Решение № 293 от 15.05.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 559/2025
- Вид
- Решение № 293
- Подписан
- 15.05.2026
- В сила
- 15.05.2026
- Състав
- Снежанка Николова, Гергана Никова, Соня Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 151 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 - чл. 293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 - чл. 293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 - чл. 293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 - чл. 293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 293, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 293, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 475 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 475, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 579, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 2 и ал. 6 · Закон за българските лични документи
- чл. 16, ал. 2 и ал. 6 · Закон за българските лични документи
- чл. 17, ал. 2 и 3 · Закон за българските лични документи
- чл. 17, ал. 2 и 3 · Закон за българските лични документи
- чл. 65, ал. 1, т. 1 · Закон за българските лични документи
- § 1, т. 16 · Закон за българските лични документи
- чл. 13 · Закон за наследството
- чл. 24 · Закон за наследството
- чл. 24, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 24, ал. 3 · Закон за наследството
- чл. 42, б. "б" · Закон за наследството
- чл. 43, ал. 1, б. "а" · Закон за наследството
- чл. 46, ал. 2, изр. 1 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 293 гр. София, 15.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Снежанка Николова
Членове:
Гергана Никова
Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20258002100559 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С Определение № 5538 от 01.12.2025 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 1035 от 17.10.2024 г. по в.гр.д.№ 3012/2023 г. на САС, г.о., ІV състав – на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Приложима ли е разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Закона за наследството, когато в нотариалното завещание завещателят е положил пръстов отпечатък по реда на чл. 579, ал. 2 ГПК?“.
Касаторът К. Д. М. чрез адвокат В. Х. и адвокат Е. Д. от САК, поддържа, че съставеното в негова полза от съпругата му завещание е действително, тъй като във връзка с изискването завещателят да подпише нотариалното завещание законът не прави разлика между ръкописен подпис и подпис чрез отпечатък от десния палец. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждането на разноски.
Ответницата по касация Л. Ф. Р., представлявана от адвокат С. И. от САК, поддържа, че въззивното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Счита, че разрешението на централния правен проблем е обусловено от преценката кой закон е общ и кой – специален.
Определя като специално правилото на чл. 24, ал. 3 ЗН и счита, че то следва да се тълкува в смисъл, че винаги, когато не е положен саморъчен подпис, а отпечатък от който и да е пръст на завещателя, причината за това трябва да бъде удостоверена от нотариуса в нотариалното 1 завещание. В случая такова удостоверяване отсъства, поради което и на основание чл. 42, б.
„б“ ЗН завещанието, съставеното в полза на касатора, е нищожно. Претендира присъждането на разноски.
Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, в правомощията си по чл. 290 чл. 293 ГПК, намира следното:
С обжалваното въззивно решение, след частична отмяна на Решение № 260857 от 20.06.2023 г.по гр.д.№ 1904/2021 г. на Софийски градски съд, І г.о., 12 състав, по иск с правно основание чл. 42, б. „б” ЗН вр.чл. 24, ал. 3 ЗН, предявен от Л. Ф. Р. срещу К. Д. М., е прогласено за нищожно извършено с нотариално завещание № 8, том І, рег.№ 20439, дело № 8 от 01.07.2015 г. по описа на нотариус, вписан в регистъра на НК с № * с район на действие СРС, завещателно разпореждане на Р. Е. М. в полза на К. Д. М.. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, в която СГС е отхвърлил иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН за унищожаване на завещателното разпореждане, извършено с посоченото нотариално завещание.
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата Л. Ф. Р. е сестра на завещателката Р. Е. М..
Ответникът (сега – касатор) е съпруг на завещателката, която е била грамотна и е починала на 23.02.2016 г.
С нотариално завещание № 8, том I, рег.№ 20439, дело № 8/2015 г., изготвено на 01.07.2015 г., вписано в Службата по вписванията, Р. Е. М. е завещала „цялото си движимо и недвижимо имущество, движими вещи и парични суми, дружествени дялове, фирми”, които притежава към момента на смъртта си, на К. Д. М.. Нотариусът (в случая помощникнотариус по заместване) е удостоверил, че е написал завещанието в присъствието на двама посочени свидетели, така, както му е продиктувано от завещателката, която след прочитането му заявила, че го одобрява и то изразява волята й, след което е посочено, че завещанието „се подписа от свидетелите и от нотариуса, а завещателят вместо подпис и изписване на три имена, постави отпечатък от палеца на дясната ръка“. След този текст е положен отпечатък от завещателя, подписали са се двамата свидетели, в чието присъствие е извършено завещанието, и накрая е положил подпис помощник–нотариусът по заместване.
В етапна епикриза, издадена от УБМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД за периода от 18.12.2014 г. до 18.06.2015 г., са удостоверени заболяванията, от които е страдала Р. М..
Съгласно епикризата, към 18.06.2015 г. пациентката не е в състояние да се самообслужва, нуждае се от непрекъснати грижи и чужда помощ при провеждане на хрониодиализното лечение.
Обсъдени са показанията на свид. К. (близък познат на двете сестри Р. и Л.), свид. З.
(свидетел на извършване на завещанието) и свид. С. (лекар на завещателката). Прието е за установено, че към лятото на 2015 г. Р. М. е била адекватна, с разума си, но е имала двигателни проблеми с придвижването; до нотариуса била закарана с количка; тогава ръцете й треперели; нотариусът й предложил да сложи отпечатък; тя се съгласила.
Въззивният съд е приел, че при съставянето на оспореното нотариално завещание не е спазена нормата на чл. 24, ал. 3 ЗН, а именно не е отбелязано от нотариуса преди прочитане на завещанието изявление, направено от завещателката, за причината, поради която тя не 2 може да се подпише. Съдът е приел, че нормата е специална по отношение на общата норма в ГПК – чл. 579, ал. 2 вр.чл. 189 ГПК, като пропускът на нотариуса да отбележи такова изявление, дори и то да е било направено, води до нищожност на завещанието. Посочено е, че при невъзможност завещателят да се подпише, съобразно изявлението му, удостоверено от нотариуса, нотариалното завещание не се подписва, а отбелязването от нотариуса на това изявление замества подписа на завещателя. Въззивният съд е приел, че подписът дефинитивно представлява саморъчно изписване на името, а съгласно уредбата в чл. 579, ал.
2 вр.чл. 189 ГПК, към която разпоредбите на чл. 24 ЗН не препращат, отпечатъкът от десен палец или друг пръст се полага „вместо подпис“, т.е. не представлява вид подпис. Намерил е за несподелима, като противоречаща на чл. 24 ЗН, тезата, че ако върху завещанието е поставен пръстов отпечатък, то е подписано и не се прилага чл. 24, ал. 3 ЗН. Приел е, че няма и легално основание приложението на нормата да се сведе само до хипотези на „изначално неграмотни“ лица. Съгласно обсъжданата норма, за да е спазена формата на завещанието, изготвено от нотариуса, е необходимо, дори да е положен отпечатък, да се посочи причината, преди прочита на завещанието, поради която завещателят не може да се подпише, като липсата на такова отбелязване води до нищожност на завещанието.
По изложените съображения въззивният съд е приел, че процесното завещание не съдържа подпис на завещателя, без да е указана причината, поради която завещателят не може да се подпише, поради което не е направено в изискуемата от чл. 24, ал. 2 вр.ал. 3 ЗН форма за действителност. То е нищожно като едностранна правна сделка, поради което и искът с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН, е основателен на предявеното основание.
При това положение е прието за ирелевантно дали в случая полагането на отпечатък от десен палец от страна на завещателката сочи само на съответен двигателен дефицит и доказано ли е състояние на неспособност от нейна страна да завещава към момента на съставянето му (чл. 13 ЗН). Поради несбъдване на вътрешното процесуално условие за произнасяне по евентуалния иск, първоинстанционното решение е обезсилено в частта, в която СГС е отхвърлил иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН за унищожаване на завещателното разпореждане.
Настоящият състав на ВКС намира следното по значимия за спора правен въпрос:
При действието на отменения ГПК е формирана практика на ВКС – Решение № 719 от 25.07.2000 г. по гр.д.№ 1436/1999 г. на ВКС, II г.о., съгласно която, при преценка дали нотариалното завещание е подписано от завещателя при неграмотност или недъгавост, приема се, че законът не прави разлика в значението на ръкописния подпис и подписа чрез отпечатък от десния палец или от друг пръст, ако такъв няма; само в случай, че отпечатъкът е от друг пръст, трябва да се отбележи причината, поради която не е сложен от десния палец.
Това тълкуване е възприето и в практиката на ВКС, формирана при действието на настоящия ГПК (Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.). С Решение № 511 от 09.09.2025 г. по гр.д.№ 1896/2023 г. на ВКС, II г.о. са направени разяснения относно подлежащите на спазване изисквания при оформянето на нотариално завещание. В общите (тълкувателните) мотиви на решението е направено разграничение между действията и тяхната последователност, когато нотариалното завещание е оформено при условията на чл.
3
24, ал. 2 ЗН и когато това е извършено при условията на чл. 24, ал. 3 ЗН. Подчертано е, че при липсата на специална разпоредба за нотариалните актове за завещание досежно начина на полагане на подпис от завещателя при неграмотност или недъгавост, прилагат се общите разпоредби на чл. 579 вр.чл. 189 от действащия ГПК (идентични на чл. 475 вр.чл. 151 от отменения ГПК), отнасящи се за нотариалните актове. Специалното правило на чл. 24, ал. 3 ЗН е приложимо само при липса на подпис, като изявлението на завещателя (удостоверено от нотариуса) в този случай замества подписа. При общата хипотеза на чл. 24, ал. 2 ЗН е необходим подпис на завещателя, който може да бъде положен чрез отпечатък от десния му палец или друг пръст, защото законът не прави разлика в значението на ръкописния подпис и подписа чрез отпечатък от десен палец или друг пръст, като само в последния случай трябва да се отбележи причината, поради която отпечатъкът е от друг пръст, а не от десния палец. Приложното поле на разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗН се свежда до случаите, когато завещателят въобще не може да положи физически подпис - било ръкописен, било чрез отпечатък от пръст.
Настоящият състав на ВКС споделя така направеното тълкуване, което съответства на вложения от законодателя смисъл в разпоредбите на чл. 24, ал. 2 и ал. 3 ЗН и на изискванията за правна сигурност.
Съображенията за този извод са следните:
С полагането на подпис в нотариалното завещание завещателят потвърждава, че устно изразената воля е записана точно в акта и че всички действия, отразени в него, действително са извършени. Наличието на подпис прави възможно при оспорване да се извърши проверка за автентичността като предпоставка за валидността на акта.
Поставянето на подпис на завещателя се изисква с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗН. За разлика от това, разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗН не само не изисква, но във фактическия й състав е включено завещателят въобще да не положи физически подпис, да не остави никаква материална следа за участието си в процеса на съставяне на нотариалното завещание, като подписът му се замества от неговото изявление (за причината, поради която не може да подпише), удостоверено от нотариуса преди прочитането на завещанието.
Преценявайки съотношението между двете разпоредби, настоящият състав приема, че по въпроса за формата на нотариалното завещание разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗН се явява общо правило, по отношение на което разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗН се явява специален закон.
Както ръкописният, така и подписът чрез отпечатък правят възможно идентифицирането на положилото ги лице, като при това (поради уникалността на дактилоскопните линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален) подписът чрез отпечатък от пръст на ръка представлява идентифициращ белег със значително по-висока степен на сигурност в сравнение с почерка и ръкописния подпис.
С развитието на уредбата на условията и реда за издаване на българските лични документи и създаването на документални, картотечни и автоматизирани информационни фондове, съдържащи биометрични данни (съобразявайки нормите на чл. 16, ал. 2 и ал. 6, чл. 17, ал. 2 и 3, чл. 65, ал. 1, т. 1 и § 1, т. 16 от Закона за българските лични документи), наличието на 4 отпечатък в съставяните документи значително улеснява идентификацията и повишава степента на сигурност за авторството на съставените от гражданите документи. Ето защо приложното поле на този способ за идентификация не следва да се изключва или ограничава, до който резултат би се стигнало при разширяване на приложното поле на чл.
Разпечатката съдържа 40 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd3995e7-f7dc-45a4-8d58-82d4e199a439