Определение № 1230 от 11.03.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1230 гр. Варна, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500310 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№107111/23.12.2025г., подадена от В. М. М., чрез адвокат Д. А. – САК, срещу Решение №4369/04.12.2025г., постановено по г.д.№16307/2024г. по описа на ВРС, 19 състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че ищците Т. М. С., ЕГН ********** и Л. Д. С., ЕГН ********** са собственици на самостоятелен обект с идентификатор № **********.2149.1.28 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се на административен адрес гр. Варна, кв. Свети Никола, вх.Б, ет.1, с площ от 30,28 кв.м, при граници: на същия етаж **********.2149.1.27, под обекта – няма, над обекта - **********.2149.1.12, на основание договор за учредяване право на строеж, обективиран в НА №195/22.02.2005г., том I, рег. №2132, дело №181/2005г. на нотариус рег.№194 на НК, на основание чл.124, ал.1 ГПК.

В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. На първо място се посочва, че в исковата молба е налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума, което не е било своевременно отстранено от първоинстанционния съд. Сочи се, че не е ясно дали е предявен положителен установителен иск за собственост с предмет имот с идентификатор **********.***, иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване правото на собственост и за нанасяне в КК на гараж 7 с идентификатор **********.***, под който идентификатор е нанесен гараж 8, или са предявени два иска. Изтъква се, че подадената искова молба, представлява злоупотреба с права, а от своя страна ищците не са доказали активната си процесуална легитимация и правото си на иск. Допълва се, че по същество ищците са стремят да установят правото си на собственост към един минал момент, което е недопустимо. Извън горното се претендира, че съдът е изготвил непълен и неточен доклад, поради което и не е настъпила предвидената в чл.147 ГПК преклузия. Излагат се доводи, че съдът е следвало 1 да съобрази, че правилната правна квалификация е по чл.54, ал.2 ЗКИР и да разпредели спрямо нея доказателствената тежест на всяка от страните. Сочи се, че в решението не са обсъдени всички доказателствени материали, както и че не е даден отговор на отправените от ответника възражения. В тази насока се обобщава, че делото не е било изяснено от фактическа страна, поради което и въззивният съд е длъжен да допусне служебно повторна съдебнотехническа експертиза, доколкото изготвеното експертно заключение е непълно, необосновано, неясно, некомпетентно. Отправя се искане за спиране на производството. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Т. С. и Л. С., чрез адвокат Д. П., в който се сочи, че жалбата е неоснователна. Твърди се, че исковата молба е редовна и съдът е дал правилната правна квалификация на спора, като в хода на първоинстанционното производство не са допуснати процесуални нарушения. Обобщава се, че решението е правилно, обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

На основание чл.267, ал.1 ГПК при извършена служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, както и отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК.

По доказателствените искания:

В хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК допускането на доказателства предполага кумулативното наличие на две предпоставки - доказателствата да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото да не е съобразен с правилата на процесуалния закон.

С оглед горното, искането на въззивника за допускане на повторна съдебнотехническа експертиза, както и за приобщаване на цялата административна преписка за нанасянето на процесния обект в КК следва да бъде отхвърлено. Искането е преклудирано, тъй като не се твърдят нови обстоятелства или нововъзникнали след подаване на въззивната жалба такива.

Не се установяват и допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК, тъй като искане пред него за допускане на повторна експертиза не е отправено, а съдът няма задължение служебно да назначи такава. Не се констатират нарушения във връзка с разпределянето на доказателствената тежест, не се установи и въззивникът да е отправял възражения срещу доклада по делото. Искането е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Относно обаче представените с жалбата писмени материали – молба с вх.№92157/04.11.2025г. и приложенията към нея, следва да бъде посочено, че същите не са приети от първоинстанционния съд, доколкото не са били придружени с надлежен превод на български език, но на страната не е дадена възможност да представи такъв. Поради което и на основание чл.185 ГПК, следва да бъде дадена възможност на въззивната страна да представи заверен превод на документите, приложени към молба с вх.№ вх.№92157/04.11.2025г.

Към молбата са приложени декларация за гражданско състояние и превод от английски на български на брачно свидетелство №D744618, пълномощно, 2 извадка от проект за план за гаражи, заявление за регистрация, които следва да бъдат приети по делото, доколкото ответникът ги е представил съобразно дадени му от съда указания и в предвидения за това срок, поради което неправилно не са били приобщени към материалите по делото.

Съдът приобщава към материалите по делото и препис от подаден от В.

М. сигнал до Районна прокуратура – Варна с вх.№19560/22.12.2025г. Въз основа на него е отправено искане производството да бъде спряно, поради това, че въззивната страна е подала сигнал до ВРП, в който е отправено искане да бъде извършена проверка на изнесените от него твърдения за осъществено умишлено, незаконно и невярно вписване в КККР – град Варна.

Трайно установено е в съдебната практиката, че подаването на сигнал до прокуратурата, твърдения за извършени престъпни действия, образуването на предварителна проверка или досъдебно производство, не са достатъчни за спиране на гражданското дело. За да бъде спряно производството, е необходимо съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, да констатира наличието на престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, каквато хипотеза не е налице. Предвид горното не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК и искането на въззивната страна за спиране на гражданското производство следва да бъде оставено без уважение.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложеното, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ искането на въззивната производството да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. страна

НАСРОЧВА производството по в.г.д.№310/2026г. по описа на ВОС, Va състав за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.04.2026г. от 13:00ч., за която дата и час да се призоват страните по делото.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на въззивника и препис от отговора на въззивната жалба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна за допускане на повторна съдебнотехническа експертиза, както и за приобщаване към делото на цялата административна преписка за нанасянето на процесния обект в КК.

УКАЗВА на въззивната страна на основание чл.185 ГПК до датата на откритото съдебно заседание да представи заверен превод на български език 3 на документите, приложени към молба с вх.№92157/04.11.2025г.

ПРИЕМА и прилага като доказателства по делото - молба с вх.

№92157/04.11.2025г., декларация за гражданско състояние, превод от английски на български на брачно свидетелство №D744618, пълномощно, извадка от проект за план за гаражи, заявление за регистрация, препис от подаден от В. М. сигнал до Районна прокуратура – Варна с вх.

№19560/22.12.2025г.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА за възможността страните да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Съдебния център по медиация, разположен на адрес: град Варна, ***, телефон за контакт: + 359 52 623 362; електронна поща: [email protected], служител за контакти - Нора Великова.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4