Определение № 15673 от 03.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15673 гр. София, 03.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110143183 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Т. В. К., с ЕГН **********, чрез адвокат Д. В. срещу „ПЕ МЕ ДЕ“ ЕООД, с ЕИК 202231189, с която се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:

1/ сумата от 17094,64 лева – главница, представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2021 г. до 20.03.2023 г. и сумата от 4729,86 лева – обезщетение за забава за периода от 01.08.2021 г. до 19.07.2024 г.;

2/ сумата от 1631.49 лева – главница, представляваща дължимо, но незаплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 КТ и сумата от 266.45 лева – обезщетение за забава за периода от 01.05.2023 г. до 19.07.2024 г.;

3/ сумата от 1933,19 лева – главница, представляваща дължимо и незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ и сумата от 315.72 лева – обезщетение за забава за периода от 01.05.2023 г. до 19.07.2024 г.

Ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба – 19.07.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди в исковата молба, че между страните е сключен трудов договор на 11.06.2020 г. за длъжността „управител“ на ресторант и хотел с месторабота в гр. Кърджали, ул. *** при условията на пълно работно време на осемчасов работен ден и с основно трудово възнаграждение в размер на 1266 лева.

Посочва се, че ищецът не е подписал трудовия договор, но е престирал труд по него, считано от 11.06.2020 г. до месец март 2023 г., когато отношенията му с работодателя трайно са се влошили поради причината, че работодателят не заплащал редовно или въобще не заплащал месечните 1 трудови възнаграждения на ищеца.

Ищецът сочи, че по тази причина на 10.03.2023 г., изпратил до ответника молба за прекратяване на сключения между него и ответното дружество трудов договор. Молбата му била основана на разпоредбата чл. 325, ал. 1 от КТ – прекратяване по взаимно съгласие.

Ищецът обаче твърди, че молбата му не била уважена, като на 20.03.2023 г. ответното дружество прекратило трудовия му договор по силата на Заповед № 05 от 20.03.2023г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Работодателя обаче не отправил предизвестие до служителя, нито му начислил или заплатил обезщетение за неспазено предизвестие,

Ищецът посочва, че е отказал да подпише заповедта за прекратяване на трудовия договор като сочи, че към датата на издаване на заповедта не са налице посочените в заповедта основания за прекратяване на трудовия договор, тъй като никоя от страните не е била в невъзможност за изпълнение на сключения трудов договор. Заявява се, че прекратяването на трудовото правоотношение било незаконосъобразно. Поддържа, че докато е бил в трудов договор работодателят системно не му е заплащал трудово възнаграждение или не го е заплащал в установения срок. Твърди се също, че плащанията на ищеца били непостоянни и непоследователни за целия период от сключване на трудовия договор до неговото прекратяване.

Твърди, че през м. март 2023 г. ответникът е заминал за гр. София, където и до настоящия момент е студент редовна форма на обучение специалност „Право“ в УНСС.

На следващо място, посочва, че след като ищецът разбрал, че трудовия му договор е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, той подал 3 бр. сигнали до Изпълнителна дирекция „Главна инспекция по труда“ – София относно нарушаване на трудовото законодателство от страна на ответното дружество „ПЕ МЕ ДЕ" ЕООД. Сигналите били препратени по компетентност до Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, от където след извършена проверка, Дирекцията информирала ищеца за резултатите с Отговор № ИЗХ***/01.06.2023г. и Отговор № ИЗХ***/10.07.2023г., в които се констатира, че на ищеца не са изплащани дължимите месечни трудови възнаграждения, а за периода от м. май 2020 г. до м. март 2023 г. някои от трудовите възнаграждения са изплатени частично.

Ищецът заявява, че не е ползвал неплатен годишен отпуск и никога не е депозирал молба до работодателя за ползване на неплатен годишен отпуск и че през месеците февруари, август и октомври 2022 г. е полагал труд на работното си място, но за тези месеци, в трудовото досие на ищеца е било отразено, че той е бил ползвал неплатен годишен отпуск, определяйки, че това било незаконосъобразно, в явно нарушение на трудовото законодателство, както и че тези действия на работодателя нарушавали правата на служителя.

Посочва, че от извършените проверки от Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали, на осн. чл. 400, ал. 1, т. 12 от КТ са били издадени два протокола със задължителни за изпълнения ПАМ. В изпълнение на тези 2 задължителни предписания ответното дружество отправило официална покана до ищеца да получи неизплатените му трудови възнаграждения, но в действителност ответното дружество нямало намерение да изплаща заплатите, а дружеството всъщност целяло да сплаши служителя, предявявайки на майката му да подпише документи, в които било упоменато, че всички трудови възнаграждения били изплатени на служителя. Ищецът също така оспорва като неверни твърденията, че трудовата му книжка е била изпратена на посочения от него адрес, така както било посочено в едно от изпратените до него писма.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени следните доказателства: трудов договор № 032 от 11.06.2020 г.; молба от Т. В. К. от 10.03.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ; Уверение № *** г., издадено от УНСС; Заповед за прекратяване на трудов договор №*** г.; Отговор с Изх. №ИЗХ***/01.06.2023 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Кърджали; Отговор с Изх. №ИЗХ***/10.07.2023 г от Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Кърджали; Жалба от Т. В. К. от 24.08.2023 г.;Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.11.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура - гр. Кърджали;

Справка за регистрирани трудови договори на Т. В. К.; Разпечатки от лихвения калкулатор на НАП – 23 бр.

.Прави искане по реда на чл. 192 ГПК да бъде задължен „ПЕ ДЕ МЕ“ ЕООД да представи копие от трудово досие на Т. В. К..

Моли съдът да назначи съдебно-счетоводна експертиза за установяване на основателността и размера на вземанията по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.

Прави се възражение за местна неподсъдност на предявения иск и моли делото да се препрати по подсъдност на Районен съд - Кърджали.

Оспорва описаната от ищеца в исковата молба фактическа обстановка.

Признава, че между страните действително липсва подписан трудов договор, поради което оспорва наличието на валидно трудово правоотношение. Посочва, че ищецът е полагал труд само за определени периоди, но след като няма подписан трудов договор не може да се направи извод за наличие на валидно трудово правоотношение.

Оспорва предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на неплатено трудово възнаграждение. Твърди, че всички дължими суми са заплатени на ищеца в брой, но ищецът не е подписал документите и поради негово недобросъвестно поведение документите са останали неоформени по законоустановения ред. Твърди, че всички разходно-оправдателни документи, относно изплащане на трудовите възнаграждения му са били предявени за подпис след като е констатирано, че същият не е полагал подписите си назад във времето. Това е сторено с Констативен протокол от 20.03.2023 г. и такъв от 3

19.05.2023г., при което ищецът е отказал да подпише и приеме въпросните документи. Посочва, че косвено доказателство за изплащани от страна на ответното дружество трудови възнаграждения е факта, че ищецът е получил банков кредит от „ОББ“ АД и с отпуснатата сума по кредита на 28.11.2022 г. е закупил жилище, като при кандидатстване за кредита е подписал декларация пред банката-кредитодател, където е посочил, че получава трудово възнаграждение в размер на 1741,50 лв. и е представил пред Банката справкадекларация, с която е удостоверил получени трудови възнаграждения за периода от м. май до м. октомври 2022 г. Наред с посоченото ответникът обръща внимание, че по времето, през което ищецът твърди, че е полагал труд и претендира заплащането му, на 16.02.2023 г. е сключил и втори трудов договор от с „КУЛ ХОСПИТАЛИТИ" ООД. Твърди, че в полза на работника, осигурителя и ответник в настоящото производство, своевременно е отчислявал и извършвал плащания за бюджета на ДОО.

На следващо място, твърди, че ответникът не е упражнявал труд при ответника, считано от 16.12.2022 г. до датата на прекратяване на трудовия договор между страните. След посочената дата ищецът не се е явявал на работа, не е извършвал възложената работа и от разстояние, тъй като е представял болнични листове, за да извини отсъствието си. Твърди, че на 29.03.2023 г. ищецът е изпратил по електронен път на ответника Болничен лист № Е***8, издаден от ЕТ д-р „С.Г.“, ИППМП, изд. на 31.01.2023 г., който е peгистриран при ТП на НОИ - Кърджали с придружително писмо № Р*** от 29.03.2023 г. и на същата дата ищецът е представил и предходен Болничен лист Е***, издаден от ЕТ д-р С.Г., ИППМП, изд. на 30.12.2022 г. Твърди, че по-късно ищецът е представил пред ответника и Болничен лист № Е*** от 24.02.2023 г., издаден ЕТ д-р С.Г., ИППМП, който е представен в ТП на НОИ по електронен път с придружително писмо вх. № Р*** от 06.04.2023 г. в ТП на НОИ. Посочва, че макар болничните листи да са представени несвоевременно, те са били регистрирани пред съответното ТП на НОИ.

Въз основа на представените от ищеца болничните листове твърди, че служителят е бил в отпуск по болест за периода от 30.12.2022 г. до 12.01.2023 г., от 31.01.2023 г. до 13.02.2023 г. и от 24.02.2023 г. до 09.03.2023 г., но от 16.12.2022 г. до прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е работил и не е идвал на работното си място. Поддържа, че ищецът не е упражнявал труд и през месеците февруари, август и октомври 2022 г.

Ответникът оспорва и посоченото в исковата молба основание за прекратяване на трудовия договор. Посочва, че е поискал обяснения от служителя поради дългото му отсъствие от работа, но служителят не е идвал на работа и местонахождението му е било неизвестно за работодателя. Поради това първоначално ответникът е искал да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, заради което е издал Заповед № *** г. за прекратяване на трудовия договор, тъй като ищецът е живял постоянно в гр. София, тъй като е редовен студент по право в УНСС и практически е било невъзможно да упражнява труд при ответника с работно място в гр.

Кърджали. Посочената заповед обаче не е основанието за прекратяването на трудовия договор, тъй като при справка в документите на служителя се е 4 установило, че служителят е подал молба от 10.03.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което със Заповед със същия номер № *** г. трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие между страните на осн. чл. 325, ал. 1 КТ, като същата заповед е представена пред НАП с уведомлението по чл 62, ал. 5 КТ с вх. № *** от 24.03.2023 г. Поради това ответникът оспорва, че ищецът е прекратил трудовия договор на посоченото основание – невъзможност на работника и служителя да полага труд, като твърди, че трудовият договор е прекратен на основание взаимно съгласие между страните. Посочва, че през цялото време на трудовото правоотношение поведението на служителя е било недобросъвестно и е целяло злепоставяне на работодателя – служителят не е подписал трудовия си договор, не е подписал указанията за инструктаж, длъжностната си характеристика, не е подписвал фишовете за заплати, разчетно-платежните ведомости и всеки друг документ, който е трябвало да носи подписа на служителя. Признава, че не е заплатил дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на служителя след прекратяване на трудовия договор, но посочва, че това се дължи на виновно поведение на ищеца, който е отказал да получи обезщетение и физически е отсъствал от работното си място, поради което за работодателя е било невъзможно да заплати такова обезщетение.