Решение № 4368 от 02.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 14049/2025
- Вид
- Решение № 4368
- Подписан
- 02.12.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 13, б. "в" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63б · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 64 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.157 · Закон за движението по пътищата
- чл. 157, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.5, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.14 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 4368 гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ П. Г.А при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г.А Административно наказателно дело № 20251110214049 по описа за 2025 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН , въз основа на подадена жалба от М. Г. Г. от ***, срещу наказателно постановление (НП) № 25-4332-020617 от 19.08.2025 г. на началник сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) само в частта, в която са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г.
С жалбата се моли за отмяна на НП в обжалваната част.
Жалбоподателят редовно призован се явява, поддържа молбата си и с молба излага липса на възражения относно разглеждане на делото по реда на чл.63б от ЗАНН – съкратено съдебно производство.По същество пледира за уважаване на молбата му.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се явява процесуален представител, но е депозирано становище по същество, без да е отчетен факта, че обжалването е само относно отнемането на контролните точки с процесното НП.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, №4305857 на 02.08.2025 г. от командир на 1 отделение при 09 РУ-СДВР С. Г. К. за административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, извършено на 02.08.2025 г., което е описано като: „преминава на червен сигнал при работеща в режим трисекционна светофарна уредба, което представлява – несъобразяване на поведението си със светлинните сигнали.
Въз основа на посочения АУАН е издадено процесното НП №25-4332020617 от 19.08.2025 г. на началник сектор при СДВР – О „ПП“-СДВР. Със същото за административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП му е наложена административна санкция „глоба“ в размер на 100 лв. и на основание Наредба №Iз2539/17.12.2012 г. се отнемат общо 10 контролни точки, като е отбелязано, че към 19.08.2025 г. на водача остават 26 контролни точки.
Съгласно справка картон на водача на жалбоподателя е издадено свидетелство за управление на МПС на 03.07.2025 г. и има максимален брой точки 26.
Доколкото не се спори по фактите съдът е приел за установена изложената в НП фактическа обстановка, без събиране на допълнителни доказателства и разпит на свидетели. Това е така и предвид обстоятелството, че жалбоподателят е поискал съкратена процедура по чл.63б от ЗАНН, т.е. признава фактите за установени с описанието им в НП.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и в срок, тъй като процесното НП е връчено на
05.09.2025 г., а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган до съда на 13.09.2025 г., чрез куриерска фирма „***“, предвид което се приема, че същата е в срок, а разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съгласно чл. 64 от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Съответно, по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети.
Затова обжалването на наказателно постановление, дори и само в частта му, в която е отбелязан броят на отнетите по силата на закона контролни точки, се извършва по реда на ЗАНН, пред съответния районен съд.
Съгласно Наредба № Із -2539 на МВР, отнемането на контролни точки се 2 извършва въз основа на влязло в сила НП. При налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е. ex lege и същото има контролно–отчетен характер. Практиката на ВАС е единна в становището си, че отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. При неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, което представлява част от НП, то в тази част – относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл.189, ал.6 от ЗДвП /респ. чл.189, ал.14 от ЗДвП/. Като в случая следва да се провери точното и законосъобразно определяне на броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети на нарушителя за даденото нарушение.
В тази връзка и както е в процесния случай наказаното лице може да обжалва НП само в частта относно отбелязването на отнетите контролни точки и тогава, когато в останалата част НП не e обжалвано. В тази насока са налице съответните произнасяния на върховните съдилища, а именно с: определение № 26/16.04.2010 г. по адм.д. № 26/201 0г. на смесен 5-членен състав на ВАС и ВКС; определение № 15/15.02.2010 г. по адм.д. № 5/2010г. на смесен 5-членен състав на ВАС и ВКС; определение № 46/06.07.2010 г. по адм.д. № 40/2010 г. по адм.д. № 40/2010 г. на смесен 5-членен състав на ВАС и ВКС. С процесното НП на жалбоподателя, както за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00лв., така и на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. се отнемат общо 10 контролни точки. Настоящият съдебен състав следва да се произенесе единствено относно отбелязване на броя контролните точки, които следва да бъдат отнети на нарушителя за извършеното нарушение. Не подлежат на обсъждане и проверка фактическите констатации в АУАН и НП във връзка с констатираните нарушения. В процесното НП е отбелязано, че съгласно Наредба № Із -2539 на МВР за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя следва да бъдат отнети 10 контролни точки, чиито брой е 3 съответно определен съгласно Наредбата. Настоящият състав намира, че въпреки, че не е посочена конкретната разпоредба от наредбата, не е допуснато съществено нарушение в тази насока. В АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая нарушение, а именно неизпълнение на задължението за съобразяване на поведението на водач със светлинните сигнали, както и точно е посочена санкционната разпоредба – чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, а в чл.6, ал.1 от посочената наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 20. за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването (чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП) – 10 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационностатистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила наказателно постановление и наложеното с него наказание. С влизане в сила на наказателното постановление, се отнемат и предвидените контролни точки (по арг. от разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение). Според Наредбата, при налагане на наказания за посочените нарушения, в наказателното постановление се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Именно от анализа на тези текстове следва извода, че отнемането на точките настъпва по силата на закона, като момента на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление - момента на стабилизиране на акта, с който се приема, че е налице извършено нарушение и същото е санкционирано. Само в този случай нарушението се отчита, чрез 4 отнемане на контролни точки. В наказателното постановление само се посочва конкретния брой на отнетите точки, използвания термин е „отбелязва“, т.е. само се констатира последицата, но отнемането не се налага като самостоятелно наказание с наказателното постановление. Посоченото е още един довод, че отнемането на точки няма самостоятелен санкционен характер, поради което не може да бъде прието, че представлява наказание по чл. 13, б.
„в“ от ЗАНН. Когато на водач са отнети всички контролни точки той губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Посочената загуба на правото да се управлява моторно превозно средство обаче е също предвидена в закона, и евентуалните грешки при посочване на броя на контролните точки в дадено наказателно постановление, могат да бъдат предмет на контрол в друго производство - във връзка с обжалването на заповед по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, и така няма да се стигне до накърняване правата на водача.
Като в процесния случай правилно е отбелязано, че се отнемат 10 контролни точки на водача и че към датата на издаването на НП същият има 26 контролни точки, което е съобразено с факта, че към тази дата НП не е влязло в законна сила, както и че се касае за водач, на който за първи път е издадено свидетелство за управление на МПС на 03.07.2025 г. и за него първоначалния брой контролни точки е 26 по силата на чл.2, ал.2 от Наредбата.
По изложените съображения, съдът следва да потвърди процесно НП в обжалваното му част, а в останалата му част НП като необжалвано е влязло в законна сила.
Относно претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, същото следва да се остави без уважение.
В съдебното производство не се явил процесуален представител на въззиваемата страна, а приложените писмени бележки са неотносими към предмета на разглеждане на процесното НП, което е атакувано само частично.
Поради което същото като неоснователно следва да се остави без уважение.
Съответното възнаграждение се полага за конкретна услуга, която в случая не е осъществена от процесуалния представител на наказващия орган, да го 5 представлява относно конкретната въззивна жалба по настоящето дело.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-020617 от 19.08.2025 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП“ – СДВР, в частта, в която са отнети 10 контролни точки на М. Г. Г., на основание Наредба №Iз2539/17.12.2012 г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В останалата част наказателно постановление № 25-4332-020617 от 19.08.2025 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП“ – СДВР, като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на разноски от въззиваемата страна, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН от ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6