Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24784 от 08.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 13164/2026
Вид
Определение № 24784
Подписан
08.07.2026
В сила
08.07.2026
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24784 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110113164 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявен са осъдителни искове от В. Б. Г. (ищец) срещу Специално училище за ученици с нарушено зрение „Л.Б.“ с правно основание (ответник), както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 1239.00 евро представляваща незаплатена част от брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 31.07.2023г., възлизаща на разликата между платеното на ищцата възнаграждение за периода и 15 %-то увеличение на работната заплата, предвидено с Анекс № Д01-192 от 10.08.2023г. към КТД от 16.12.2022г., считано от 01.01.2023г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 14.05.2026г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 521.00 евро, представляваща неплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 22 дни за 2022г. и 33 дни за 2023г. при вземане предвид размера на брутното трудово възнаграждение след увеличението, считано от 01.01.2023г

Ищецът В. Б. Г. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, възникнало на основание сключен трудов договор № 656 от 01.09.1993г., по силата на който заемала длъжността „учител по български език и литература“ при ответника и била член на КТ „Подкрепа. Твърди, че на 01.08.2023г. е била пенсионирана, като трудовите и правоотношения с ответника били прекратени, след което между тях бил сключен нов трудов договор за същата длъжност, но със значително по-ниско трудово възнаграждение, който трудов договор бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ поради възникване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст с едномесечно предизвестие и съгласно заповед на работодателя от 01.08.2023г. На ищцата при прекратяване на първия трудов договор било изплатено 1 обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2022г. и за 2023г. въз основа на посоченото получаваното трудово възнаграждение преди увеличението, а именно 6794.00 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Релевира, че е член на синдикална организация КТ „Подкрепа“. Твърди, че на 10.08.2023 г. е сключен Анекс № ДО 1-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование ДО 1-269 от 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, от една страна, и две синдикални организации от друга Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България.

С него било прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за учител било предвидено, че „индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%“ за периода, считано от 01.01.2023 г., като изрично бил предвиден и минимален размер на основна работна заплата за учител и ресурсен учител“. Посочва, че изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения е предвидено и в Наредба № 4/20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда. Твърди, че на 09.03.2026 г. е подала молба за преизчисляване на трудово възнаграждение, съгласно предвиденото в Анекса към КТД, която молба било заведено с вх. № 110/09.03.2026 г., но не получил отговор.

Обяснява, че отправил запитване до Синдиката на българските учители, откъдето получил становище, че съгласно приетия Анекс всички работници и служители, които са в трудови правоотношения към 01.01.2023г. имат право на увеличение на работните заплати и произтичащите от тях допълнителни плащания. При тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя доказателства.

Ответникът Специално училище за ученици с нарушено зрение „Л.Б.“ е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва ретроактивното действие на пар. 2 от Наредба № 4/2017г. за нормиране и заплащане на труда като противоречаща на чл. 14 от Закона за нормативните актове и с довода, че обратно действие на ЗПУО не е предвидено.

Законосъобразността на обратното действие на посочения параграф се оспорва и с довод, че министъра не е разполагал със законово предоставена компетентност да придава обратно действие на издадения от него подзаконов нормативен акт, нито Закон за държавния бюджет на Република България имал обратно действие за тези плащания. Релевира, че становищата на синдикалните организации не са задължителни. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност, включително и за мораторна лихва, като сочи, че същата не се дължи, ако не се дължи и главното вземане. Оспорва дължимостта на обезщетение за неползван платен годишен отпуск с довода, че не е дължи обезщетение за 55 дни, както и релевира 2 възражение за погасяване на вземането по давност. С оглед гореизложеното счита исковете за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Претендира разноски.

Представя доказателства.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:

По иска с правно основание чл. 128. т. 2 КТ в тежест на ищеца по делото е да докаже, че за процесния период между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което е престирал труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, размера на дължимото му се трудово възнаграждение, вкл. присъединяване на ищцата към КТД като член на синдикална организация КТ „Подкрепа“, поради което ответникът дължи предвидения в Анекс № Д01192/10.08.2023г. по-голям размер на възнаграждението, и неговата изискуемост.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 8 КТ добросъвестното поведение на работника или служителя при изпълнение на трудовите му задължения се предполага, като в тежест на работодателя е да обори презумпцията, ако навежда такива доводи, за което не сочи доказателства.

По иска с правно основание чл. 224 КТ в тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е престирал труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, че трудовото правоотношение е прекратено, че за календарната 2022 г., 2023г. ищецът има неизползван платен годишен отпуск в твърдените от него брой дни, както и че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение размера на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването, служещо за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, е било в предвидения в Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. към КТД от 16.12.2022г. увеличен размер и изискуемост на вземането.

В тежест на ответните при доказване на горните обстоятелства, е да докаже плащане на вземанията.

ОБЯВЯВА за безспорни и неподлежащи на доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата: че страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 656 от 01.09.1993г., по силата на който заемала длъжността „учител по български език и литература“ при ответника; че при прекратяване на трудовия договор на ищцата било изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2022г. и за 2023г. въз основа на получаваното трудово възнаграждение преди увеличението, а именно 6794.00 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск; че ищцата е била член на КТ „Подкрепа; че на 01.08.2023г. е била пенсионирана, като трудовите и правоотношения с ответника били прекратени; че след прекратяване на правоотношението и между страните бил сключен нов трудов договор за същата длъжност, който трудов договор бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ поради възникване на трудовото 3 правоотношение след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст с едномесечно предизвестие и съгласно заповед на работодателя от 01.08.2023г.

УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за плащане на процесните вземания.

Съдът намира, че следва служебно да допусне съдебно-счетоводна експертиза с оглед изясняване на относими по спора въпроси.

Така мотивиран, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца най-късно в насроченото по делото открито съдебно заседание да посочи банкова сметка за плащане на претендираното вземане съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи: какъв е размера на изплатените брутни трудови възнаграждения за периода 01.01.2023г.-31.07.2023г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск?

Колко дни неизползван платен годишен отпуск има ищцата за 2022г. и 2023г. към датата на прекратяване на правоотношението и – 01.08.2023г.? какъв би бил размерът на дължимото брутно трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на ищецата за 2022г. и за 2023г. като за база се вземе предвид размерът на трудовото и възнаграждение, изчислен съобразно 15 %-то увеличение, предвидено с изменението на КТД с Анекс от 10.08.2023г., респ. каква е разликата с изплатеното и обезщетение по чл.

224, ал. 1 по КТ и трудово възнаграждение КТ?

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.В.А., телефон: ........

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300 евро, платими от бюджета на съда.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата документи като писмени доказателства по делото.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

4

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.09.2026г. от 15:25 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, на основание чл.312, ал.2 ГПК, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат да вземат становище по доклада, съдържащ се в мотивите на акта, и да предприемат съответните процесуални действия, включително да представят доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.

УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи ведно с препис от отговора на исковата молба и приложенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5