Решение № 1727 от 18.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1727 гр. Варна, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20213100502083 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З. КР. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес:

********, чрез особен представител адв. П.П. П. ВАК срещу Решение № 261 877 от 08.06.2021г., постановено по гр.д. №13841 по описа на ВРС за 2019г., в ЧАСТТА, в която по иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София, жк Младост 4 Бизнес парк София сгр.14, е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че З. КР. Г. с ЕГН ********** дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 3378/25.04.2019г., постановена по ч.гр. дело № 6395/2019г. на ВРС, следните суми : сумата от 1484.37 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки), представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта № CREX-11143253 от 30.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 232.32 лв. (двеста тридесет и два лева и тридесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 11.10.2018 г., както и 1 сумата от 75.45 лв. (седемдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда, че ищецът е доказал усвояването на сумата по договора за револвиращ потребителски кредит, вкл. и получаване на кредитната карта. Лисват доказателства за постигане на съгласие между страните при условията на Приложение към Договор за кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаването на кредитна карта с кредитен лимит от 1500 лева. Приложението не било разписано и от представител на ищцовото дружество. Предвид липсата на обявена преди подаване на заявлението предсрочна изискуемост на вземането, искът се явява недоказан, предвид разясненията, дадени в т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че доколкото макар ищеца да не е банка, същата е финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ и разяснението принципно следва да намери приложение и по отношение на него. Оспорва се извода на съда за неоснователност на възражението за нищожност на клаузите на договора за потребителски кредит относно ГПР, лихвения процент, за което се настоява, че са същите са неравноправни по смисъла на чл.146, ал.4 от ЗЗП, а уговорената възнаградителна лихва като прекомерна (надвишаваща три пъти законната лихва) е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.

Приложението не носи подписа на длъжника, което в контекста на чл.22 от ЗПК следва да приема като неспазване изискванията за форма на договора за кредит. Това предопределя дължимост от страна на кредитополучателя само на чистата стойност на кредите без лихвите и надбавките по него.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на исковете в цялост с присъждане на сторените разноски в исковото и въззивното производство.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София, жк Младост 4 Бизнес парк София сгр.14, чрез пълномощник, депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост 2 първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД заявява за разглеждане пред Районен съд Варна в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване срещу З.К. К. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1553.07 лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-11143253 от 30.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.04.2019г. до окончателното изплащане; сумата 283.60 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода 01.05.2018г. – 11.10.2018 г., както и сумата 78.83 лв., представляваща обезщетение за забава по договора за кредит за периода за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г., които суми са предмет на заповед № 3378/25.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6395/2019 г. по описа на ВРС.

В условие на евентуалност е заявен за разглеждане осъдителен иск за същите суми.

Настоява се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ищецът излага, че при сключване на Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX11143253 от 30.01.2015 г. ответникът З. К. е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се, че търговецът е предоставил на ответника кредитна карта с максимален кредитен лимит от 1500 лева, която е активирана от кредитополучателя на 21.03.2016г. Кредитният лимит се усвоява посредством транзакции, като върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент.

Излага, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за ответника е възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди, че кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2018 г., на която дата е извършено последното от страна на ответника плащане, поради което кредиторът е блокирал използването на картата. Тъй като ответникът не е погасил задължението си, включително и след изпратена до него покана, ищецът е депозирал заявление и е издадена 3 заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в законоустановения срок сезира съда с искане за установяване спрямо длъжника дължимостта на горните суми, в условията на евентуалност за осъждането му да заплати задълженията, произтичащи от договора за револвиращ потребителски кредит.

Чрез назначения от съда особен представител и в срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Оспорва се наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, с твърдения, че процесният договор не е подписан от ответницата. Счита ,че в чл. 12 от договора е предвидена възможност за предоставяне на кредитна карта, но конкретните условия във връзка с използването й е следвало да бъдат допълнително уговорени с приложение към договора, каквото изобщо не е подписвано от кредитополучателя. Оспорва се получаването на кредитната карта от ответницата, сътов. усвояването на кредитния й лимит. Оспорва още дължимостта на договорната лихва с твърдения, че същата е начислена въз основа на нищожна клауза от договора поради противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и неравноправност. Счита за недължимо и обезщетението за забава поради противоречие на уговорката, предвиждаща неговото заплащане, със ЗПК и накърняване на добрите нрави. Твърди се, че липсва редовно уведомяване на длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на целия дълг. Въвеждат се оспорвания по отношение липсата на изрична уговорка между страните, съотв. ясно изразено съгласие от страна на кредитополучателя за издаването на кредитна карта, респ.откриването на банкова сметка за обслужването й. Настоява за отхвърляне на исковете.

Предвид предприетото от особения представител на ответника оспорване на процесния договор в частта относно автентичността на подписа на кредитополучателя, съдът е открил производство по проверка истинността на подписа на ответника на осн.чл.193, ал.2 от ГПК, в хода на което ответникът, комуто е възложена тежестта на доказване, че положеният подпис не е изпълнен лично, не ангажира доказателства. С оглед на което, следва да се приеме, че съгласно приетите по делото доказателства, се установява, че на 30.01.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор, и З.К. К., като кредитополучател, е сключен взаимноразписан Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11143253, съгласно който страните са уговорили предоставянето на потребителски кредит в размер на 248.39 лв., при обща стойност на плащанията 3304.15 лв., процент на възнаградителната лихва от 39.15 % и ГПР 41.84 %.

В т.12 и сл. от договора страните са договорили възможност кредиторът да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Договорено е, че кредитният лимит представлява револвиращ потребителски кредит, като кредитополучателят ще може да извършва трансакции чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит, в рамките на дневните трансакционни лимити.

Към договора от 30.01.2015г. е съставено приложение, носещо подписа на служител на кредитора, съгласно което кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит 4 в размер на 1500 лв., като чрез издадена кредитна карта Мастъркард кредитополучателят осъществява отдалечен достъп до отпуснатия му револвиращ кредит. Приложението съдържа и съществените елементи от договорното правоотношение за отпускане на револвиращия кредит – главница, лихвен процент на договорната лихва, такси за теглене и обслужване, размер на обезщетението за забава и др.

Пред исковия съд е назначена и изслушана ССчЕ и допълнителна такава, по която след извършена справка с месечни извлечения по кредитна карта, издадена по договор за револвиращ кредит от 30.01.2015г., и с която се разпорежда кредитополучателя З. К., се установява, че общата стойност на реално усвоените суми по кредитната карта са в общ размер от 1484.27 лева – съответно чрез теглене на парични суми в брой и плащане на ПОС терминал през периода от 21.03.2016 до 08.04.2018г.

Доколкото не се установява неавтентичност на подписа на кредитополучателя, положен върху договора от 30.01.2015г., както и с оглед установения факт на реално ползване на сумата по кредитния лимит, отпуснат с револвиращия кредит, следва да се приеме за доказано съществуването на облигационна връзка между страните по делото, възникнала по силата на Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-11143253 от 30.01.2015 г. и приложение към него, представени и приети по делото.