Определение № 592 от 30.06.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592 гр. Перник, 30.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно частно гражданско дело № 20231700500406 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 11184/29.05.2023г. /с п.к. от 26.05.2023г./, депозирана от адв. Д. В. М. - АК- ***, в качеството му на пълномощник на З. М. М. против Определение № 1520/16.05.2023г., постановено по гр.д.№ 5080/2022г. по описа на РС Перник, с което е оставена без уважение молба с вх. № 7485/06.04.2023 г., за изменение на Решение № 302/23.03.2023 г. по гр.д. № 5080/2022 г. по описа на Пернишкия РС в частта за разноските, присъдени в полза на адв. М. по реда на безплатната правна помощ, като неоснователна.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал.

1 от ЗА съдът не е съобразил нормата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, съгласно която възнаграждението следва да се определи поотделно по всеки от обективно съединените искове, а е определил такова в общ размер според общия им материален интерес. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като бъде уважена молбата му и му бъдат присъдени още сумата от 800 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., съобразно правилото на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ.

В дадения едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответната страна „Аксес Файнанс“ АД е депозирал отговор, в който излага съображения за неоснователност на депозираната частна жалба. Счита, че в случая е неприложима цитираната от жалбоподателят норма на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, с доводи, че независимо, че се касае за обективно съединени искове, те произтичат от общ юридически факт. Предвид това счита, че в случая размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА следва да се определи в минимален размер.

Пернишкият окръжен съд, като взе предвид исканията и доводите на страните, намира следното:

1

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящата инстанция за намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Пред районният съд ищецът е предявил срещу ответното дружество три обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожни на договорни клаузи по чл. 20 от договор за бяла карта от ***; клаузата по чл. 21, ал. 4 от договор за бяла карта от ***, и клаузата по чл. 21, ал. 5 от договор за бяла карта от ***, като договорът е сключен между ищеца З. М. М. като заемополучател и ответника „Аксес файнанс“ ООД като заемодател.

В съдебното производство пред първата инстанция ищецът е представляван от упълномощен представител - адв. Д. М., като по повод оказаната му безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, адвокатския му пълномощник е направил искане за присъждане на възнаграждение в размер на 3 000 лв. - по 1 000 лв. за всеки от трите иска.

С постановеното в първата инстанция съдебно решение, районният е уважил изцяло предявените искове, като с оглед изхода на спора е осъдил ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на сумата от 50 лева, както и в полза на адв. Д. М. сумата от 400 лева - адвокатско възнаграждение, определяйки го в рамките на минималния му размер по НМРАВ.

С молба, депозирана на 06.04.2023г. адв. М. е поискал да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез присъждане на сумата от още 800 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, която молба е оставена без уважение с обжалваното пред настоящата инстанция определение.

Тъй като в случая се касае за възнаграждение за оказа на страна безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 2 от ЗА, съгласно чл. 2, ал. 2 от НМРАВ полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съгласно тази наредба.

Относно определяне на адвокатското възнаграждение, тъй като в случая се касае за три обективно съединени иска, съгласно чл. 2, ал. 5 от НМРАВ минималното адвокатско възнаграждение се определя за всеки от тях поотделно, а не чрез сборуване на материалния им интерес /в т. см. определение № 77 от 24.02.2022 г. по ч. т. д. № 1692/2021 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК, докладчик съдията М.Ж., определение № 533 от 30.10.2017г. по т.ч.д.

1649/2017г. по описа на ВКС, докладчик съдията В.Н./.

Предвид горното и обстоятелството, че заявената от ищеца цена на всеки от исковете попада в хипотезата на нормата чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, съгласно която минималния размер на адвокатското възнаграждение е 400 лв. за всеки иск, следва, че за трите предявени и уважени искове, с оглед изхода на делото на адвокат М., оказал безплатна правна помощ на ищеца се следва възнаграждение в размер на сумата от по 400 лева за всеки иск или общо сумата от 1 200 лева.

По гореизложените съображения, обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, следва да се отмени, като бъде изменено решението в частта за разноските и в полза на адв.

Д. М. следва да се присъди останалата част от следващото му се адвокатско възнаграждение за първата инстанция над уважения размер от 400 лв., а именно сумата от още 800 лева.

Неоснователно е искането за присъждане на разноски в настоящето производство.

Според изложеното в определение №234/24.06.2020 г., постановено по т.д. №1958/2019 г. на ВКС, II т.о. разноски не се дължат и не следва да се присъждат, защото производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение №683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. №5089/2015 г.

2 на ВКС, ГК, III ГО, определение №29/13.01.2017 г. по ч. т. д. №1797/2016 г. на ВКС, II т. о., определение №288/07.05.2019 г. по ч. т. д. №717/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №536/02.08.2019 г. по ч. т. д. №1463/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №615/09.10.2019 г. по ч. т. д. №2377/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №486/14.11.2019 г. по ч. гр. д. №4270/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение №58/04.03.2020 г. по т. д. №112/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Пернишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1520/16.05.2023г., постановено по гр.д.№ 5080/2022г. по описа на РС Перник, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 302 / 23.03.2023г., постановено по гр.д. № 5080/2023г. на РСПерник, В ЧАСТТА за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД с ЕИК 207140327 да заплати на адв. Д. В. М. от АК - ***, с адрес ***, сумата от още 800 /осемстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38 ЗА на З. М. М. в производството по гр.д.№ 5080/2022г. по описа на РС Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3