Решение № 3874 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3874 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100500463 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 14270 от 19.07.2024г., постановено по гр. дело № 31583/2023г. по описа на СРС, 51-ви състав „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на В. А. В. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 306,77 лева, представляваща сума, постъпила по клиентската сметка на В. А. В., открита в „Юробанк България“ АД и непредоставена на същия, вследствие от неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 200 лева, представляваща сума, удържана от клиентската сметка на В. А. В. без правно основание за това – за погасяване на неоснователно начислени такси за изготвяне на хартиено извлечение от сметки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023г., до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 200 лева до пълния предявен размер от 889,55 лева или за сумата от 689,55 лева. С решението „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на В. А. В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 46,59 лева, представляваща сторени разноски по делото. С решението е осъден В. А. В. да заплати на „Юробанк България“ АД на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 380,42 лева, представляваща сторените разноски по делото.

1

С Определение № 45451 от 07.11.2024г., постановено по делото, СРС е оставил без уважение искането на ищеца В. В. за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските, обективирано в депозирана по делото молба с вх. № 254050/06.08.2024г., чрез присъждане в полза на адв. И. Г. на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на ищеца по реда на чл.

38, ал. 2 ЗАдв. и чрез присъждане в полза на ищеца на сумата от 126 лева, представляваща заплатена държавна такса за образуване на изпълнително дело въз основа на издадената по делото обезпечителна заповед.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от В. А. В., с която се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД за сумата от 430,68 лева, представляваща начислена и удържана такса за поддръжка на разплащателна сметка. В жалбата са изложени доводи, че таксата не се дължи, тъй като договорът за открИ.е на сметка с Юробанк бил нищожен, а в условия на евентуалност дължимата такса за периода от 04.01.2019г. до 25.04.2023г. била в общ размер от 126,88 лева или по 3 лева на месец. Поддържа, че личната сметка, открита от него, попадала изцяло под защитата на потребителското право, тъй като била открита на физическо лице в лично качество, а не на адвокат. Към сметката имал дебитна карта, която използвал само за лични нужди. Поддържа, че договорът за открИ.е и поддържане на банковата сметка, по която били начислявани процесните такси, бил нищожен на основание чл. 143, т. 10 ЗЗП и поради противоречие с чл. 146 ЗЗП. Счита, че банката не била представила на потребителя документ с информация за таксите, съдържащ стандартизираните термини от списъка по чл. 102 ЗПУПС и отговарящ на изискванията по чл. 103, ал. 2 ЗПУПС. Твърди, че таксите, които Юробанк начислявала, били в пъти повисоки от обичайните. Договорът бил прекратен на 25.04.2023г., поради което справедливият размер на дължимите такси бил 126,58 лева. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която е отхвърлен искът за сумата в размер на 430,68 лева и да уважи предявения иск. Евентуално да уважи иска за сумата от 304,10 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Юробанк България“ АД, с който се оспорва същата. Сочат, че процесната втора разплащателна сметка била открита от въззивника също в качеството му на лице, упражняващо свободна професия- адвокат, по правилата и процедурата за открИ.е на сметки на стопански субекти и други юридически лица във връзка с първата специална клиентска сметка по чл. 39 ЗА, което водело до извод за недоказаност и неоснователност на оспорването на валидността на договора за втора разплащателна сметка поради нарушение на ЗЗП. Поддържат, че сметката била открита по реда и процедурите за сметки на стопански субекти и други юридически лица, както и предназначението й било за обслужване начисляването на лихвите по специалната клиентска сметка по чл. 39 ЗА, както и за начисляване и събиране на дължимите такси по тази специална сметка. Двете платежни сметки на ищеца-въззивник съставлявали два генетично и неразривно свързани елемента на единния банков продукт „Клиентска сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата“. Считат, че евентуалното ползване 2 на тази втора разплащателна сметка от нейния титуляр за лични цели, в нарушение на договора и нормативните изисквания, нямало как да се отрази и да отмени нейния характер, както и не можело да обоснове извод, че същата била лична сметка на физическо лице, ползващо се от защитата на ЗЗП. Поддържат, че за разлика от голословното твърдение на въззивника по делото не били налице данни вторият договор от 04.01.2019г. да бил прекратяван, поради което претендираните от банката такси за обслужване се дължали за целия исков период в пълния им размер. Искането към съда е да остави жалбата без уважение. Претендират разноски.

В законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, с която се обжалва решението в частта, с която на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД са осъдени да заплатят на В. В. сумата от 306,77 лева, представляваща сума, постъпила по клиентската сметка на В. А. В., открита в „Юробанк България“ АД и непредоставена на същия, вследствие от неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023г., до окончателното изплащане на вземането. В жалбата са изложени съображения, че съдът неправилно и в разрез с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК не бил зачел релевираните от ответното дружество новонастъпили факти и обстоятелства относно липсата на наличност по банковата сметка на ищеца поради текущо начислените такси за обслужване и липса на отправено от ищеца писмено искане за закрИ.е на двете банкови сметки. Поддържат, че претендираната от ищеца сума не била налична по тази сметка поради нейното изчерпване за погасяване на задълженията на титуляра за заплащане на такси за нейното месечно обслужване и поддържане. Сочат, че от приложените актуални извлечения от двете сметки се установявало, че таксите за обслужване продължили да бъдат начислявани до изчерпване на наличността по сметките, които през този период не били захранвани с допълнителни парични средства от ищеца и не били закрити по негово желание. Твърдят, че за периода от 08.06.2023г. до 12.08.2024г., до изчерпване на наличността, били начислявани общо 6 броя такси за обслужване и по двете сметки, съответно по 14 лева /месечно за специалната клиентска сметка по чл. 39 ЗА/ и 19,56 лева месечно за разплащателната сметка на основание приложимата тарифа за юридически лица, или общо 201,36 лева. Сочат, че счетоводните стандарти не допускали да има отрицателно салдо по платежна сметка, поради което до изчерпването на наличността по сметката, таксите се начислявали зад балансово като при постъпване на сума по сметката автоматично се начислявали и погасявали, в който момент ставали видими и по движението по сметката. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която е бил уважен изцяло вторият осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД като неправилно и необосновано и да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. В., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че сумата от 306,77 лева не била на банката, а на титуляра на сметката и банката нямала право да я задържа поради свои административни правила. Поддържа, че обстоятелството дали сумата вече била удържана за 3 недължими такси от банката било неотносимо. На следващо място ищецът бил обезпечил иска си с допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагането на запор по банкови сметки на Юробанк България до размера на предявения иск, за което било образувано изп. дело № 2193/2023г. на ЧСИ М.П.. Сочи, че доколкото сметката не била ползвана за периода от 30.10.2020г. до 23.02.2021г., както и за периода от 22.04.2021г. до 14.02.2023г., същата следвало да бъде служебно закрита от банката, а не да бъдат начислявани такси по нея.

Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба.

По делото е постъпила и частна жалба от В. В. срещу Определение № 45451 от 07.11.2024г., постановено по гр. дело № 31583/2023г. по описа на СРС, 51- ви състав.

Изложени са съображения, че била осъществена правна помощ по делото, за която следвало да бъде заплатен адвокатски хонорар. Сочи, че в последното по делото съдебно заседание бил претендирал разноски на конкретно основание в присъствието на ищеца. Счита, че на ищеца се дължали и разноски в размер от 126 лева, такса за налагане на обезпечителна мярка. Твърди, че не съществувала друга правна възможност разноските по налагане на обезпечителни мерки да бъдат събрани по друг ред. Искането към съда е да отмени определението и да присъди разноски за оказана безплатна правна помощ, съответна на уважената част от исковете, както и таксата за налагане на обезпечителна мярка.

В срока по чл. 276, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Юробанк България“ АД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че няма легитимна цел, която да оправдава искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, направени за адвокатско възнаграждение. Поддържат, че по делото липсвала обезпечителна нужда и обезпечението било ненужно и генериращо само излишни разноски.

Искането към съда е да остави без уважение частната жалба.

Решение № 14270 от 19.07.2024г., постановено по гр. дело № 31583/2023г. по описа на СРС, 51-ви състав в частта, с която „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на В. А.

В. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 200 лева, представляваща сума, удържана от клиентската сметка на В. А. В. без правно основание за това – за погасяване на неоснователно начислени такси за изготвяне на хартиено извлечение от сметки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023г., до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД за сумата от 258,87 лева, представляваща такса поддръжка на клиентска сметка, като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни 4 материалноправни норми.

По изложените във въззивните жалби оплаквания за неправилност на същото приема следното:

Предмет на въззивна проверка е решението на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, касаещ начислените такси за обслужване на разплащателната сметка в общ размер от 430,68 лева, както и в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 306, 77 лева, постъпила по клиентска сметка на В. В., открита в „Юробанк България“ АД и непредоставена на същия вследствие на неизпълнение на договорно задължение.