Решение № 460 от 19.10.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Габрово, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20224210102083 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води въз основа на осъдителни искове, заявени от К. И. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к. ,.**********" бл.6, вх.Г, ап.8 срещу А.

И. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: община Габрово, с. **********, ул.

********** № 45.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:

А. От страна на ищеца:

Твърди, че ответникът А. А. бил служител на трудов договор в неговото дружество. Работел като „фитнес инструктор”, като бил на работа при него около 4 години. Същевременно ответникът станал състезател по културизъм и той решил да му помага и в тази сфера на развитие, тъй като притежавал фитнес зала. Това бил спорт, по който той много се увлякъл, искал да стане и професионалист, съответно това изисквало средства. Помагал на А. винаги, плащал му квартира, телефон, помагал му в много ситуации. Понеже имал голямо доверие в ответника, когато в края на 2021 г. той г о помолил да му услужи с пари, като му даде сума назаем, се съгласил, като бил сигурен, че няма как да не му ги върне, т.к. работел при него и се грижел за него, като з а негов роднина. Така на 08.12.2021г. от собствената си банкова сметка с преводно нареждане № 20211208029981100935 по личната на ответника сметка в банка ДСК АД превел в заем сумата от 21 200 лева.

Не съставяли изричен договор за заем, не договарял и лихва. В последствие родственик на ответника от град София починал, ответникъ т наследил имущество и напуснал работата си при него. От тогава ответникът не поддържал контакт с него.

Опитал се да го потърси, но не можел да установи контакт с него - имал нов телефон, който не му бил известен.

1

Така у него се оформило основателно съмнение, че нямало да може да си върне парите, поради което му отправил на постоянния му адрес (близко село, където ответникът живеел и имал семеен имот) с. Враниловци, ул. „**********” № 45 покана, с която съобразно ЗЗД го поканил в едномесечен срок да му върни процесната сума.

Поканата отправил с телепоща със заверка на съдържание. В даденият от него срок по поканата не получил нито отговор, нито сумата от 21 200 лева.

Искането на ищеца е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 21 200 лева, представляваща дължима главница по предоставен заем на 08.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумата.

Алтернативно, в случай, че съдът счете, че сума 21 200 лева не била предоставена по договор за заем, отправя иск за осъждане на ответника да му заплати сумата 21 200 лева, като получена без правно основание, ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумата.

Претендира присъждане на сторените от него разноски.

Б. От страна на ответника:

Оспорва предявеният иск, като неоснователен.

Не оспорва твърдението в исковата молба, че бил служител на трудов договор при ищеца К. Т..

Оспорва всички останали фактически твърдения, изложени в исковата молба, включително твърляната помощ под формата на плащане на квартира, телефон и други. Оспорва и твърдението, че ответникът искал пари от ищеца.

Заемът за потребление бил реален договор, който се считал сключен, когато въз основа на постигнатото сьгласие между страните по него едната страна дадяла, а другата получела в заем парична сума. В настоящия случай не било налице постигане на съгласие съобразно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД. Ответникьт не бил искал пари от ищеца и не бил давал съгласието за сключването на паричен заем.

Предявените искове били неоснователни. Отбелязването в представеното платежно нареждане като основание „заем" не установявало по никакъв начин установено между страните заемно правоотношение. Това разбиране било прието и в практиката на Върховния касационен съд, например в Решение № 180 от 26.11.2019 г. по гр. д. № 4345/2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Не могло да се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго ставало на основание договор за заем.

Сумата била получена по силата на други правоотношения между страните.

Била налице порок на волята. Задължението било погасено.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 2 тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация:

2.1. Пред съда е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД за заплащане /връщане/ на главница по договор за заем.

2.2. Предявен е и алтернативен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за заплащане /възстановяване/ на платена без основание сума.

2. От фактическа и правна страна страна:

2.1. Относно предявения иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД:

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а последният се задължава да върне заетата сума пари.

Договорът е реален и неформален – правните последици на договора настъпват с предаване на заемната сума, а писмената форма е средство за доказване, а не за действителност на договора.

По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем, т.е., че ответникът се задължил да върне получената сума. /в този см. Решение № 180 от 26.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4345/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров/.

По делото е представено изпълнено на 08.12.2021 г. нареждане за превод от банкова сметка на ищеца по банкова сметка на ответника на сумата 21200 лева, с основание „заем” /неоспорено от страните/. От посочения документ безспорно се установява предаването на сумата 21200 лева, предмет на двата алтернативни иска.

Платежното нареждане е документ, който не носи подписа на ответната страна, съответно от него не може да бъде направен извод, че ответникът се е задължил да върне получаната сума, независимо, че в него е отразено „заем”. Тъй като твърдението на ищеца е относно сключен договор за заем за сумата 21200 лева, за доказването му /т.е. за доказването на основните му елементи – предоставена сума и задължението за връщане/ свидетелските показания са недопустими съгласно чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като заемната сума е над 5000 лева. Поради това показанията на изслушания по искане на ищеца свидетел са недопустими относно доказване на процесния договор за заем.

Тъй като остана недоказано сумата да е получана въз основа на договор за заем, искът с правно основание чл. 240 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

2.2. Относно предявения алтернативен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 3 от ЗЗД:

При установените факти, съдът намира, че от страна на ищеца са доказани елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване съгласно разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД - от страна на ответника е получена, чрез превод по банковата му сметка, сумата 21200,00 лева.

От страна на ответника не беше доказано основание за имущественото разместване /вменено му в тежест за доказване с доклад по делото/.

Поради това искът следва да бъде уважен, като бъде присъдена исковата сума заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, тъй като съгласно съдебната практика исковата молба представлява и покана за плащане.

3. Относно претенцията за присъждане на разноски:

Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Тъй като алтернативният иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД е уважен изцяло, на ищеца се дължат сторените от него разноски, които в конкретния случай са за държавна такса в размер на 848,00 лева.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

1. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения иск за заплащане от А. И. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: община Габрово, с. **********, ул. ********** № 45 на К. И. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к. „**********” бл.6, вх.Г, ап.8 на сумата 21200 лева, представляваща дължима главница по предоставен заем на 08.12.2021г., ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното й изплащане, като недоказан.

2. ОСЪЖДА А. И. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: община Габрово, с. **********, ул. ********** № 45 да ЗАПЛАТИ на К. И. Т. , с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к. „**********” бл.6, вх.Г, ап.8 сумата 21200 лева, представляваща получена сума без правно основание с платежно нареждане, изпълнено на 08.12.2021 г., ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното й изплащане, на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

3. ОСЪЖДА А. И. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: община Габрово, с. **********, ул. ********** № 45 да ЗАПЛАТИ на К. И. Т. , с ЕГН **********, с 4 адрес: гр. Севлиево, ж.к. „**********” бл.6, вх.Г, ап.8 сумата 848,00 лева - разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

4. Присъдените суми да бъдат заплатени на К. И. Т., с ЕГН ********** по банкова сметка:

IBAN: BG63STSA93000020652099.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд - Габрово, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

5