Решение № 6063 от 05.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6063 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100509944 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с вх. № 122705/24.09.2026г. срещу постановление № 7321 от 31.07.2026г. по изпълнително дело № 20267900402149 на ЧСИ Р.М. за приети по делото разноски.

Жалбоподателят излага доводи, че обикновените и пропорционалната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ са неправилно изчислени. Счита, че определеното възнаграждение е прекомерно високо и несъответстващо на извършените от процесуалния представител действия. Моли да бъде отменено обжалваното постановление на ЧСИ, като възнаграждението бъде намалено до размера на 102.26 евро, както и да бъдат намалени обикновените такси и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят не е депозирал възражение по подадената жалба.

ЧСИ Р.М. е депозирала мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че разноските са начислени правилно и законосъобразно. Излага доводи, че дължимата сума не е платена доброволно, а е събрана чрез наложения запор, тоест в резултат на принудително изпълнение. Посочва, че изпълнителният лист е издаден въз основа на решение, постановено на 05.11.2025г., поради което жалбоподателят е имал възможност да плати преди образуване на изпълнителното дело.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени 1 събраните по делото доказателства, приема от фактическа страна следното:

Видно от приложеното копие на изпълнително дело пред ЧСИ Р.М., рег. № 790, с район на действие СГС по молба на Н.А.А., чрез адв. А.Я. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.07.2026 г. от СРС на основание Съдебно решение по гр. д. № 42792/2024 г на СРС, 169 с-в е образувано изпълнително дело № 20267900402149 срещу Електрохолд Продажби ЕАД, ЕИК 175133827. Към молбата за образуване на изпълнително дело е било приложено пълномощно, по силата на което Н.А. е упълномощила адвокат А.Я. да представлява взискателя по образуваното изпълнително дело, както и договор за правна защита и съдействие от 21.07.2026, от който е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро е заплатено в брой.

На длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение на 22.07.2026 г.

На 21.07.2026 г. ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника „Електрохолд Продажби" ЕАД в ,,Уникредит Булбанк" АД, а на 28.07.2026г. банката е превела сума, дължима по запора в размер на 1211,35 евро по посочената сметка на ЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015г. „На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските, направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението.

Към момента на образуване на изпълнителното дело на 19.03.2026г. длъжникът 2 не е платил доброволно паричното си задължение към взискателя по издадения в полза на последния изпълнителен лист от 17.03.2026г., поради което не са налице основанията на чл. 79 ал. 1 т. 1 от ГПК разноските по изпълнението да се възложат на взискателя. Изпълнението е могло да се случи по-рано или по друг начин. Към момента на образуване на изпълнителното производство плащане по влязлото в сила съдебно решение не е било извършено. Поради това разноските по изпълнението са в тежест на длъжника.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение съдът намира следното. Действително събирането на вземането е в резултат на наложения запор, но събирането на вземането е извършено в срока за доброволно изпълнение. Видно е, че единствените действия, извършени от взискателя, са свързани с образуване на изпълнителното производство чрез подаване на молба за това. Тъй като индивидуализирането на изпълнителния способ е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, то посочването му в нея не съставлява отделно действие по защита в изпълнителното производство. Поради това, щом погасяването на дълга е извършено в срока за доброволно изпълнение, дори и да е в резултат от изпълнение на посочения в молбата по чл. 426 ГПК способ, минималното възнаграждение следва да се определи при условията на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., а именно – 102.26 евро /200 лв./, дължими за подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Над тази сума отговорността на длъжника може да бъде ангажирана само при необходимост от извършване на изпълнителни действия след изтичане на срока за доброволно изпълнение и след неуспешното реализиране на посочения в молбата за образуване способ, ако той се изпълнява с еднократно действие. В случая плащането не е доброволно, но е събрано от ЧСИ в срока за доброволно изпълнение.

Ирелевантно е посоченото от ЧСИ, че длъжникът е станал повод за завеждане на изпълнителното дело и поради това дължи по - големия размер на адвокатското възнаграждение. Когато се присъжда възнаграждение по чл. 10 от Наредба 1/2004 г., независимо от това дали то е по т. 1 или т. 2 на разпоредбата, е налице образувано изпълнително производство, за чието образуване длъжникът е дал повод. Размерът на възнаграждението по т. 1 и т. 2 не е свързан с обстоятелството дали длъжникът е дал повод за образуване на делото, а дали е дал повод за извършване на изпълнителни действия след срока за доброволно изпълнение, какъвто повод в настоящия случай не е даден.

Ето защо адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 102.26 евро /200 лв./.

Въззивният съд намира за основателна жалбата на длъжника, касаеща размера на таксата на т. 26 от ТТРЗЧСИ. Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата се изчислява върху събираното парично вземане по изпълнителния лист, което е в размер 3 на 885.85 евро. Съгласно б. в към т. 26, за изпълнение на парично вземане от 1000 до 10 000 лв.. се дължи такса от 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. Ето защо, пропорционалната такса възлиза в размер на 97.31 евро с начислен ДДС.

Неоснователно е възражението в жалбата за неправилно определени обикновени такси към ЧСИ. При посочването в жалбата на размерите на дължимите според жалбоподателя суми за такси, същият не е съобразил обстоятелството, че върху тези суми се начислява 20 % ДДС. Жалбоподателят правилно е посочил сумите, дължими съгласно Тарифата, като с начислен върху тях 20 % ДДС сумите изцяло съответстват на определените такси от ЧСИ.

Разноски в настоящото производство на страните не се дължат. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан спор. Предмет на съдебен контрол по делото е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на съдебният изпълнител, който обаче не е страна в това съдебното производство и общият режим по чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК за присъждане на разноски е неприложим.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС сумата от още 7.67 евро, тъй като не е внесен пълният размер на дължимата държавна такса /внесени са 5.11 евро/.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ постановление № 7321 от 31.07.2026г. по изпълнително дело № 20267900402149 на ЧСИ Р.М. за приети по делото разноски, като:

НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на взискателя, до сумата от 102.26 евро, както и намалява съответната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ на сумата от 97.31 евро.

ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827 да заплати в полза на СГС сумата от 7.67 евро държавна такса по подадената частна жалба.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал.

4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5