Решение № 39 от 13.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Варна, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20243100501966 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 68871/28.08.2024г. от ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, чрез В. К., срещу Решение № 3030/09.08.2024 г., постановено по гр. д. № 4553/2023 г., по описа на Районен съд – Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на Т. И. Т., сумата от 700,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отмяна на пътуване“ от 23.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 11.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 182,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.09.2020 г. до 10.04.2023 г., на осн. чл.

405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 426 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивникът твърди липсата на пасивна легитимация за ангажиране отговорността му по застраховка „Отмяна на пътуване“ с доводи за наличие на форсмажорни обстоятелства, породени от епидемичната обстановка от КОВИД. Сочи, че не било обсъдено в оспореното решение релевираното от дружеството възражение с правно основание чл. 89, ал. 5 и ал. 6 от Закона за туризма, както и чл. 31 от Директива ЕС/2015/2032 на ЕП и на Съвета от 25.11.2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните 1 пътнически услуги. Сочи, че на осн. чл. 17, ал. 4 от Приложение № 1 към ОУ към договор за туристически пакет № ЕЕ096357, сключена между ищеца и туроператора, потребителят разполагал с право да прекрати едностранно договора преди започване изпълнението на туристическия пакет, без да се налага заплащането на такса за прекратяване, в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства. Излага съображения относно претендираната сума в размер на 700,00 лева, като твърди, че същата е невъзстановим разход, поради което обуславя извод за липса на процесуална легитимация по исковете. В допълнение, въззивникът твърди, че не дължи изплащане на обезщетение на осн. т. 12.10 и т. 12.11 от ОУ – изключени по полицата застрахователни рискове, като изброява като изключващи отговорността обстоятелства случаите на хронично и предшестващо заболяване на застрахования, негов близък или при неочаквано влошаване здравословното състояние. Сочи, че ищецът Т. заявил и признал наличието на придружаващо заболяване от около 20 г. /хипертонична болест на сърцето и хипертонични кризи/ и от около 7 г. – паркинсон, като аналогични обстоятелства били изложени и от съпругата на ищеца. На следващо място, въззивникът навежда доводи, че от събраните по делото доказателства не се установило наличието на медицински и немедицински причини за отмяна на пътуването. Сочи, че ищцовата страна не доказала при условията на главно и пълно доказване непреодолими обстоятелства в периода на осъществяването на туристическия пакет от 23.09.2020 г. до 30.09.2020 г. В заключение, въззивникът счита, че на осн. т. 12.2 от О, V „Изключени рискове“ застрахователят не дължи застрахователно обезщетение в случаите на нежелание или невъзможност на застрахования да пътува, когато не са налице медицински или немедицински причини, покрити по условията на застраховката, в каквато насока не било твърдението на ответника. На изложените във въззивната жалба основания е отправено искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се излагат доводи за неоснователност на жалбата и правилност на постановеното решение. Моли за потвърждаване на оспореното решение и присъждане на направените разноски по делото.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа въззивната жалба. Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на въззивната жалба.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

2

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от Т. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу ЗАД “Армеец” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: град София, Район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 426 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 700 лева, представляваща застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Отмяна на пътуване“ от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 11.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 182,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.09.2020 г. /дата на отказ от застрахователя да заплати претендираната сума/ до 10.04.2023 г.

Твърди се в исковата молба, че на 23.01.2020 г. между страните е сключен застрахователен договор "Отмяна на пътуване", обективиран в застрахователна полица № 0153Е0000043809. Заявява се, че последната била сключена във връзка с Договор за туристически пакет № ЕЕ096357/21.01.2020 г. на застрахования ищец с “Емералд Травел България” ООД, с предмет пътуване с маршрут Варна - Мармарис, Турция, с начална дата 23.09.2020 г. и крайна дата 30.09.2020 г. Сочи се, че ищецът заплатил първоначална вноска за пътуването в размер на 700 лева на 27.01.2020 г. по Фактура № **********/27.01.2020 г. в офиса на „Вектра Травел“ ООД - посредник между ищеца и “Емералд Травел България” ООД. Посочено е в исковата молба, че поради настъпилата впоследствие наКовид пандемия, пътуването било отменено, поради което ищецът претендирал от ответника връщане на платената по договора за туристическа услуга сума. Твърди се, че застрахователят отговорил в писмо, че не дължи застрахователно обезщетение или сума и не възстановява разходите на застрахования за събития, които са били или е могло да бъдат известни и биха могли да доведат до отмяна на пътуването. Ищецът заявява, че отправил запитване до заместник - министъра на здравеопазването на Република България за предоставяне на информация относно първия регистриран случай на Ковид в България, като получил отговор, че първите случаи на този вирус били регистрирани на 08.03.2020 г. два месеца след подписване на процесния договор за туристически пакет.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД “Армеец” АД е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Излагат се подробни твърдения, че заплатената сума следва да бъде възстановена от туроператора, а не от застрахователното дружество, тъй като обезщетение се дължи само за невъзстановими разходи, каквато хипотеза не била налице. В условията на евентуалност се сочи, че е налице изключен по полицата застрахователен риск, като ответникът се позовава на приложимите в случая Общи условия и наличие на придружаващи и хронични заболявания на ищеца, както и отказ от застрахования да осъществи пътуването, поради което счита, че не дължи претендираната сума. Оспорва се да са налице 3 медицински и немедицински причини за отказ от пътуване от страна на ищеца. Излагат се твърдения, за неоснователност и на акцесорния иск, както и за направените разноски за адвокатско възнаграждение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и по наведените оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съставът на въззивния съд намира, че в първоинстанционното решение правилно е възприета и отразена установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка, поради което не следва да я преповтаря и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част.

По наведените във въззивната жалба оплаквания, въззивният състав счита следното:

Не е спорно по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по ангажираната като писмено доказателство застрахователна полица

„Отмяна на пътуване“

№0153Е0000043809.

Посочените във въззивната жалба разпоредби на чл.89, ал.5 и ал.6 ЗТ не изключват ангажирането на отговорността на застрахователя по сключения застрахователен договор. При невъзстановяване на платената от потребителя сума за пътуването и отмяна на същото, застрахованият, сключил лично застрахователен договор, има право да насочи претенцията си към застраховалото го дружество в случай на настъпване на покрит риск съобразно застрахователната полица.

Неоснователен е доводът на въззивника и че са настъпили изключени по полицата застрахователни рискове по т.12.10 и т.12.11 от приложимите Общи условия. Съгласно посочените клаузи, изключени рискове са предшестващо или хронично заболяване на застрахования, негов близък роднина или бизнес партньор, освен в случаите на неочаквано влошаване на здравословното състояние, както и събития или условия, които са били или е могло да бъдат известни и биха могли да доведат до отмяна на пътуването или които към момента на резервацията са били вече налице. Според застрахователната полица – т.2 от покрити рискове е разходи за отмяна на пътуването /също т.11.2 от Общите условия/, каквито се претендират в процесния случай.

Според т.53.2 ОУ, „отмяна на пътуването“ е отмяна преди отпътуване поради медицински или немедицински причини, независещи от волята на застрахования и непредвидими към момента на сключване на застраховката.

Посочено е, че застрахователната сума от 2335.65 лв. покрива невъзстановимите извършени разходи, до размера на договорения лимит.

Доказаната по делото причина за отмяна на пътуването, както подробно е мотивирал първоинстанционният съд, е настъпилата в световен мащаб епидемия от Ковид – 19 и всички мерки и препоръки, взети от институциите в тази връзка. Договорът за туристически пакет и застрахователният договор са сключени през м. януари 2020г., когато все още епидемията не беше известна и обявена. Същевременно, планираният период на пътуване през м. септември 2020г. е в рамките на действалите мерки за ограничаване разпространението на вируса. При това положение, въззивният състав намира, че установените 4 факти са дали основание на въззиваемия да отмени пътуването по причини, попадащи в дефиницията на т.53.2 ОУ и е налице покрит риск по сключената застраховка. Причината не стои пряко в предшестващите или хронични заболявания на застрахования по смисъла на т.12.10 ОУ, нито в събития или условия, които са могли да му бъдат известни или са били налице към датата на резервацията по т.12.11 ОУ. Касае се за възникнали след сключване на договора непредвидими обективни обстоятелства, ограничаващи избора за осъществяване на туристически пътувания поради институционални препоръки и мерки, целящи да опазят общественото здраве.