Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 51 от 12.01.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2152/2021
Вид
Определение № 51
Подписан
12.01.2022
В сила
10.01.2022
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. Бургас, 10.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Въззивно частно гражданско дело № 20212100502152 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника Радина И. Илиева, с която се обжалва Разпореждане № 7478/29.10.2021г., с което е отхвърлено заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за част от вземанията, постановено по ч. гр. д. № 7626/2021 г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д. В. И., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., ул. „П.“ № **, ет. *, за следните суми: 355,56 лв. – възнаграждение за закупена услуга Фаст, 1031,12 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси, както и в частта за присъждане на съдебно-деловодни разноски за размера над 90,82 лв. до претендирания размер от 264,88 лв.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Навежда доводи, че заповедният съд на този етап от производството не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Цитира практика.

Твърди, че заповедният съд има правомощие да преценява дали искането се основава на неравноправни клаузи в потребителски договор или има обоснована вероятност от това. Заповедният съд не е подвел под нормата на чл.143 ЗЗП представените доказателства. Заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, а именно че преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една 1 страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи от договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.

Посочва, че дружеството кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма и срокове съобразно ЗПК, като са посочени ясно параметрите на договора. Изготвен е бил и погасителен план, който се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителни вноски, който е връчен на кредитополучателя, заедно с договора за потребителски кредит. Длъжникът не е обективирал желание да се откаже от така сключения договор, каквато възможност била предвидена в ОУ към договора и в закона.

Счита, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. С оглед принципа на свобода на договаряне, уреден в чл.9 ЗЗД, и по своя собствена воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочените ГПР и годишен лихвен процент.

Навежда доводи, че в нормите на ЗПК е въведено ограничение на максималния размер на годишния лихвен процент. Въведен е максимален процент на годишния процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита, включително лихви. Съдът няма правомощие да тълкува разширително императивни правни норми. Твърди, че при условие че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза.

Изложени са съображения, че видно от условията на договора, кредитополучателят сам по своя воля се е задължил, ползвайки процесните услуги, като изрично било посочено, че закупуването на някоя от тези услуги не е задължително за сключване на договора.Поради това не можело да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма.

Иска се от съда да отмени обжалваното разпореждане и вместо него да постанови издаване на заповед за изпълнение за всички вземания на "Профи кредит" ЕООД, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 7626 по описа за 2021г. на Районен съдБургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по 2 чл.410 ГПК, подадено от "Профи кредит България" ЕООД. То е подадено на 28.10.2021 г., против длъжника Д. В. И. за следните суми: неплатена главница в размер на 1884,58 лв.,, неплатено договорно възнаграждение в размер на 825,17 лв. за периода 05.09.2020 г. – 03.09.2021 г., 355,56 лв. – възнаграждение за закупена услуга Фаст, 1031,12 лв., възнаграждение възнаграждение за закупена услуга Флекси, лихва за забава в размер 86,18 лв., дължима от 06.04.2020 г. до 03.09.2021 г., законна лихва в размер на 61,47 лв., дължима от 03.09.2021 г. до 27.10.2021 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и разноски по делото, възлизащи на 264,88 лв., като е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 30043121351/11.03.2020 г..

На 29.10.2021 г. е издадена Заповед № 3053 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7626/2021 г. на БРС за неплатена главница в размер на 1884,58 лв.,, неплатено договорно възнаграждение в размер на 825,17 лв. за периода 05.09.2020 г. – 03.09.2021 г., , лихва за забава в размер 86,18 лв., дължима от 06.04.2020 г. до 03.09.2021 г., законна лихва в размер на 61,47 лв., дължима от 03.09.2021 г. до 27.10.2021 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и разноски по делото, възлизащи на 264,88 лв.

С обжалваното разпореждане, заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, относно 355,56 лв. – възнаграждение за закупена услуга Фаст, 1031,12 лв., възнаграждение възнаграждение за закупена услуга Флекси, както и в частта за присъждане на съдебно-деловодни разноски за размера над 90,82 лв. до претендирания размер от 264,88 лв.

В мотивите си заповедният съд е приел, че възнаграждението по закупените пакети от допълнителни услуги Фаст и Флекси, съдът е намерил, че в тези си части искането противоречи на закона, а именно на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и същите са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗД.

Настоящата инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В този смисъл доводите на частния жалбоподател, че заповедният съд не е следвало да следи за тези пороци и да се произнася по тези въпроси, не е споделян от настоящата инстанция. Цитираната от жалбоподателя практика не е релевантна за казуса. Действително преценката за противоречие със закона и добрите нрави, би могла да се направи от описанието на твърдяното вземане в заявлението по чл.410 ГПК, като това е така, защото преценката за други пороци, може да се направи само след пълното разгръщане на исковия процес 3 в случай на подаване на възражение. Всичко това не означава, че вземането, така както е описано в заявлението по чл.410 ГПК, не може да противоречи на закона и добрите нрави. Напротив ако заповедният съд констатира такова противоречие, последният следва да отхвърли заявлението. Именно в това е смисълът на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК. В случая съдът счита, че частната жалба е неоснователна относно претенцията за възнаграждение за закупени допълнителни пакети за услуги Фаст и Флекси в размер на 355,56 лв. и съответно 1031,12 лв. Видно от заявлението по чл.410 ГПК услугата Фаст е свързана с получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга Фаст. Другата закупена услуга пък е свързана с възможността за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, но и възнаграждение по този допълнителен пакет услуги, което по тази причина следва да се включи в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следва да се отбележи, че нормата на чл.10а, ал.2 Закона за потребителски кредит не позволява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По същността си така описаните в заявлението услуги представляват именно такива, поради което настоящият състав се присъединява към извода на заповедния съд, че посочените споразумения за допълнителни услуги са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.10а, ал.2 ЗПК.

Ето защо, процесната сума, начислена от заявителя в тежест на длъжника и претендирана на основание споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е недължима.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат направените по делото разноски.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7478/29.10.2021г., постановено по ч. гр. д. № 7626/2021 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, за част от вземанията, а именно 355,56 лв. – възнаграждение за закупена услуга Фаст, 1031,12 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси, както и в частта за присъждане на съдебно-деловодни разноски за размера над 90,82 лв. до претендирания размер от 264,88 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5