Решение № 433 от 22.12.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. гр. ................, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ................, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора С. Хр. Т. като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20224440101035 по описа за 2022 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 132, чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК В РС – ................ с Определение на ПРС е изпратена по подсъдност искова молба на Ц. О.

К., с ЕГН ********** от гр. ................, обл. Плевен, ул. „................“ № 8, бл.2/76, вх.Б, ет.3, ап.24, подадена чрез адв. Х. Д. Х. от САК против А. Р. А., с ЕГН ********** от гр.

................, ул. „................“ № 40, вх.Б, ет.3, ап.40 с правно основание чл. 132, чл. 127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК с обективно и субективно съединени искове за лишаване на ответницата от родителски права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете – С. Ц.в К., с ЕГН **********, роден на 09.10.2020 г., в условията на евентуалност ограничаване на същите и иск за предоставяне упражняването на родителските права на бащата и определяне местоживеенето на детето при него, с всички произтичащи от това законни последици и регламентира издръжката и режима на личните контакти на майката с детето. Приложени са писмени доказателства: у-е за раждане на дете; сигнал до Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр. ................. Твърди се в исковата молба, че от месец октомври 2022 г. ищеца отглежда детето си сам с помощта на майка си. Твърди, че няма здравословни проблеми или какъвто и да е друг, за да отглежда детето си. Заявява, че има нужния родителски капацитет и условия, а и при нужда ще е подпомаган от своята майка и баба на С. по бащина линия. Желае да му бъдат предоставени родителските права над роденото от съвместното съжителство с ответницата дете, като бъдат регламентирани личните контакти на майката с него. Претендира месечна издръжка за бъдеще време в размер на 450.00 лв. Претендира разноски, съгласно представения списък по 1 чл.80 от ГПК.

Съда е разменил книжата по делото и в дадения срок по делото е постъпил отговор от ответницата, в който оспорва изцяло иска, като навежда подробни доводи за това. Предявява насрещен иск за предоставяне на нея упражняването на родителските права върху С. и определяне местоживеенето на детето при нея, с всички произтичащи от това законни последици, регламентиране издръжката и режима на личните контакти на детето с бащата.

В съдебно заседание ищеца – редовно призован се явява лично и с адв. Х. Х. и адв. Р. П.

Е.-С. и двамата от САК, които от името на доверителя си поддържат така предявената искова молба. Позовават се на писмени и гласни доказателства. Претендират разноски. По отношение на насрещния иск, намират същия за изцяло неоснователен.

Ответницата – редовно призована не се явява лично. За нея адв. И. А. от ПлАК, който от името на доверителката си оспорва изцяло обективно и субективно съединени искове с исковата молба, като излага подробни доводи за тяхната неоснователност и недоказаност.

По отношение на насрещния иск намира същия за изцяло доказан и в интерес на детето.

Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца с представения списък разноски за адвокатско възнаграждение.

Контролираща страна – РП – Плевен, редовно призована за нея прокурор С. Х., която намира иска по чл.132 от СК за неоснователен и недоказан, като отнемането на родителските права е прекалено тежка мярка.

Заинтересована страна ДСП – редовно призовани, не се представлява. Представили са социален доклад, в който изразяват становище, че изцяло в интерес на детето е да общува с двамата си родители, като по назначената социална услуга в ЦОП – ................ за повишаване на родителския капацитет се е отзовал единствено бащата, провеждайки целия шестмесечен курс.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните, по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното Удостоверение за раждане издадено от район Триадица на Столична Община, е че страните по делото са родители на С. Ц.в К., с ЕГН **********, роден на 09.10.2020 г. Детето към настоящия момент е на възраст малко повече от 3 години.

По делото е безспорен факта, че родителите са разделени, като към момента детето живее при бащата. От 09.10.2022 г. насам непосредствени грижи по отглеждане, възпитание и издръжката му се поемат само от бащата и бабата по бащина линия. По делото са постановени привременни мерки по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете, като е определено местоживеенето му при бащата, както и той да упражнява родителските права до приключване на делото. По делото е изготвен и представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. ................ по местоживеене на детето. От този социален доклад се установява, че за С. се полагат адекватни грижи. Установява се още, че между бащата и детето има създадени отношения на доверие и привързаност и че същият е с добър родителски капацитет, а и получава подкрепа от роднините си. Бащата разполага с жилищно-битови условия и доходи гарантиращи задоволяване потребностите на 2

С. и осигуряване на подходяща семейна среда за отглеждане и развитие. За майката е извършено проучване за нейните жилищни условия от социален работник на адрес: гр.

С................, ж.к. „................“ бл.160, вх.Г, ап.98, които са определени, като добри.

Отбелязано е, че тя към момента съжителства с лице на семейни начала, който финансово осигурява семейството.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на роденото от съвместното им съжителство дете: С.

Ц.в К., с ЕГН **********, роден на 09.10.2020 г., упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях то да живее, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим. Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен и небудещ съмнение начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, както от свидетелите на ищеца по първоначалния иск, така и тези на ответницата.

По основателността на иска по чл.132 от СК: Съобразно разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 от Семейния кодекс, когато без основателна причина родителят трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка може да бъде лишен от родителски права.

Настоящият състав на Районен съд ................ намира, че в конкретният случай молбата, депозирана от Ц. К. е неоснователна и нейната неоснователност изхожда от липсата и на двете кумулативно дадени в горната разпоредба предложения на закона. Съгласно чл.132, ал.1, т.2 СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето си и не дава издръжка. От събраните по делото доказателства се установява, че от раждането му до 09.10.2022 г., същата е полагала грижи за С., най-вече и през времето, през което са били разделени с бащата. С Определение № 536/25.11.2023 г. са определени привременни мерки по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете, като е определено местоживеенето му при бащата, както и той да упражнява родителските права до приключване на делото. По делото не бяха предоставени данни да е образувано изпълнително дело за заплащане на издръжка срещу ответницата и по него да не са събрани суми. Лишаването от родителски права константно се възприема от съдилищата като крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при доказана нужда, каквато в случая не е налице, още повече, че по делото от страна на майката е предявен и насрещен иск за предоставяне на родителските права и определяне местожителството на детето на нея. Предвид това, съдът намира, че искът за лишаване на ответницата от родителски права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете – С. Ц.в К., с ЕГН **********, роден на 09.10.2020 г. се явява неоснователен и недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.

По основателността на обективно съединените искове: Съгласно разпоредбата на чл.

127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК. Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е 3 исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т.е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство „спорната администрация“ е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси.

Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.

Относно исковете за предоставяне на родителските права: Разпоредбата на чл. 59, ал.

4 СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на въпроса за родителските права, с оглед интересите на детето – това са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите и привързаността му към тях, пола и възрастта, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, материални възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските права съгласно ППВС № 1/1974 г., което е актуално и към днешна дата, следва да се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрила, защита и представителство на децата. Родителят, който е натоварен с пряката отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите задължения постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В подобни случаи, когато страните не могат да постигнат съгласие кой ще упражнява родителските права и да синхронизират изпълнението на своите задължения в интерес на детето, този въпрос се решава от съда с оглед на всички конкретни обстоятелства по делото.