Акт от 24.07.2020, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Велико Търново, 24 .07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова при участието на секретаря П. И.и прокурора от ВТОП – Донка Мачева, изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 335 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Същото е образувано по искова молба, подадена от М.С.Ш. ***, чрез пълномощника ***Й.Х., предявена срещу ОД на МВР – Велико Търново. С молбата с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се претендира заплащане на обезщетение в размер на 400 лева, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски - заплатен адвокатски хонорар по АНД № 1889/2019г., АНД № 1893/2019г., АНД № 1891/2019г. и АНД № 1892/2019г., всички по описа на Великотърновския районен съд.

В исковата молба се твърди, че с влезли в сила решения по АНД № 1889/2019г., АНД № 1893/2019г., АНД № 1891/2019г. и АНД № 1892/2019г., всички по описа на Великотърновския районен съд са отменени като незаконосъобразни Електронен фиш Серия Г № 0006994, Електронен фиш Серия Г № 0006322, Електронен фиш Серия Г № 0007793 и Електронен фиш Серия Г № 0007642, издадени от ОД на МВР Велико Търново, с които на ищцата за извършени от нея нарушения на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.683, ал.4 от КЗ са наложени административни наказания „глоби“ всяка една, от които в размер на по 250 лв. Твърди се също, че при оспорването на издадените от ОД на МВР – Велико Търново електронни фишове ищцата е ангажирала адвокат, на който е възложила извършването на всички фактически и правни действия по изготвянето и подаването в срок на жалба, както и осъществяване на процесуално представителство и защита във висящо съдебно производство, като за целта по всяко едно от съдебните производства е заплатила в брой възнаграждение в размер на по 100 лева. Със заплащането на уговорените възнаграждения в размер на по 100 лева (общо в размер на 400 лева) във връзка с действията, извършвани в хода на съдебните производства по оспорване на издадените електронни фишове е претърпяла имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВТРС, което подлежи на репариране в настоящото производство. Посочва, че заплатените адвокатски възнаграждения за обжалването на отменените електронни фишове безспорно представляват вреда за нея и са в пряка и непосредствена последица от отменените фишове. В тази връзка излага доводи, че необходимостта от ангажиране на адвокат е породена с цел полагане на необходимата дължима грижа, която всяко лице проявява, за да защити своите права и законни интереси.

Посочва също, че в случая размерът на заплатените адвокатски възнаграждения, всяко от които по 100 лева, е съобразен и не надвишава този, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2 и ал.3 от Наредба №1/01.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи, че искът се явява и доказан с оглед представените по АНД договори за правна защита и съдействие, съгласно които договорените възнаграждения са заплатени в брой. С оглед на гореизложеното от съда се иска да осъди ответника да заплати направените от жалбоподателя в хода на административно-наказателното производство разноски в размер на 400 лева, представляващи имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от отменени властнически актове, издадени от административен орган в рамките на неговата компетентност. Претендира за присъждането на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител ***Х., поддържа така подадения иск и развива подробни аргументи за неговата основателност. Намира, че от събраните в хода на делото доказателства се установява, че ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер, в който се претендира. Посочва, че в случая ответната страна не оспорва обстоятелството, че административнонаказващия орган е издал процесните електронни фишове, не оспорва и че същите са отменени от съда като незаконосъобразни. Сочи, че отмяната на тези актове от съдебния орган за ищцата е създало задължение и право да защити своите права, за което тя е заплатила за всяко едно от делата възнаграждение, чийто размер е съобразен с възнагражденията, предвидени в Наредба № 1 от 2004 година на Висш адвокатски съвет. Моли съда предявените искови претенции да бъдат уважени и да й бъдат присъдени направените по делото разноски, за което представя списък.

Ответникът по иска – ОД на МВР Велико Търново, чрез процесуалния си представител главен ***Б., в представен отговор на искова молба, оспорва иска като неоснователен. Намира, че разноските за адвокатски хонорар по НАХД са направени в изпълнение на сключен договор с адвоката, а не в изпълнение на задължението за заплащане на наложената глоба.

Срещу така направените разноски, ищецът е получил облага, изразяваща се в адвокатска защита, която не се явява задължителна. Тези разноски биха били направени и при производство, приключило с потвърждаване на ЕФ. Отделно от това посочва, че от приложеното към ИМ Решение от 11.12.2019г. по АНД № 1893/2019г. се установява, че заседанието по делото е проведено на 03.12.2019г., когато разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ, бр.94 от 2019г.) е била влязла в сила и присъждането на разноски е следвало да бъде поискано в производството пред Районен съд – Велико Търново. Предвид това намира, че искът в тази му част е недопустим, тъй като процесуалният закон е предвиждал ред за присъждане на разноски в производствата по НАХД. От съда се иска да остави исковата молба без уважение, като и да се остави без уважение искането за присъждане на сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар във връзка с АНД № 1893/2019г. по описа на ВТРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в случай, че искът бъде частично уважен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото производство.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за основателност на предявения иск за имуществени вреди. Счита, че исковите претенции са доказани предвид събраните по делото доказателства. Предлага същите да бъдат уважени, както и да бъде уважено искането за присъждане на разноски по настоящото дело.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Предмет на настоящото дело е искова молба срещу ОД на МВР – Велико Търново, с която от М.С.Ш. се претендира заплащане на обезщетение в размер на 400 лева, представляващи претърпени от ищцата имуществени вреди за платен адвокатски хонорар, произтекли от отменени електронни фишове: Електронен фиш Серия Г № 0006994, Електронен фиш Серия Г № 0006322, Електронен фиш Серия Г № 0007793 и Електронен фиш Серия Г № 0007642, по АНД № 1889/2019г., АНД № 1893/2019г., АНД № 1891/2019г. и АНД № 1892/2019г., всички по описа на Великотърновския районен съд.

По искането на ищцата за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатски хонорар по НАХД № 1893/2019г., съдът се е произнесъл с Определение от 18.06.2020г. по настоящото административно дело, постановено в закрито съдебно заседание, с което е върнал исковата молба на М.С.Ш. *** с цена на иска 100 лева поради недопустимост на предявения иск и е прекратил производството в тази част. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от М.Ш.. Предвид това, искът, в тази му част, не е предмет на настоящия спор.

От фактическа страна по делото не е спорно, а се установява и от вложените по настоящото дело НАХД № 1891/2019г., НАХД № 1889/2019г. и НАХД № 1892/2019г., всички по описа на Великотърновския районен съд, че с влезли в сила решения, както следва: Решение № 521/20.11.2019г., №577/16.12.2019г. и №523/21.11.2019г. са отменени като незаконосъобразни Електронни фишове за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система: ЕФ Серия Г № 0007793, ЕФ Серия Г № 0006994 и ЕФ Серия Г № 0007642, издадени от ответника, с които на ищцата за извършени от нея нарушения на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.683, ал.4 от КЗ са наложени административни наказания „глоби“ всяка една, от които в размер на по 250 лв.

Не е спорно, а и от Договори за правна защита и съдействие пред Районен съд – Велико Търново – всички с дата 15.10.2019г., и

Пълномощни от същата дата, се установява, че процесуалната защита на ищцата е била осъществена от ***Х., за което й е било заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на по 100 лева за всяко едно дело.

Ищцата в настоящото производство претендира да бъде обезщетена от юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на електронните фишове, приравнени на НП – ОД на МВР В.Търново, който се явява надлежен ответник съгласно нормата на чл. 205 от АПК във вр. с чл.37, ал.2 от ЗМВР във вр. с чл. 37, ал.1 т.2 от ЗМВР.

В рамките на настоящото производство, като доказателства по делото са вложени писмените доказателства, постъпили с жалбата, намиращи се на стр. 7 до стр.21 включително, както и НАХД № 1891/2019г., НАХД № 1889/2019г. и НАХД № 1892/2019г., всички по описа на Великотърновския районен съд.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменени с влезли в сила съдебни актове електронни фишове: ЕФ фиш Серия Г № 0006994, ЕФ Серия Г № 0007793 и ЕФ Серия Г № 0007642, издадени от ответника, с които на ищцата за извършени от нея нарушения на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.683, ал.4 от КЗ са наложени административни наказания „глоби“ всяка една, от които в размер на по 250 лв. Ищцата е адресат на отменените ЕФ, поради което е налице активна процесуална легитимация на същата, а посоченият като ответник ОД на МВР В. Търново се явява юридическото лице, представлявано от органа, от чиито действия, бездействие или акт се претендира обезщетение съгласно чл. 205 от АПК във вр. . с чл.37, ал.2 от ЗМВР във вр. с чл. 37, ал.1 т.2 от ЗМВР.

Настоящата инстанция намира, че предявения иск е процесуално допустим, доколкото е спазено изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като се иска разглеждане и уважаване на осъдителен иск, предявен от гражданин срещу субект по чл. 205 от АПК, съдържащ претенция за обезщетение за вреди от незаконосъобразни по своята същност актове на администрацията. Според Тълкувателно решение №1/ 15.3.2017г. на ВАС реално заплатеното от страната адвокатско възнаграждение за обжалване и отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление представлява вреда за нея по смисъла на чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. от ЗОДОВ, тъй като това възнаграждение е заплатено във връзка с издадения незаконосъобразен акт в резултат на неизпълнение на задължение на административно-наказващия орган да спазва закона при осъществяване на дейността си. Следователно ВАС не прави разлика между спорна и безспорна администрация, а изхожда от общия белег за административна дейност в рамките на предоставената компетентност.

Наказателното постановление, с което се налага административното наказание не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, но в доктрината и съдебната практика е прието, че то има правораздавателен характер. НП представлява акт на държавен орган, поради което в административнонаказателното производство се разглежда възражението за компетентност на органа, издател на НП и на съставителя на АУАН. Аргумент за това е и нормата на чл.63 ЗАНН, предписваща процесуалните възможности за съда в административно- наказателния процес, а именно прилагането на АПК. С оглед на това, съдът намира, че за допустимост на иска за обезщетяване на имуществени вреди се прилагат нормите на АПК относно допустимост на иска за вреди от индивидуален административен акт – чл. 204 от АПК. Както е посочено и в ТП №2/19.5.2015г. на ВКС и ВАС видът на дейността по административно наказване, която независимо от правораздавателния й характер, е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред чрез упражняване на властнически метод е определяща, за да се приеме, че обезщетяването на тези вреди следва да стане пред Административен съд по реда на ЗОДОВ. ЕФ по аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, има характера и правните последици на наказателно постановление, поради което горното ТР на ВАС е приложимо и за него.