Решение № 476 от 09.07.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Казанлък, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510102610 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че във връзка с разпореждане №***4 г. по ч.гр.д.

№2034/2024 г. по описа на РС-К. е уведомен, че заповедта за изпълнение срещу длъжника А. Е. Т., с ЕГН-********** е връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В законоустановения срок упражнява право си да предяви иск, с който съда да признае за установено по отношение на ответника А. Е. Т., с ЕГН-**********, че му дължи вземане, предмет на подадено заявление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2034/2024 г. по описа на РСК., и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че на *** год. длъжникът А. Е. Т., с ЕГН- **********, сключил договор за потребителски кредит №*** със „С.“ ООД, по силата на който получил сумата от 1000 лв., която се съгласил да върне 4 броя вноски, по 397 лв. всяка, в срок до 18.03.2020 г.- падежа последната вноска, съгласно погасителен план към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.81 %. Общите условия и Договора за паричен заем №***/*** г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая договорът за кредит не 1 бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване и бил действителен според повелителните норми на чл.10, чл. 11 и чл.22 от ЗПК. В чл.31, ал.3 от Общите условия по договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл.33, ал.2 от Общите условия по договора за потребителски кредит било уговорено „С.“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Горепосочените договори били по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Позовава се на чл.6 от ЗПФУР. Ако съдът не приемел, че договорите не били сключени по електронен път, то следвало да приеме, че договорът за паричен заем по своето естество бил реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Ответникът А. Е. Т., с ЕГН -********** не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***. г. „С.“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по договора за потребителски кредит на цесионера „А.“ ЕООД, с ЕИК:***. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имал за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следвало да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не било титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено. Ако съдът приемел, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба./Решение №123/24.06.2009 г. по т.д.№12/2009 г на ВКС, II т.о., Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г. на ВКС, II т.о./. Към момента на подаване на исковата молба задължението все още не било погасено от ответника. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника А. Е. Т., с ЕГН-**********, че същият дължи на 2

„А.“, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр.С., ***, сумата от 1396.80 лв., формирана както следва: главница в размер на 1000 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 100.87 лв. за периода от *** г до 18.03.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 295.93 лв. за период от 18.03.2020 г. до 02.08.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира съдебни разноски в заповедното и настоящото производство.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника заявява, че предявените три обективно съединени иска са допустими, но неоснователни. Оспорва всички изложени твърдения в исковата молба, включително и сключването на посочения договор за заем между „С.” ООД и А. Е. Т.. Ищцовото дружество не било кредитор на ответника, тъй като последният не бил уведомен за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Нямало данни, а и твърдения в исковата молба, уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД да е било изпращано на ответника. От друга страна, не можело да се приеме, че заемателят по договора бил уведомен за извършената цесия чрез приложеното към исковата молба уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД. В определени хипотези, съдебната практика приемала, че прехвърлянето на вземането пораждало действие спрямо длъжника, ако последния бил уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него. Настоящият случай не бил такъв, тъй като по делото, ответникът не се представлявал от упълномощен от него представител, който би могъл да доведе до знанието му всички относими към спорното право факти, включително за извършената цесия. На ответника бил назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, на когото са връчени съдебните книжа. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Особеният представител защитавал процесуални права на страната, но не бил нито законов, нито договорен представител и не можел да приема адресирани до представляваното лице (в случая ответник) материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно било уведомяването на длъжника от стария кредитор за сключен договор за цесия чл.99, ал.3 от ЗЗД. Вярно било, че уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на изходящо от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл.99, ал.3 от ЗЗД, било валидно и имало действие спрямо длъжника, но само ако последният го получил лично или чрез законен или негов договорен представител. Това било така, защото целта на уведомяването била защита на длъжника при изпълнение на неговото задължение на надлежно легитимирано лице, което било носител на вземането. Твърди, че като назначен особен представител на ответника по дело нямал контакт (или правоотношение) с него и затова длъжникът не можел да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител, поради което и тя нямала действие спрямо него - чл.99, ал.4 от ЗЗД. Моли съда да приеме предявените искове за изцяло неоснователни.

3

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следното:

От приложеното ч.гр.д.№2034/2024 г. по описа на Районен съд- К. се установява по подадено заявление от „А.“ ЕООД, ЕИК:*** е издадена Заповед №*** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. Е. Т., с ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Б., общ.К., *** сумите: 1000.00 лв. главница, 100.87 лв. договорна лихва от *** г. до 18.03.2020 г., 295.93 лв. лихва за забава от 18.03.2020 г. до 02.08.2024 г., законната лихва върху главницата от *** г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото: 27.94 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК кредиторът предявява иска за установяване съществуването на вземанията си.

По делото е приети Общи условия на “С.“ ООД за заеми “***“, в сила от *** г. и тарифа за таксите и разходите, събирани от “С.“ ООД от неговите клиенти във връзка с предоставяните от дружеството заеми “***“ чрез интернет и възпроизведени на хартиен носител електронни документи:

Договор за паричен заем *** №***/*** г., лог. файл от *** г./ датата на сключване на договора за кредит №***/ и разписка за извършено плащане в полза на А. Е. Т. от *** г. чрез “И.“ АД, съгласно които ответникът е получил в заем от “С.“ ООД сумата в размер на 1000 лв., която е следвало да върне по следния начин: една вноска от 33.38 лв. и 3 вноски по 355.83 лв., при фиксиран лихвен процент от 40.05 %, ГПР- 47.81 %, като общата сума за плащане е 1100.87 лв. Съгласно чл.6.1 от договора, заемателят се задължава да предостави в срок от три дни от усвояването на заемната сума обезпечение, по начина и реда, и отговарящ на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция/поне едно от изброените/, като в случай на неизпълнение съгласно чл.6.2 той дължи на заемодателя неустойка в размер на 487.13 лв., която се начислява автоматично от заемодателят, заплаща се разсрочено съобразно погасителния план, включен в договора и с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване.

От така установеното съдът приема, че процесният договор за паричен заем *** №*** от *** г. е сключен надлежно, доколкото е представена и разписка, удостоверяваща действителното предоставяне на процесната главница в полза на ответника. Договорът за заем е реален, поради което след получаване на сумата същият поражда своите правни последици за страните, а насрещните волеизявления относно съществените му условия са отправени “от разстояние“ по смисъла на ЗПФУР, чиито особени изисквания към самия договор са изпълнени. Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се сключва между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие – арг. чл.6 във вр. с §1, т.2 от ДР на ЗПФУР. Съгласно чл.18, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване на 4 преддоговорната информация и изявления, се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление / чл.2, ал.1 във вр. чл.4 от ЗЕДЕУУ/. По смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ във вр. чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014 г. “електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. За “електронен подпис“ по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ във вр. вр. чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) №910/2014 г. се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В случая кореспонденцията между заемодателя и ответника-заемател е била проведена посредством електронна комуникация. Относно процедурата по кандидатстване ответникът е имал регистриран профил в системата на дружеството, за което и се прилага информация на хартиен носител, ответникът е предоставил лични данни и му били изпратени имейли в хода на процедурата по сключване на договора за кредит, както и изпратени SMS с уникален код за сключването на процесния договор на посочен от него телефонен номер.