Решение № 913 от 28.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. Пловдив, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20235330203956 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш Серия № 8505149444 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 oт Закона за пътищата, с който на „АРТЕЛ-22” ЕООД с адрес област София, гр. Правец, ул. „Вълко Цолово“ № 1, ЕИК 131565422 на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

„АРТЕЛ-22” ЕООД, по съображения изложени в жалбата си, молба и допълнителна писмена защита, моли съда да отмени процесния електронен фиш като незаконосъобразен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателя не изпраща представител. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, АПИ НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ СОФИЯ, редовно призована за съдебно заседание, изпраща представител юрк. В. с пълномощно. В съдебно заседание, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата, като счита, че електронният фиш е законосъобразен и иска неговото потвърждаване. Излага доводи по същество на спора и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Атакуваният електронен фиш е издаден против „АРТЕЛ-22” ЕООД за това, че на 03.02.2022г. в 17:31 часа е било установено нарушение № D7E9EAB394CB50C9E053041F160ADB4D с ППС ВЛЕКАЧ „ВОЛВО ФХ“, с регистрационен номер **, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000.

Установено било, че камионът се движил в община Марица по път А-1 км 118+599 с посока намаляващ километър, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като превозното средство нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 20052, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. За същото Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, в който като причина за констатираното нарушение било посочено - няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от доклад за нарушение, снимков материал, разпечатка на маршрут, становище на отдел „УИСИ“, НТУ, електронен фиш, технически анализ от „Шел България“ ЕАД на бордово устройство с № 000070000053005, писмо от АПИ с изх.№ 11-00-9153/10.10.2023г., разрешение за строеж № РС-57/14.06.2019г. на МРРБ и писмо от Главен секретар на МРРБ, известие за доставяне, извлечение от база данни БГТОЛ, Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г., образци на ЕФ за налагане на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, протокол № 28765/2021 г. от заседание на Управителния съвет на АПИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издаден атакувания ел. фиш/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

При тези установени факти съдът намира, че от страна на „АРТЕЛ-22” ЕООД е налице нарушение на нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, която изисква от собственика или ползвателя на МПС да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Този извод съдът формира от представения по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси и приложените статични изображения във вид на снимков материал, които представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Също така на основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, отразените в справката от електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното, което в случая не бе сторено.

Жалбоподателят като собственик на посоченото в ЕФ ППС в състав с ремарке е допуснал движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатил дължимата пътна такса, която дава право ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък.

Установи се с категоричност, че за въпросното ППС, за конкретния пътен участък, няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. В подкрепа на отразеното в доклада е и издаденото от отдел "Управление на информационната система и инфраструктура" към АПИ становище, което потвърждава, че за датата и часа на нарушението има получена маршрутна карта № 22020287884292 за ППС с рег.№ **, но в нея няма получено плащане за сегмента на рамката за датата и часа на нарушението. За датата на нарушението нямало и получени тол декларация за ППС. Дружеството - въззивник е избрало да заплаща пътни такси, като декларира данни за движението на пътното превозно средство чрез бордово устройство, като за целта е сключило и договор за електронно събиране на пътни такси с „Шел България“ ЕАД / “Тол4Юръп ГмбХ“. При този вид таксуване бордовото устройство изпраща данни на база GPS - координати от движението на товарния автомобил. Независимо от това от приобщения като писмено доказателство доклад по чл. 167а ал. 3 ЗДвП се установява, че таксата, дължима за тол- сегмента от път А-1 км 118+599, през който на 03.02.2022 г., в 17:31 часа е преминало процесното ППС, не е била изчислена и заплатена. Установено е, че за преминаването през този участък от пътната мрежа не е изпратена валидна тол – декларация, а така също и не е закупена предварително маршрутна карта. Предвид горното съдът намери, че е 3 доказано извършването на нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Субект на задължението по нормата поначало се явява собственикът, освен в случаите, когато има вписан ползвател в свидетелството за регистрация, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото жалбоподателят се явява именно собственик на пътното превозно средство, а и не представя доказателства в подкрепа на другата хипотеза. Кой точно е управлявал процесното ППС няма отношение в случая, доколкото нарушението е вменено на собственика, а не на водача, управлявал влекача в състав с ремарке.

Електронния фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, от лице по чл. 167а от ЗДвП и чл. 10, ал. 10 от ЗП, оправомощено да осъществява контрол във връзка със заплащането на съответните такси по Закона за пътищата, по образеца, утвърден от Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура. Сред реквизитите няма подпис и печат, както и лицето, представител на наказващия орган, физически издало ЕФ. Не се споделят възраженията на въззивника, че обжалваният електронен фиш не съответства на утвърдения образец от Управителния съвет на АПИ на основание чл. 189ж ал. 1 изр. последно ЗДвП.

От приетите като писмени доказателства Протокол № 28765/2021 г. от заседание на Управителния съвет на АПИ, проведено на 09.09.2021 г., Заповед № РД - 11-983/13.09.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, издадена в изпълнение на решение на Управителния съвет на АПИ, отразено в горепосочения протокол, и Приложение № 2 към същата, се установява, че обжалваният електронен фиш съответства точно на утвърдения образец на електронен фиш Приложение № 2 към заповедта за случаите, в които се ангажира административнонаказателната отговорност на собственик на ППС с техническа допустима максимална маса над 3, 5 тона.

Аргументите за прилагане на чл. 34 ЗАНН в производството по издаване на електронен фиш настоящият състав намира за неправилни.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по Т. Д. № 1/2013 г. съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване - "От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш". В съответствие с цитираното ТР е и възприетото в съдебни актове на АС – Пловдив /напр. Решение по КАНД 3229/2020 г.: "Следователно за законосъобразността на електронния фиш е 4 достатъчно да е изготвен чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. В този аспект се явяват неоснователни и възраженията на нарушителя за допуснати нарушения по чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове.

След като иде реч за установяване на нарушение от автоматизирана система то датата на установяване на нарушението и дата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат." - Решение по КАНД № 721/2021 г.:

"Производството по чл. 189, ал. 4 – ал. 11 от ЗДвП е специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление...

Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила електронен фиш към влязло в сила НП, сиреч единствено по отношение на неговото правно действие. Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК,.. "; Решение по КАНД № 2165/2021 г. и др. /. Решение № 73 от 18.03.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 12/2022 г.

„връчването на ел. фиш след повече от една години от датата на извършване на нарушението, не може да има за последица процесуална незаконосъобразност на електронния фиш“ и др. А по отношение на твърдението от страна на жалбоподателя, че ЕФ бил връчен повече от година след установяване на нарушението, настоящият състав следва да отбележи, че не е предвиден срок за връчване на акта. Тъй като ЕФ не е влязъл в сила предвид обжалването му пред съда би имало значение единствено абсолютната давност от извършване на нарушението. В случая не само абсолютната давност, но и относителната такава по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не е изтекла.