Решение № 890 от 24.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20221100901650 по описа за 2022 година

Производството е по предявен от Б.н.р. срещу „К.Т.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 70 000,00 лв. – неустойка, дължима съгласно т. 9.3 от договор №19-16/29.04.2021г. след разваляне на договора от ищеца поради неизпълнение на задължения на ответника.

Ответникът оспорва иска по основание с възражения, че клаузата за неустойка е нищожна (уговореният размер на неустойката не е съответен на стойността на договора и присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на неустойката), освен това липсват основания за начисляване на неустойката, тъй като за ищеца не е възникнало право да развали процесния договор (задълженията на ответника по договора са изпълнени, неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на ищеца и се дължи на липса на съдействие от ищеца или на обективни причини), дори да е възникнало, правото на ищеца да развали договора не е надлежно упражнено (с изявлението на ищеца за разваляне на договора не е предоставен подходящ срок за изпълнение на неизпълнените задължения на ответника).

Оспорва иска и по размер с възражение, че от сумата на претендираната неустойка следва да бъде приспадната внесената гаранция за изпълнение на договора в размер на 10 500,00 лв.

С процесния договор за обществена поръчка №19-16/29.04.2021г., приет като писмено доказателство по делото, ищецът възлага, а ответникът приема да осигурява хотелски резервации в страната и чужбина за нуждите на служители на БНР при условията в глава 6 от договора и техническите спецификации за изпълнение на обществената поръчка срещу възнаграждение в размерите, определени в глава 3 от договора и ценовото предложение.

Съгласно т. 2.1 от договора същият е сключен за срок от 28 месеца, считано от 29.04.2021г.

Съгласно т. 9.3 от договора при развалянето му поради виновно неизпълнение на някоя от страните, виновната страна дължи неустойка в размер на 20% от прогнозната стойност на договора, която съгласно обявлението за процесната обществена поръчка е в размер на 350 000,00 1 лв. без ДДС.

С писмо с рег. №2-751/30.09.2021г., прието като писмено доказателство по делото, ищецът уведомява ответника, че разваля договора на основание т. 10.3, вр. т. 10.4.2 от договора, считано от датата на получаване на писмото.

В отговор на това писмо с електронно писмо от 01.10.2021г., също прието като писмено доказателство по делото, ответникът уведомява ищеца, че договорът е прекратен от 01.10.2021г. и след тази дата ответникът няма задължения по договора.

Изявленията в двете писма предпоставят съгласие между страните, че договорът е прекратен, считано от 01.10.2021г., не и съгласие относно основанието за прекратяване на договора, като спорът между страните по делото се концентрира именно върху въпроса дали прекратяването на договора е настъпило като последица от възникнало и надлежно упражнено право на ищеца да развали договора с едностранно изявление по реда на чл. 87 ЗЗД и т. 10.3 от процесния договор.

Съгласно чл. 87, ал. 1 и 4 ЗЗД (чийто текст е възпроизведен в т. 10.3 от процесния договор) правото на разваляне на договора възниква при неизпълнение на задължения на насрещната страна, което е съществено за интереса на изправната страна от сключването и изпълнението на договора, а е надлежно упражнено, когато в изявлението за разваляне е определен подходящ срок за изпълнение на задълженията (изключение са хипотезите, при които изпълнението на задълженията е станало невъзможно или безполезно за кредитора след изтичане на срока за изпълнението).

Съществено е това неизпълнение на договорни задължения, което препятства осъществяването на предмета на договора, в процесния случай – осигуряване на хотелски резервации за служителите на ищеца на датите и при условията, посочени в заявките за резервации.

В случаи като процесния, при които договорът е сключен за осъществяване на многократни престации в периода на действие на договора, съществено е и неизпълнението, при което основните задължения по договора се изпълняват, но системно и в значителна част с отклонения от уговорените условия и срокове.

Като основание за възникнало право на ищеца да развали процесния договор с цитираното писмо с рег. №2-751/30.09.2021г. (а и с обстоятелствената част на исковата молба) е заявено неизпълнение на задължения на ответника по десет заявки за резервации, направени от ищеца в периода от 08.05.2021г. до 12.07.2021г., като по девет от тези заявки неизпълнението на задълженията се изразява в това, че предложената от ответника и впоследствие фактурирана цена на резервациите, надвишава предлаганите от хотелите цени на рецепция, в нарушение на клаузата на т. 6.2.6 от договора, а само по отношение на заявката от 24.06.2021г. за настаняване в хотел „Русалка“ в Созопол се твърди пълно неизпълнение на задълженията на ответника поради липса на издаден ваучер за настаняване след изпратено потвърждение за резервацията.

Възраженията на ответника, че неизпълнение на задълженията му по договора във връзка със заявката от 24.06.2021г. за настаняване в хотел „Русалка“ в Созопол не е налице, се явяват основателни, тъй като от писмените доказателства, представени с отговора срещу исковата молба, се установява, че ищецът е уведомен за невъзможността да бъдат издадени ваучери за посоченото място за наставяне, което не работи с туроператори.

2

Основателни са и възраженията на ответника, изложени във връзка с твърдяните нарушения на клаузата на т. 6.2.6 от договора по останалите девет заявки, заявени като основание на правото на ищеца да развали процесния договор. Видно от представените с отговора срещу исковата молба електронни писма издадените от ответника ваучери и фактури за нощувките по заявките са съответни на предложените в тези писма цени от съответните хотели, а обстоятелството, че по последващи запитвания на ищеца от хотелите са посочени различни цени, само по себе си не може да обуслови извод за нарушения на ответника при изпълнение на задълженията му по договора, освен това установява се от писмените доказателства по делото (изрично в тази насока е и признанието на ищеца в писмото с рег. №2-751/30.09.2021г.), че по отношение на шест от деветте заявки разликите в цените са съобразени от ответника в окончателните отчетни документи за дължимите за тях суми.

По-съществено в случая е, че от представената с отговора срещу исковата молба, приета като писмено доказателство по делото и неоспорена от ищеца справка от сметка 411-Клиенти се установява, че за периода от сключването на процесния договор на 29.04.2021г. до 30.09.2021г. ответникът е изпълнил 154 броя заявки на ищеца за хотелско настаняване, което е достатъчно да се приеме, че дори описаните в писмото рег. №2-751/30.09.2021г. и исковата молба десет нарушения на задълженията на ответника действително да са осъществени, броят и характерът на тези нарушения (от които само едно представлява неизпълнение на основните задължения на ответника по договора) поначало не предпоставят възникнало право на ищеца да развали процесния договор, тъй като неизпълнението очевидно се явява незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД за интереса на ищеца от изпълнението на предмета на договора, включително и само при съобразяване на останалия брой изпълнени от ответника заявки, по отношение на които ищецът не ангажира доказателства, но и твърдения за неизпълнение на задълженията на ответника по договора.

По изложените съображения събраните в производството доказателства не установяват, а опровергават наличието на възникнало право на ищеца да развали процесния договор с едностранно изявление по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и т. 10.3 от договора, поради което и предявеният иск за присъждане на неустойка по т. 9.3 от договора се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови разноските, които ответникът е направил за адвокатско възнаграждение за защита срещу неоснователния иск.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.н.р. с код по БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** срещу „К.Т.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 70 000,00 лв. – неустойка, дължима съгласно т. 9.3 от договор №19-16/29.04.2021г.

ОСЪЖДА Б.н.р. с код по БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** да заплати на „К.Т.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 6 250,00 лв. – разноски за адвокатско 3 възнаграждение по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4