Определение № 3251 от 27.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3251 гр. София, 27.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Частно касационно гражданско дело № 20238003104171 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

С определение №.1657/14.06.23 по г.д.№.1587/23 на Върховния касационен съд, ІІІ ГО, е оставена без разглеждане молбата на П. С. Х. за отмяна на влязло в сила въззивно решение

№.328/12.07.18 по г.д.№.285/19 на ОС Велико Търново, с което, след отмяна на реш.№.41/21.02.19 по г.д.№.1886/18 на РС Горна Оряховица, молбата на П.

Х. с правно основание чл.73 вр. с чл.45 ал.1 т.9 пр.1 и т.7 ЗГР и чл.19 ЗГР за допускане на промяна на вписания в съставения за него акт за раждане №..../.... на Община Горна Оряховица за гражданско състояние относно пола на лицето, ЕГН и имена, е оставена без уважение.

Постъпила е частна жалба от П. С. Х., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.

Ответните страни Прокуратурата на Република България и Община Горна Оряховица не вземат становище.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното определение е прието, че молбата е недопустима като подадена срещу съдебно решение, което не се ползва със сила на пресъдено нещо. Отразено е, че актовете, с които съдът осъществява администрация на гражданските правоотношения, не се ползват с 1 такава и не подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. При това положение, независимо, че е налице окончателно решение на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, с което е установено нарушение на ЕКЗПЧОС, търсената отмяна не може да се постигне, тъй като горепосоченото решение на ЕСПЧ е основание за отмяна само на тези влезли в сила решения, които подлежат на отмяна по реда на този способ.

Така постановеното определение е незаконосъобразно.

Съгласно чл.303 ал.1 т.7 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.

В разглежданата хипотеза и двете предпоставки на горната разпоредба са налице.

Постановено е решение на ЕСПЧ /от 27.09.22г. по делото П.Х. срещу България/, в което е установено нарушение на чл.8 ЕКЗПЧОС, произтичащо от липсата на анализ на индивидуалното положение на молителя и от нарушаване на баланса между личните му интереси и т.нар. обществен интерес. От друга страна, новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Последното се изразява в неоправдана намеса в правото на зачитане на личния живот на П.Х. предвид отказа да се признае юридически претендирания пол без да са посочени достатъчно и уместни причини.

Както е отразено в решението на ЕСПЧ, след първоначално уважаване на молбата от първата инстанция на база анализ на индивидуалната ситуация и мотивите на страната-и при приложение на националното законодателство в светлината на чл.8 ЕКЗПЧОС, впоследствие искането й е отхвърлено без да се вземат предвид мотивите й, с общо позоваване на обществения интерес – без излагане на съображения относно естеството му, без извършване на реална съпоставка между същия и правото на лицето на признаване на неговата полова идентичност. Именно предвид вида и характера на признатото нарушение отстраняването на последиците от него би могло да се постигне чрез отмяна на решението, с което е отказана търсената промяна без спазване на установените от ЕСПЧ стандарти - като в рамките на съществуващата законова рамка, при съобразяване на установените в практиката на ВКС критерии /напр. реш.№.205/05.01.17 по г.д.№.2180/16, III ГО, реш.

№.16/30.05.17 по г.д.№.2316/26, IV ГО, реш.№.285/05.07.19 по г.д.№.1417/18, IV ГО, реш.

№.245/08.11.19 по г.д.№.4454/18, IV ГО, реш. №.142/28.06.19 по г.д.№.3826/18, IV ГО и др./ и в светлината на чл.8 ЕКЗПЧОС и практиката на ЕСПЧ молбата се разгледа по същество и се извърши реална съпоставка между обществения интерес и личните интереси на страната, при отчитане на особеностите на конкретния случай. Затова и новото разглеждане на делото е необходимо и следва да бъде допуснато на основание чл.303 ал.1 т.7 ГПК.

Трябва да се има предвид, че в случая водеща е целта на разпоредбата /въведена като специално основание с ДВ бр.42/09/, която има по-общ характер - да се обезпечи отстраняването на последиците от нарушението. Поради това и тя следва да бъде 2 постигната с отмяната на решението, което води до съответното нарушение – независимо от това дали се касае за решение, което разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, или до такова, с което се осъществява администрация на граждански правоотношения и то не се ползва със сила на пресъдено нещо. Тълкуване, което изключва от приложното поле на основанието по чл.303 ал.1 т.7 ГПК хипотези, в които нарушението е осъществено чрез решение, което не се ползва със сила на пресъдено нещо, на практика би стеснило неоправдано преследвания с въвеждането му в ГПК през 2009г. ефект. То би поставило в по-неблагоприятно положение страните, по отношение на които е установено нарушение на ЕКЗПЧОС, произтичащо от решение, което не се ползва със сила на пресъдено нещо, от тези, по отношение на които нарушението е допуснато с решението в частта, с която се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо – без тази разлика да е обоснована – т.е. да преследва правомерна цел и да е налице пропорционалност между преследваната цел и използваните средства. Напротив, отричането на възможността за отмяна би поставило страната в положение на продължаваща несигурност и би удължило и без това вече констатираното такова поставяне от ЕСПЧ - за неразумен и продължителен период, в тревожна ситуация, която ненужно провокира чувства на уязвимост, унижение и безпокойство /пар.17 от реш. ЕСПЧ от 27.09.22г. по делото П.Х. срещу България/. Отделно от това, след като с цел отстраняване последиците от нарушението може да бъде отменено решение, което разрешава спор със сила на пресъдено нещо, на още поголямо основание би следвало да може да се отмени решение, което не се ползва с такава сила. Доколкото към настоящия момент е постановено Тълкувателно решение /ТР/ 2/20 от 20.02.23 по тълк.д.№.2/20, ОСГК, следва да се има предвид, че с ТР на ОСГК не може да се ограничи приложното поле на чл.8 от ЕКЗПЧОС /която е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.92 (ДВ бр.66/92), и е в сила за Република България от 7.09.92, станала е част от вътрешното право, прилага се пряко и с предимство пред националните законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и органите на публичната власт/ като се изключи прилагането й по отношение на транссексуалните лица в

България поради биологичното обяснение на понятието „пол“, дадено от Конституцията. Съгласно чл.46 ал.1 ЕКЗПЧОС решенията на ЕСПЧОС /в това число по относимите към разглежданата хипотеза дела срещу РБългария - P.H. v.Bulgaria и Y.T. v. Bulgaria/ обвързват българския съд и са задължителни за изпълнение по бъдещи производства за промяна на пола, включително на жалбоподателите по двете дела на ЕСПЧ, и установената от последния практика изисква при разглеждане на молби във връзка с допускане на правна промяна на пола на транссексуален човек да се съобразят характерните особености на всеки конкретен случай и наличието на баланс между обществените и личните интереси.

Неизпълнението на решенията на ЕСПЧ съставлява и нарушение по чл.46 ал.1 ЕКЗПЧОС със съответните от това последици, визирани в разпоредбите на чл.46 ал.2-ал.5 ЕКЗПЧОС, и води до предприемане на мерки срещу неизпълнилата решението държава /опр.№.182/18.10.18 по ч.г.д.№.3989/15, ІІ ГО, опр.

3

№.2159/14.07.23 по ч.г.д.№.2886/23, ІІІ ГО/.

Предвид изложеното молбата за отмяна е допустима, неправилно е била оставена без разглеждане и атакуваното определение следва да се отмени.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ №.1657/14.06.23 по г.д.№.1587/23 на Върховния касационен съд, ІІІ ГО.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4