Решение № 1672 от 28.11.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1672

Варна, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

Членове:

ДАНИЕЛА

СТАНЕВА

Д. МИХОВ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА кнахд № 20237050702243 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.М. С., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. А.Д., против Решение

№ 1276/30.08.2023г., постановено по НАХД № 567/2023г. по описа на Районен съд – Варна

/ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001057/12.10.2022г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, с което за нарушение на чл. 139, ал.

1, т. 2, предложение три от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл.

7, ал. 1, т. 4, буква

„а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, на основание чл. 177, ал.

3, т. 1, предложение трето от ЗДвП, на Д.М. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800лв. В касационната жалба се релевира незаконосъобразност на решението на ВРС поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от

Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във връзка с чл. 63в от

ЗАНН. Навеждат се доводи,че липсва описание на извършеното нарушение, поради което е нарушено правото на защита на С.. Касаторът счита, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е отхвърлил доказателственото му искане за събиране на доказателства – справка от БИМ, както и съда при разпита на свидетелите не е задал въпросите, които са били поставени от процесуалния представител на касатора. Сочи, че в АУАН и НП не са посочени номерата на техническото средство, с което е извършено замерването.

Излага съображения, че по делото да представени доказателства, че везната, с която е измерено теглото може да измерва само до 10 000кг., т.е. счита, че е невъзможно служителите на РД „АА“ – Варна да са измерили тегло от 26 296кг.

Твърди, че на касатора са му наложени две наказания за едно и също нарушение, с което АНО е нарушил нормата на чл. 17 от ЗАНН. Счита, че така описаното нарушение в НП изпълва състава на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, във вр. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, а не посоченото в НП. Сочи, че НП е издадено от некомпетентен орган, тъй като Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. е издадена от Р.

Ж. – Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а към момента на издаване на процесното НП Министър е Х.А.. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и да постанови ново, с което отмени издаденото НП. В условия на евентуалност да върне делото за разглеждане от друг състав на ВРС. В съдебно заседание и по съществото на спора касатораът редовно призован не се явява, не се представлява.

Ответната страна – Директор на Регионална дирекция

„Автомобилна администрация“ Варна, в депозиран чрез процесуален представител отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила. Твърди, че събраните писмени и гласни доказателства изцяло отговаря и кореспондират на описанието на нарушението и всички обстоятелства. Сочи, че при издаване на процесното НП административнонаказващият орган е събрал всички относими доказателства. Излага твърдения, че данните на електронната везна са описани в достатъчна степен.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на претендирания адвокатски хонорар.

Представителят на

Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление административнонаказателната отговорност на Д.М. С. е ангажирана за това, че като водач на товарен автомобил „Ман“, кат. N3, с рег. № ТХ****ХМ, с прикачено полуремарке с рег. № ТХ****ЕХ, извършва превоз на пшеница със състав от ППС с две оси и полуремарке с три оси, с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване, за движение по всички пътища отворени за обществено ползване с натоварване на втората единична задвижваща ос на влекача 12385кг., надвишаващо нормата от 11500кг., установена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството с 885кг. Нарушението е установено при проверка от служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, извършена на 09.08.2022г., около 06.20ч., в гр. Варна, на слизане от Аспарухов мост, в посока ПЧМВ. За констатираното срещу С. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който на деянието е дадена правна квалификация по чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение трето от ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Въз основа на констатациите в АУАН е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

При произнасянето си ВРС приема от правна страна, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидените в ЗАНН срокове и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. От първостепенния съд е обоснована правна теза за материална законосъобразност на наказателното постановление. Анализирайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и относимите правни разпоредби, решаващият съдебен състав обоснова краен извод за осъществяване от страна на Д. С. на фактическия състав на обективираното в чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение трето от ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ административно нарушение. Освен това въззивният съд е отчел и обстоятелството, че касаторът е бил наказван през 2021г. за подобни нарушение, като е приел, че вече му е обръщано внимание върху противоправното поведение, но на 09.08.2022г. отново е извършил нарушение. Предвид това намира, че правилно отговорността на лицето е ангажирана по чл.177, ал. 3, т. 1, предложение трето от ЗДвП, като размерът на наложеното наказание е правилно определено с оглед наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Така мотивиран, ВРС е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.

Оспореното решение е правилно постановено.

Районният съд е изложил подробни мотиви по приложението на материалния закон. Направените изводи от решаващият състав на ВРС се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, препраща към тях.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК. В чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От което по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

На първо място неоснователно е възражението на касатора за липса на компетентност на издателя на НП. Съгласно чл. 189, ал.12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С т.6 от Заповед №РД-08-30/24.01.2020г.

/приложена по адм. преписка/ министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е оправомощил директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна да издава НП за нарушения по ЗДвП; оспореното понастоящем НП е издадено от Б. Г.именно в качеството му на изпълняват длъжността директор на РД „АА“ – Варна за времето на отсъствие на титуляра, съгласно Заповед № 344/01.08.2022г. /приложена по преписката/. Независимо от смените на конкретните физически лица, които са изпълнявали тези длъжностни в течение на годините, субекти на заповедите за делегиране на правомощия са длъжностните лица, изпълняващи определени държавни функции в институциите на държавната власт, а не физическите лица, заемащи съответната длъжност. Поради изложеното липсва основание да се счита, че НП е издадено от некомпетентен орган.

Не се споделят възраженията, направени с жалбата за нарушено право на защита на касатора, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП, състоящо се в липса на описание на вмененото нарушение. Както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е описано извършеното нарушение. Посочено е, че водачът е управлявал ППС с влекач с две оси и полуремарке с три оси, с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване, за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване с натоварване на втората единична задвижваща ос на влекача 12385кг., надвишаващо нормата от 11500кг.

Касационният състав приема, че вмененото на С. административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, което се установява от свидетелските показания, кореспондиращи, със съдържанието на издадения АУАН. Не се споделя изложеното в жалбата, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е изискал справка от БИМ. Видно от протоколно определение от о.с.з, проведено на 01.03.2023г. съдът е изискал информация от Българския институт по метрология каква е максималната стойност, която може да измери техническо средство везна „***”, модел “DFWKR“. Настоящият касационен състав счита, че правилно и законосъобразно въззивният съд не е изискал информация относно: за какво точно може да се използва техническо средство везна „***”, модел “DFWKR“, както и дали отговаря на изискванията на чл. 31 – чл. 34 от Закона за измерванията и за какъв срок, след като информацията, която се изисква се съдържа на официалната страница на БИМ.

Не се споделя и следващото възражение на касатора, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е задал на актосъставителя въпросите, посочени в допълнителна молба.

Видно от проведеният разпит на свидетел, обективиран в Протокол № 1126/01.03.2023г. съдът е задал всички посочени в молбата въпроси. Свидетелят е дал отговор на въпросите има ли сертификат за работа с техническо средство, къде е извършено измерването, как е извършено измерването – с прикаченото полуремарке или само на влекача, как е определено натоварването на ППС. По отношение на последния посочен в молбата въпрос са налице писмени доказателства и не следва наличието на друго НП да се установява със свидетелски показания.

Освен това свидетелят е дал подробни обяснения какво точно представлява техническо средство везна „***”, модел “DFWKR“ и как се извършва измерването с такова техническо средство.

Категорично се опровергаха твърденията на касатора, че от събраните по делото доказателства се установява, че електронната везна може да измерва товари максимум до 10 000кг. Всяка платформа/плоча е с товаротеглимост до 10 000кг., като при замерване двете плочи се поставят на лявата и дясната страна на всяка ос, т.е. съдът приема, че общо максимално допустимото възможно измерване е до 20 000кг. на ос. Този извод на съда се подкрепя от писмо изх. № 57-00-51-1/21.03.2023г. /приложено на л. 29 от НАХД № 567/23 по описа на ВРС/. Изписаният в бона регистрационен номер на влекача представлява комбинация от автоматично изписани цифри и ръчно изписани букви, цифрите са идентични с тези на регистрационния номер на ППС, а пълното съвпадение на датата и часа на проверката в издадения от електронната везна касов бон и тези, описани в АУАН и НП, доказват, че показанията, отчетени на касовия бон, се отнасят именно за управляваното от водача ППС.