Решение № 1791 от 03.09.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1791 гр. Бургас, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120105938 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: 812115210, седалище и адрес на управление: гр.Б, ул.,"Ген.Вл.Вазов" № 3, срещу П. А.

М., ЕГН: **********, с.Г, общ.Н, обл.Б и П. А. В., ЕГН: **********, гр.Б, ж.к.””, бл., вх., ет., ап..

Ищецът твърди, че през периода от 02.06.2020г. до 29.11.2021г. е предоставил услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода – в обект, с абонатен № ....., находящ се на адрес: гр.Б, ЖК ““, бл., вх., ет., ап. десен, собствен на ответниците – по наследство от А. П.

В., б.ж. на гр.Б, починал на ...............,г. при рав-ни квоти, на стойност общо 95.79 лв. Твърди също, че те не са му заплатили тази сума и моли Съдът да ги осъди да сторят това.

Претендира законната лихва и деловодните разноски.

Ответниците, чрез назначения им особен представител адв. Т. К., оспорват претенциите и искат от Съда да ги отхвърли.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Ищцовото дружество е ВиК оператор – по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв пре-доставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.

От приетите по делото Декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ и удостоверения, издадени от Община Б, се установява, че В. е собственик на 7/16 ид. части от недвижимия имот, находящ се на адрес: гр.Б, ЖК ““, бл., вх., ет., ап. М. – на 5/16 ид. части, а третите, неучастващи по делото, лица Н. Т. Н. и Ю. Т. Н. – на по 1/8 ид. част всеки от тях.

Ето защо, следва да се приеме, че ответниците имат качеството потребители на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество – по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.

1

09.2004г., и като такива – следва да ги заплащат.

По делото са представени справки-извлечения от отчетите с мобилно устройство, правени от служител на ищеца за двата водомера в обекта с абонатен №......., и за общия – за вх. на бл. в ж.к.””, гр.Б, както и издадените въз основа на тях данъчни фактури за исковия период от 02.06.2020г. до 29.11.2021г., а именно: на 25.05.2021г. за 36.10 лв. и на 22.12.2021г. за 59.69 лв., общо – 95.79 лв. Същите, няма спор между страните, са над-лежно осчетоводени в счетоводството на дружеството, което е редовно водено /по тази при-чина не беше допуснато извършването на ССЕ/, и съобразно разпоредбата на чл.182 от ГПК следва да се ценят като доказателство, досежно отразените в тях обстоятелства по предоста-вянето на ВиК услугите.

Предвид обстоятелството, че за исковия период М. и В., заедно с Н. и Ю.Н, са били съсобственици на процесния недвижим имот, както и с ог-лед липсата на съответна правна норма или на договор, уреждащи възникването на солидар-ност между тях – чл.121 от ЗЗД, следва да се приеме, че съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки от тях участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си: пър-вата за 5/16 от общата сума, а вторият – за 7/16.

При тяхна доказателствена тежест, ответниците не са ангажирали доказателства да са заплатили на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД припадащите им се части от дължимата сума за предоставените услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода в имота за про-цесния период, съответно: В. – 41.91 лв. и М. – 29.93 лв.

При това положение, настоящият съдебен състав намира, че претенциите за главниците са доказани по основание и до горните размери, в каквито следва и да се уважат, като за разликите над тези суми – до по 47.89 лв., исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни.

Върху главниците се дължи законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски за ДТ, СУ и възнаграждение за особен представител, съразмерно с уважената част от исковете, а именно – 135.65 лв. В. и 96.87 лв. М, както и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съответно – 60 лв. първият и 40 лв. втората.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. А. В., ЕГН: **********, гр.Б, ж.к.””, бл., вх. , ет., ап., и П. А. М., ЕГН:

**********, с.Г, общ. Н, обл.Б, да заплатят на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, седалище и адрес на управление: гр.Б, ул.”Ген. Вл. Вазов” № 3, сумите, съответно – 41.91 лв. и 29.93 лв., представляващи припадащите им се, съобразно правата в съсобствеността, части от цената за предоставени услуги по доставка, отведеждане и пречистване на вода в обект, находящ се на адрес: гр.Б ж.к.””, бл., вх., ет., ап. ...., абонатен № ...., за периода от 02.06.2020г. до 29.11.2021г. – общо 95.79 лв., ведно със за-конната лихва, считано от 02.10.2023г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение: общо 195.65 лв. първият от тях и 136.87 лв. втората, като за разликите до пълните предявени размери от по 47.89 лв., ОТХВЪРЛЯ ис-ковете, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2

3