Акт № 2427 от 04.11.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 2427

Сливен, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Втори състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

ИВАЕЛ ЛОЗЕВ

При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ канд № 20267220600522 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Сливен против Решение № 28/01.07.2026 г. по АНД № 163/2025 г. на Районен съд - Котел, с което е отменено Наказателно постановление № 022/15.10.2025 г., издадено от Директора на ОДБХ - Сливен, с което на Х. В. С. с [ЕГН] е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500,00 лева на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВМД и ОДБХ Сливен е осъдена да заплати на Х. С. разноски в размер на 400 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на РС Котел е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на решението и по същество за потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с упълномощен представител – гл. юриск. Г. К., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Ответникът по касационната жаба – Х. В. С., чрез пълномощник – адв. Е. Д. от АК Сливен, оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище излага подробни съображения за правилност на обжалвания съдебен акт и моли съда да го остави в с сила. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Административен съд Сливен, след запознаване с касационната жалба, становищата на страните и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима, като подадена от представител на легитимиран субект, с право на обжалване по см. на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на обжалване пред РС Котел е НП № 022/15.10.2025 г., издадено от Директора на ОДБХ - Сливен, с което на Х. В. С. от [населено място], е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500,00 лева на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВМД.

От фактическата страна на спора районният съд е установил следното: На 18.09.2025г. била извършена проверка от служители на ОДБХ Сливен в животновъден обект № ***** в [населено място], собственост на Х. С.. При проверката служителите на ОДБХ - Сливен установили несъответствие на вписаните в ИИС на БАБХ животни, а именно липсвали 44 броя биволи от вписаните 79 броя. Проверяващите установили също, че животните са изведени от обекта, без да са придружени със съответните ВМС. Проверяващите приели, че С. не е представила документи за придвижването на животните извън мястото на отглеждане, въпреки задължението, което имала като собственик на животните. За нарушението бил съставен Констативен протокол № 7/20002 БВ от 18.09.2025 г., който бил връчен на нарушителя. На 19.09.2025 г. Х. С. подала до Директора на ОДБХ – Сливен заявление с вх. № СН-6347 за заличаване регистрацията на животновъдния обект по реда на чл. 137 от ЗВМД, тъй като в него нямало животни. Била издадена Заповед № СН-З-952/25.09.2025 г. от Директора на ОДБХ - Сливен, с която регистрацията била заличена, а удостоверението за регистрация № ****г., издадено за животновъден обект от вид „Ферма“, вписан в регистъра на ОДБХ – Сливен, с ветеринарен рег. № *****, обезсилено. За извършеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № 000529 от 24.09.2025 г., с който извършеното нарушение било квалифицирано по чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВМД. Актът бил връчен на С., която след като се е запознала с него, не направила възражения в законоустановения срок. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 022/15.10.2025 г. на Директора на ОДБХ – Сливен.

От така установената фактическа обстановка Районен съд Котел е формирал правен извод относно неустановеност на извършеното нарушение. Приел, че разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВМД е бланкетна, тъй като не посочва конкретните изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните и препраща към съответните норми, в които са предвидени задълженията на собствениците на селскостопански животни. Съдът приел, че в случая от АО не била посочена конкретна правна норма, в която е предвидено съответното задължение на собствениците при отглеждането, придвижването и транспортирането на животните, за да може да се изведе категоричен извод какво точно не е изпълнил нарушителя в конкретния случай. При тези мотиви РС Котел отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание Административен съд Сливен намира, че решението на районен съд Котел е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно и законосъобразно при следните съображения:

Неоснователни са доводите в касационната жалба на Директора на ОДБХ Сливен, че в АУАН и в НП е посочена конкретната норма, а именно чл. 132, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, в която са предвидени задълженията, които следва да спазва собственикът на всеки животновъден обект. Разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВМД сочи, че собствениците на селскостопанските животни, спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните, а нормата на чл. 417, ал. 1 от ЗВМД, с която е ангажирана имуществената отговорност на С., предвижда налагане на наказание за този, който не изпълни задължението си по цитираната разпоредба. В случая конкретни изисквания към субекта на нарушението в АУАН и в НП не са посочени, не е посочено в кой нормативен акт се съдържат и кое разписано правило е конкретно нарушено, което прави невъзможна преценката на съда дали нарушение от С. е извършено и в какво точно се изразява то. Правилен е изводът на Районен съд - Котел, че разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВМД е бланкетна и същата не съдържа конкретни изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните от собствениците на животновъдни обекти. Липсата на посочване на конкретна нарушена разпоредба винаги е от категорията на съществените процесуални нарушения и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил законосъобразно решение.

С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението на районния съд следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Предвид изход на спора основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски пред касационната инстанция. Действително извършени от Х. С. са разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро, които следва да се възложат в тежест на ОДБХ - Сливен.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28/01.07.2026 г. по АНД № 163/2025 г. на Районен съд - Котел.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - Сливен да заплати на Х. В. С., с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], съдебни разноски в размер на 200 /двеста/ евро., представляваща разноски в производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�