Решение № 15 от 07.02.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Сливница, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20241890200469 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. К. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „С.о“ № ***************, подадена чрез процесуалния му представител от адв. Т. Р. от АК – Видин, срещу Наказателно постановление № 24-0344-000100/23.04.2024 г. издадено от Е.С.С. – на длъжност началник РУ към ОДМВР София, РУ – Сливница, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. първо ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лв. и „временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че на 05.04.2024 г., в 16.22 часа, в гр. Божурище, на бул. „Европа“, като водач на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6“, с рег. № ***, с посока на движение от центъра на гр. Божурище към гр. София, управлява МПС, собственост на Т.Ч., ЕГН **********, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрацията е служебно прекратена на 06.01.2024 г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети и 10 контролни точки.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, счита, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като не е собственик на автомобила и не е съзнавал и не е бил длъжен да предвиди, че същият е със служебно прекратена регистрацията. При тези съображения моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Р., който поддържа жалбата и моли атакуваното НП да бъде отменено. Не оспорва фактическите констатации в АУАН, с оглед което заявява, че не желае да бъде разпитван и втория допуснат до разпит свидетел. В предоставения от съда десетдневен срок по делото не са постъпили писмени бележки.

В съдебно заседание пред въззивния съд, административнонаказващият орган – Е.С.С. – на длъжност началник РУ към ОДМВР София, РУ – Сливница, редовно призован, 1 не се явява и не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 16.08.2024 г., а жалбата е подадена на 27.08.2024 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е изцяло неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 07.11.2023 г. собствеността върху лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6“, с рег.

№ ***, собственост на Т.Ч., ЕГН **********, била прехвърлена на приобретателя – жалбоподателя В. К. Б., като в КАТ бил изпратен и документ за извършеното прехвърляне № 10592/07.11.2023 г. на Нотариус, регистриран под № 711 на НК.

В законоустановения едномесечен срок жалбоподателят не регистрирал придобитото от него МПС, поради което на 09.01.2024 г., след изтичане на двумесечен срок от неизпълнение на задължението за регистрация и на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрацията на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6“, с рег. № *** била служебно прекратена.

На 05.04.2024 г., около 16.22 часа, жалбоподателят Б. управлявал собствения си лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6“, с рег. № ***, като се движел на територията на гр.

Божурище, по бул. „Европа“, с посока на движение от центъра на гр. Божурище към гр.

София. По същото време на смяна били полицейските служители М. П. Х. и К. И. К., които извършвали контрол на движението на територията на гр. Божурище. Същите спрели за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил, който в справката от АИС КАТ фигурирал като собственост Т.Т.Ч. съгласно свидетелство за регистрация, а предстоящ собственик е жалбоподателят, като от 09.01.2024 г. е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради нерегистрирането му от новия собственик.

За така установеното нарушение актосъставителят М. П. Х. – на длъжност младши автоконтрольор при РУ – Сливница при ОДМВР – София, в присъствието на свидетеля К.

И. К., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 815943 от 05.04.2024 г., за нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 ЗДвП, а именно, че водачът е управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля, след което бил връчен лично на жалбоподателя Б. на същата дата за запознаване, а последният го подписал без възражения.

Доколкото за установеното деяние е имало съмнение, че изпълнява признаците на престъпния състав по чл. 345, ал. 2 НК, била извършена проверка по ЗМВР, която приключила с постановление на прокурор при РП – Сливница, за отказ да се образува ДП.

Със същото наблюдаващият прокурор, при идентичност на фактическата обстановка, е приел, че съобразявайки конкретната обществена опасност на деянието и дееца (който бил с чисто съдебно минало), както и обстоятелството, че не е изпълнено задължението в двумесечен срок да бъде регистрирано придобитото превозно средство, поради което същото е било дерегистрирано, макар и деянието формално да осъществява признаците на престъпния състав по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Със същото постановление преписката е изпратена на РУ МВР – Сливница за ангажиране на административнонаказателната отговорност на В. К. Б..

Въз основа на така изпратеното постановление и издадения АУАН и след като приел 2 изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана, Е.С.С. – на длъжност началник РУ към ОДМВР София, РУ – Сливница, издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 24-0344-000100/23.04.2024 г., с което за нарушението по чл.

140, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо ЗДвП били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лв. и „временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя били отнети и 10 контролни точки. В наказателното постановление АНО допуснал грешка при посочване на датата на прекратяване на регистрацията на автомобил, като вместо правилната и посочена в АУАН – 09.01.2024 г., записал 06.01.2024 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства – справка за собственост на МПС, справка за регистрацията на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6“, с рама № WAUZZZ4BZXN121653, докладна записка от 05.04.2024 г., сведение от жалбоподателя, справка за съдимост, справка за собственост за лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6“, постановление на РП – Сливница от 09.04.2024 г., Заповед № 8121з-1632/02.21.2011 г., заповед № 8121К-14/04.01.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Е.С.С., заповед № 517з-1540/19.05.2016 г. на Директора на ОДМВР – София и акт за встъпване в длъжност на М. П. Х., и материалите, находящи се по изисканата пр.пр. № 817/2024 г. по описа на РП – Костинброд и различни от вече посочените –справка за нарушител/водач, както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля К. И. К..

Посоченият доказателствен материал е непротиворечив и кореспондира с приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка, която се установява и от съда, а не се оспорва и от самия жалбоподател. Съдът се позова и на показанията на свидетеля К., макар и същия да нямаше ясни спомени за конкретно установеното нарушение, но липсата на конкретни спомени е обяснима с обстоятелството, че в работата си ежедневно свидетеля се сблъсква с еднотипни нарушения, както и с обстоятелството, че от установяване на нарушението до провеждане на разпита пред съда е минал един значителен период от време.

За съда обаче няма основание да приеме, че свидетеля е лично заинтересован от изхода на делото, с оглед което при изграждане на изводите си, съдът даде вяра на заявеното от него.

Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, достоверни и непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК).

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

Въз основа на извършена служебна преценка, съдът достигна до извода, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира почти пълно на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП 3 коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правнорелевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна – управление на автомобил, който не регистриран по надлежния ред, като е посочено и допълнителното обстоятелство, че се касае за автомобил със служебно прекратена регистрация. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с което са съобразени правилата на чл. 40 ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Тук е мястото да се отбележи, че обстоятелството, че в АУАН е посочена дата на прекратяване на регистрацията 09.01.2024г. (което се установява и от справката за регистрация), а в НП е посочена дата 06.01.2024 г. не се отразява на правото на защита, доколкото се касае за 3 дни разлика и то в полза на жалбоподателя, доколкото същият се е защитавал за това, че регистрацията е била прекратена по-рано, макар и в действителност да е била прекратена по-късно, но към датата на извършване на нарушението – 05.04.2024 г. и в двата случая е бил отдавна прекратена. В този смисъл, макар и да се явява процесуално нарушение, то грешката в датата не е такова процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на жалбоподателя в такава степен, че само по себе си да обуславя отмяна на НП, тъй като нарушението би било извършено дори и в случай, че се установи, че регистрацията е била прекратена на по-късна дата от сочената в АУАН и НП.