Решение № 12753 от 27.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12753 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110157691 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от Д. С. Г. против „У. Е. У. ЦРТ.“ - чуждестранно акционерно дружество, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „ У.

Е. У. Ц. - клон България, вписано в търговския регистър на У. под № ..., със седалище със седалище и адрес на управление: Аерогара, сграда на ИВТ, София 1540, България, ЕИК ..., обективно кумулативно съединени установителни и осъдителни искове, както следва: установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ за обявяване за нищожна, поради противоречието й със закона клауза от трудовия договор от 14.10.2019г. и последващите го анекси, със следното съдържание:

„Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, при условията на евентуалност поради заобикаляне на закона; осъдителни искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 5713.94 лв., представляваща неизплатените от ответника „секторни плащания“ за 1 периода от 21.10.2019г. д о 26.02.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното плащане, сумата от 1316.40 лв. лихва за забава за периода от 10.12.2019г. до 24.10.2022г. върху главното вземане за „секторни плащания“ от падежа на всяко от тях; осъдителен иск по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ за заплащане на сумата 15812.89 лв. (съобразно допуснатото увеличение на иска с определение от 21.05.2024г.), представляваща неизплатените от ответника командировъчни пари за периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното плащане; осъдителни искове по чл. 177 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 833.87 лв., представляваща неизплатените от ответника възнаграждения за времето на платен годишен отпуск за периода от м.02.2020г., м.11.2020г., м.12.2020г. и м.02.2021г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното плащане, сумата от 165.58 лв. - лихва за забава за периода от 10.03.2020г. до 24.10.2022г. върху главното вземане за „секторни плащания“ от падежа на всяко от тях; осъдителни искове по чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 143.98 лв., представляваща неизплатените от ответника възнаграждения за работа през дните на официалните празници за периода от 21.10.2019г. и 26.02.2021г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното плащане, сумата от 34.54 лв. - лихва за забава за периода от 10.01.2020г. до 24.10.2022г. върху главното вземане; осъдителни искове по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 727.25 лв., представляваща неизплатеното от ответника обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното плащане, сумата от 113.97 лв. - лихва за забава за периода от 31.03.2021г. до 24.10.2022г. върху главното вземане.

Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „младши член на кабинния екипаж“ с код съгласно НКПД-..., въз основа на трудов договор от 14.10.2019г., като във връзка с трудовите функции на длъжността изпълнявала международни рейсове като член на кабинния екипаж на оперирани от ответника въздухоплавателни средства. Била уговорена брутна заплата в размер на 10685.00 лв., платима на 12 равни месечни вноски ежемесечно, в зависимост от броя на действително отработените при работодателя месеци, като общата брутна заплата включвала следните допълнителни месечни трудови възнаграждения с постоянен характер: основна заплата: брутна сума в размер на 6 720.00 лв., брутна фиксирана сума в размер на 538.00 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 от българския трудов кодекс, брутна фиксирана сума в размер на 1075.00 лв. годишно за часовете, в които служителя е в 2 режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност, брутна фиксирана сума в размер на 1 613.00 лв. годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени и брутна фиксирана сума в размер на 739.00 лв. годишно за прослужено време, като било уговорено впоследствие служителят да има право да получи стандартната заплата, предлагана от ответника за длъжността, заемана от ищцата по това време. На ищцата следвало да се заплаща и „секторно плащане“, като сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя, съответно работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори, както и между страните било постигнато съгласие, че допълнителните сектори след първите два, които са приключени в един ден ще се заплащат допълнително в размер на 20.54 лв. месечно. Страните договорили и че ищцата следва да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни, съгласно заповед на работодателя, по см. на Раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина /НСКСЧ/. Било уговорено, че работодателят ще удържа всички суми за задължителни осигурителни вноски и данъци, като възнаграждението следвало да се заплаща до десетия ден от месеца, следващ текущия, като плащанията следвало да бъдат в български левове по фиксирания обменен курс на БНБ.

Трудовият договор бил изменен с допълнително споразумение - анекс от 01.01.2020г., по което бил уговорен размер на брутна работна заплата от 11 573.00 лв., като общата брутна заплата следвало да включва следните допълнителни месечни трудови възнаграждения с постоянен характер: основна заплата: бруто 7 320.00 лв. годишно, по 610 лв. на месец; брутна еднократна сума от 586.00 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от КТ; брутна еднократна сума от 1 171.00 лв. годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от 1 757.00 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739.00 лв. годишно за прослужено време.

Считано от 01.04.2020г. основният договор бил изменен, като на ищцата следвало да бъдат заплащани следните суми: брутна работна заплата от 12 234.00 лв., като общата брутна заплата следвало да включва следните допълнителни месечни трудови възнаграждения с постоянен характер: основна заплата: бруто 7 767.00 лв. годишно, по 647.25 лв. на месец; брутна еднократна сума от 621.00 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от КТ; брутна еднократна сума от 1 243.00 лв. годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от 1 864.00 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739.00 лв.

3 годишно за прослужено време.

На 31.07.2020г. страните сключили анекс, съгласно който от 21.07.2020г., ищцата заела длъжността „стюард/стюардеса“, с уговорено брутно възнаграждение в размер на 12 288.00 лв. годишно, платимо на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци при работодателя, като било уговорено общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна заплата от 7803.00 лв. годишно, по 650.25 лв. месечно; брутна фиксирана сума в размер на 624 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от КТ, брутна еднократна сума от 1 248.00 лв. годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от 1 873.44 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739.56 лв. годишно за прослужено време. Било уговорено, че в последствие служителят ще има право да получи стандартната заплата, предлагана от ответника за длъжността, заемана от ищцата по това време. Било предвидено сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден да се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя, съответно работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Страните отново договорили, че допълнителните сектори след първите два, които са приключени в един ден, ще се заплащат допълнително - в размер на 18.40 лв. месечно. Последните два анекса предвиждали, че всички останали разпоредби на основния договор остават в сила.

Ищцата сочи, че на 26.02.2021г., трудовият договор от 14.10.2019г. бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.

В исковата молба се твърди, че през периода 21.10.2019г. - 20.07.2020г., ответникът е следвало ежемесечно да начислява и да заплаща на ищцата следните суми - брутната заплата, посочена в чл. 5, б. „а“ от трудовия договор от 18.01.2017г., представляваща 1/12 от сбора от основната заплата и уговорените в съответния трудов договор допълнителни възнаграждения с постоянен характер, наричани „брутни еднократни суми“; секторни плащания - в размер на 20.54 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, 24.64 лв. за всеки изпълнен „среден сектор“ и 36.97 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 33.12 лв. за всеки „свръхдълъг сектор“- за периода 21.10.2019г. - 20.07.2020г.; секторни плащания- в размер на 18.40 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, 22.80 лв. за всеки изпълнен „среден сектор“ и 27.60 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 33.12 лв. за всеки „свръхдълъг сектор“- за периода 21.07.2020г. - 31.10.2021г.; секторни плащания - в размер на 24.45 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. 29.34 лв. за всеки изпълнен „среден сектор“ и 36.67 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 44.01 лв. за всеки „свръхдълъг сектор“- за периода 01.01.2021г. - 26.02.2021г.; командировъчни пари в размер на 55 евро за всеки ден, през който ищцата е била член на екипажа на оперирано от ответника въздухоплавателно средство, изпълняващо международен рейс, както и други допълнителни възнаграждения с 4 непостоянен характер и допълнителни командировъчни пари.

Ищцата твърди, че клаузата от трудов договор от 14.10.2019г., съгласно която „сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, е недействителна поради противоречие със закона и в условията на евентуалност - поради заобикаляне на закона, в частност - разпоредбите на чл. 242 от КТ, чл. 247 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

На ищцата не са били заплащани в пълен размер и командировъчни пари съгласно Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно ставка, определена в заповед на работодателя.