка, движението е било изключително ниско натоваР., пътната обстановка не е била усложнена, видимостта от страната на лекия автомобил „С.“ не е била ограничена, и поради това не е имало основание подсъдимата да смята, че срещу нея ще се движи автомобил със скорост над допустимата.

Твърди се, че ако бъде прието, че подсъдимата е шофирала процесния автомобил „БМВ“, то тя се е озовала в тази ситуация поради голямата разлика в скоростите на автомобилите. Сочи се, че не е имало причина да не бъде предприемано изпреварване, а водачът на лекия автомобил „С.“ е допуснал нарушение на правилата на чл. 8, ал. от ЗДвП и на чл. 61, ал. 1 от Правилника 3 за приложението му, движейки се почти най-ляво в лентата си за движение.

Последното според защитника не е можело да бъде предвидено от подсъдимата, а именно нарушението на правилото за движение възможно найдясно от страна на водача на лекия автомобил „С.“ е довело до настъпването на пътното произшествие.

Оспорват се експертните изводи за скоростта на лекия автомобил „С.“, с твърдението, че са „догодени“ скоростта да бъде такава, че да не излезе, че водачът му е превишил значително разрешената за пътния участък скорост, докато свидетелката А. К. е съобщила, че насрещният автомобил се е движел с много висока скорост. Твърди се, че пострадалият И. А. е бил системен нарушител на правилата за движение по пътищата и е бил наказван за управление с превишена скорост, както и че от вещото лице по тройната експертиза е направено изявление, че допълнително изследване би довело до заключение за скорост от порядъка 100 и над 100 км/ч. – обстоятелство, което подсъдимата не е могла да предвиди.

Оспорва се заключението на вещите лица, че пострадалите в лекия автомобил „С.“ са били с поставени обезопасителни колани, с довода, че в такъв случай няма как шофьорът да е изпаднал от автомобила след произшествието.

След това от защитника се излага твърдение, че внесеният за разглеждане в СОС обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, тъй като в него е изложена фрагментарна фактическа обстановка, същият е непълен и са изложени неясни фактически обстоятелства, въз основа на които не би могло да се направи извод и не би могло да стане ясно какъв е начинът, респективно – механизмът на извършване на деянието. Твърди се, че в ОА липсва описание на мястото на настъпване на ПТП и участието в ПТП на третия автомобил – „Р.“; не е посочено местоположението на автомобила на подсъдимата в началото на изпреварването, спрямо предната кола с марка „Р.“; не са обсъдени възможностите за избягване на удара между двата автомобила по протежение на целия пътен участък до окончателното им разминаване без сблъсък, при отчитане движението на трите МПС-та – изпреварващо, изпреварвано и това на пострадалия; от обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно обвиняемата М. кого е ударила първо - лекия автомобил „Р.“ или лекия автомобил „С.“. Прави се от защитника анализ на същността на обвинителния акт в наказателния процес, като се твърди, че поради пороците в настоящия обвинителен акт подсъдимата М. не е могла да реализира в пълен обем правото си на защита. Обвинителният акт се счита за изготвен в отклонение на предписанията, дадени в ТР № 2 от 2002 г. на ОСНК, тъй като непълнотите в обстоятелствената част на обвинителния акт се отнасят до съставомерните признаци на престъплението.

Обръща се внимание на извършения оглед на местопроизшествие, като се твърди, че в съставения протокол има сериозни пропуски, неясноти и 4 неточности, а направените по време на процесуалното действие фотоснимки са симулативни и не съдържат нужната за детайлите на пътно-транспортно произшествие информация – в тази насока се препраща към научен труд на проф. С. К..

Иска се да бъде взето предвид обстоятелството, че лекият автомобил „Р.“ е бил преместен и това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите К..

Счита се за неустановена скоростта на участвалите в произшествието автомобили и се подчертава, че за скоростта на лекия автомобил „Р.“ не са налице обективни данни и тя е определена формално от експертите на 65 км/ч, а скоростта му е от съществено значение за определяне местоположението му след ПТП. Излагат се възможни хипотези на взаимно разположение на автомобилите и за вероятното разминаване на трите автомобила, в случай, че „Р.“ и „С.“ са се намирали всеки в крайната дясна част на лентата си на движение - тъй като видно от експертизите автомобилът „БМВ“ е бил излязъл само с левия си ъгъл в насрещната лента. Твърди се липса на обективни данни, че водачът на лекия автомобил „БМВ“ е предприел спиране и че инициалният удар е настъпил при достигната от него скорост от 50 км/ч – като се поставя въпросът, как при положение, че автомобилът „Р.“ се движи с 65 км/ч, а автомобилът „БМВ“ с 50 км/ч, те са били един до друг в момента на удара.

Неустановено се счита обстоятелството с коя своя част лекият автомобил „БМВ“ е ударил автомобила „Р.“, а пропускът да бъде иззет последния за нуждите на разследването се счита за особено съществен за разкрИ.е на обективната истина по делото. Намаляването на скоростта на лекия автомобил „Р.“, след минаването му плътно вдясно в опит да бъде предотвратено ПТП, се счита за нарушение от страна на водача на този автомобил. Твърди се, че именно водачът на лекия автомобил „Р.“ е създал предпоставки водачът на „БМВ“ да предприеме изпреварване и следователно той е съпричинител, тъй като ако не е намалил скоростта си на движение, автомобилът „БМВ“ е щял да се прибере в платното си.