Решение № 1147 от 06.10.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4576/2024
- Вид
- Решение № 1147
- Подписан
- 06.10.2025
- В сила
- 28.10.2025
- Състав
- Панайот Рангелов Велчев
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 13, ал.3 · Закон за българските лични документи
- чл. 6 · Закон за българските лични документи
- §1, т.1 · Закон за българските лични документи
РЕШЕНИЕ
№ 1147 гр. П., 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330204576 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 4410000270 от 29.07.2024 г. издадено от **** Четвърто РУ към ОДМВР гр. П. с което на Е. Б. Е. с ЕГН:
********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 6 от Закона за българските документи за самоличност.
Жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. Е. обжалва процесното наказателно постановление. Намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че няма извършено нарушение, доколкото в АУАН било посочено, че не представя български документ за самоличност /лична карта/, но не било посочено, че не представя друг документ с който да удостовери самоличността си. В подаденото възражение срещу процесния АУАН е посочено, че е представил снимка на личната си карта от мобилния телефон. При условията на евентуалност намира случая за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание не изпрати представител и не депозира становище по съществото на спора.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно атакуваното наказателно постановление и материалите по административно - наказателната преписка е изяснено следното:
В случая жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 26.06.2024 г. около 00.00 часа в гр. П., на ул. ,,П.Д.П.‘‘ в кръстовището с ул. ,,К.Р.‘‘, при извършена полицейска проверка, същият не представил български документ за самоличност /лична карта или друг, с който да удостовери самоличността си.
Актосъставителят Б. Д. не беше разпитан пред настоящия съдебен състав, доколкото жалбоподателят Е. заяви, че не държи на неговия разпит и призна описаното, че не е носил в себе си лична карта.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От представените копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са били съставени от компетентни органи, поради което неоснователно се явява наведеното възражение в този смисъл.
От АУАН с бл. № 093619 от 26.06.2024 г. се установява, че същият е бил съставен на тази дата и е бил връчен на жалбоподателя, който е написал в него собственоръчно, че ще подаде допълнителни възражения в срок.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:
За осъществяване на нарушението по чл. 6 от ЗБЛД е необходимо от обективна страна да е налице установено неизпълнение на задължението за удостоверяване на самоличността от лицата при направено искане за това от компетентните длъжностни лица. Нито при съставянето на АУАН, нито във въззивната си жалба обаче, нарушителят е твърдял проверката да му е била извършена от лице, което не е полицейски служител, нито е оспорил компетентността на извършилите проверката в заведението лица, която пък пряко произтича от ЗМВР, съгласно който полицейските служители имат право да извършват проверка на самоличността на лица чрез изискване на 2 документи за самоличност. Очевидно е от описанието, дадено в АУАН и наказателното постановление, че установеното непредставяне на документ за самоличност от страна на жалбоподателя е посочено да е станало именно при извършена проверка. Налице е в тази връзка отразено в акта и наказателното постановление конкретно поведение на нарушителя, което очертава изпълнителното деяние на нарушението и то е съотнесено към разпоредбата на точно определен законов текст - чл. 6 от ЗБЛД. В ЗАНН се съдържат норми, които се отнасят до задължителните реквизити на акта и наказателното постановление, спазването на които е гаранция за правото на защита на нарушителя. Не е възведено за тази цел изрично изискване за възпроизвеждане изцяло на текстовете на нарушените разпоредби, но е достатъчно да е налице такъв обем от обстоятелства, от който да е възможно да се направи извод дали е налице нарушение и на кой законов текст, както и кой е нарушителят. В случая описаното текстово поведение, изразило се в бездействие, съпоставено с цитираната като нарушена законова разпоредба, съдържаща задължение за конкретно действие, не създава неяснота или противоречие и дава възможност на посочения като нарушител да разбере за какво се ангажира отговорността му. В тази насока и не може да се счете, че за очертаване съставомерните признаци на нарушението по чл. 6 от ЗБЛД в акта или наказателното постановление задължително поименно следва да се посочва конкретното длъжностно лице, което е поискало удостоверяване самоличността от дадено лице.
Ето защо, напълно достатъчно се явява обстоятелството, че в АУАН и НП е посочено, че на съответната дата лицето не е могло да представи документ за самоличност.
Законодателят изрично е предвидил, че българските граждани следва да представят документ за самоличност.
Според легалното определение на §1, т.1 от ДР на ЗБЛД, "документ за самоличност", по смисъла на закона, е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. Според чл. 13, ал.ал.1 и 2 от ЗБЛД, на българските граждани се издават документи за самоличност, представляващи лична карта, паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), както и 3 заместващите паспорта документи за самоличност- временен паспорт, служебен открит лист за преминаване на границата и временен паспорт за окончателно напускане на Република България. От своя страна, разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗБЛД, предвижда, че самоличността на българския гражданин може да бъде удостоверена, с който и да е от документите по ал.1 и 3 на същата норма.
Показването на снимка от мобилен телефон на лична карта, само по себе си не е равнозначно на показването на документ за самоличност, тъй като това не е предвидено в горепосочените разпоредби.
Разбира се, според Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело № 1/2007 г., преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
При липсата на легално определение в ЗАНН на "маловажен случай" и с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за "маловажен случай" следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в 4 сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93, т.9 от НК).
От друга страна се съобрази, че в случая не е спорно обстоятелството на извършване на проверка от компетентни длъжностни лица, включително не е оспорен факта на осъществена проверка. Според цитираната норма на чл. 6 ЗБЛД - правилото за поведение е императивно и безусловно, поради което неговото спазване не се предпоставя от други обстоятелства. В случая не се твърди от страна на жалбоподателя и не се установява да са били налице обективни причини, които да са попречили на лицето - при поискване, де се легитимира със съответния надлежен документ за самоличност. Не се поддържа също, че поради някакви други обстоятелства документът за самоличност е забравен в дома или на друго място. Нарушението е извършено за първи път, доколкото не са ангажирани доказателства от въззиваемата страна, че са налице предходни извършени такива. В тази насока от описанието по АУАН и наказателното постановление не се установява да е било налице конкретен повод за осъществяване на полицейската проверка на нарушителя, или се касае до рутинна такава, доколкото, ако проверката е била свързана с например с установяване на данни за извършено престъпление, или предотвратяване или разкриване на такова, то затрудняването чрез непредставяне на документ за самоличност би било нарушение с по-висока степен на обществена опасност.
Всичко това откроява процесния случай от другите такива и говори за една по-ниска степен на обществена опасност. Поради това и за съда остава възможността да отмени атакуваното наказателно постановление, като на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ОДМВР гр. П. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер от 100 лева.
С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4410000270 от 29.07.2024 г. издадено от **** Четвърто РУ към ОДМВР гр. П. с което на Е. Б. Е. с ЕГН:
********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 6 от Закона за българските документи за самоличност.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Е. Б. Е. с ЕГН: **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.
П. да заплати на Е. Б. Е. с ЕГН: ********** сумата в размер от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6