Решение № 122 от 05.05.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Шумен, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Геновева П. Стоева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223600500550 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Еос Матрикс „ ЕООД, гр. София, ЕИК 131001375, представлявано от Р.М.Т. чрез пълномощника адв. Р. М. от ВАК срещу решение № 720/05.10.2022 г. по гр.д. № 3241/2021 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателят намира решението за неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявените искове и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият А. П. И., действащ чрез назначения му особен представител адв. Ив. Й. от ШАК е депозирал отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна поради следното: Гр.д. № 3241/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, имаща за предмет претенция на ищеца за признаване за установено съществуването на негови вземания срещу ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3219/2013 г. по описа на ШРС, произтичащи от договор за кредит от 06.11.2012 г., в размер на: 3 000 лева - дължима и непогасена главница по цитирания договор, 575.97 лева - непогасена договорна лихва за 1 периода от 10.05.2013 г. до 07.11.2013 г. и 60 лева - заемни такси за периода от 10.05.2013 г. до 07.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 12.11.2013г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначеният му особен представител е оспорил изцяло предявените искове навеждайки възражения, че погасителната давност по отношение на вземанията е изтекла на 14.11.2018 г..

С постановеното от него решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК искове за признаване на установено, че А. П. И. с ЕГН **********, с адрес гр.Шумен, бул. .... № 69, вх.2, ет.4, ап.28 дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. .... № 4-6, чрез адв. Р. М. от АК-Варна със съдебен адрес гр. Варна, бул. .... № 52а, ателие 2 сума в размер на 3 000 лева, представляваща дължима и непогасена главница по договор за кредит от 06.11.2012 г., сума от 575.97 лева, представляваща непогасена договорна лихва за периода от 10.05.2013 г. до 07.11.2013 г., сумата от 60 лева, представляваща заемни такси за периода от 10.05.2013 г. до 07.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 12.11.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, като погасени по давност.

Решението се обжалва изцяло от ищеца.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото доказателства се установява и не се спори между страните, че със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК под № 1683/14.11.2013 г. и изпълнителен лист от 14.11.2013 г., издадени по ч.гр.д. № 3219/2013 г. на ШРС е разпоредено ответникът да заплати на „ Банка ДСК „ ЕАД сума от 3000 лева – главница по неизпълнено задължение по договор за кредит от 06.11.2012 г., сума от 635.97 лева, включваща възнаградителна лихва, заемни такси и лихва за просрочие за периода от 10.05.2013 г. до 11.11.2013 г., както и деловодни разноски в общ размер на 321.80 лева. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което заповедният съд е указал на заявителя да предяви вземанията си по исков ред, което същият е сторил в законоустановения срок с разглежданата искова молба.

Съгласно визирания договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица с № F – 016 от 06.11.2012 г., „ Банка ДСК “ ЕАД е предоставила на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта в размер на 3 000 лева, с променлив лихвен процент, посочен в ОУ, при годишен процент на разходите 19.50%. Съгласно приложение U8 към ОУ, стандартния 2 лихвен процент по кредита е бил определен в размер на 17.95% с допълнителна надбавка при забава от 5 пункта. По делото е представен и погасителен план, подписан и от двете страни. Съгласно приложение U8 и погасителния план, срокът на договора е бил определен на 1 година, с дата на усвояване 07.11.2012 г. и дата на първо погасяване 07.12.2012, като кредитът е следвало да бъде погасен на 12 равни месечни вноски, в размер на по 274.97 лева, последната от които с падеж 07.11.2013 г.. В договора е било посочено, че се прекратява по начина и в случаите посочени в Общите условия на банката, представляващи неразделна част от него.

Въз основа на издадения по ч.гр.д. № 3219/2013 г. на ШРС изпълнителен лист кредиторът е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по изп.д. № 201387604001280 по описа на ЧСИ Д. Златева, образувано по 18.12.2013 г.. Като взискател в производството е била присъединена и Държавата за дължими публични вземания в размер на 120 лева.

С договор за цесия от 16.09.2014 г., кредиторът „ Банка ДСК „ ЕАД е прехвърлил вземанията си срещу ответника по процесния договор за кредит от 06.11.2012 г. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, което дружество е било конституирано като взискател по изп.д.

№ 201387604001280 по описа на ЧСИ Д. Златева.

С договор за цесия от 30.10.2017 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е прехвърлило вземанията си срещу ответника по посочения договор за кредит на ищеца, с оглед на което същият е бил конституиран като взискател по изп.д. № 201387604001280 по описа на ЧСИ Д. Златева.

С постановление на ЧСИ от 12.06.2019 г. производството по изп.д. № 201387604001280 е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като въз основа на същия изпълнителен лист на 23.08.2019 г. е било образувано изп.д. 20198760400709.

Видно от материалите по изп.д. № 201387604001280, след извършени справки относно имотното състояние, семейно положение и месторабота н длъжника, ЧСИ е изпратил запорно съобщение изх. № 31 от 02.01.2014 г. до работодателя му ....“ ЕООД – гр.Смолян, получено на 08.01.2014 г.. На 02.01.2014 г. е била изпратена и покана за доброволно изпълнение до длъжника, като в разписката за връчването й е отразено, че лицето не живее на адреса и е залепено уведомление на входната врата на 04.02.2014 г.. На 05.02.2014 г. по изпълнителното дело е било входирано уведомително писмо от работодателя на длъжника, в което е било посочено, че същият е свободен от работа на 14.01.2014 г. и запорът се прекратява. На 11.02.2016 г. по делото е постъпила молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД за конституирането му като взискател, с искане за извършване на съответни изпълнителни действия. Със съобщение № 5370/15.02.2016 г. е бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „ Банка ДСК “ ЕАД, като запорното съобщение е било получено от банката на 18.02.2016 г.. В отговор третото лице е съобщило, че не са налични банкови сметки на името на длъжника. На 06.03.2018 г. като взискател е бил конституиран „Еос Матрикс“ ЕООД. С постановление от 12.06.2019 г. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

3

Видно от материалите по изп.д. № 20198760400709 по описа на ЧСИ Д. Златева същото е било образувано на 20.09.2019 г., въз основа на издадения по ч.гр.д. № 3219/2013 г. на ШРС изпълнителен лист. Със запорно съобщение изх. № 21342 от 22.10.2019 г. по това дело, ЧСИ е наложил запор върху сметките на длъжника в „Банка ДСК„ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон София, като съобщенията са били получени от посочените банки съответно на 22.11.2019 г., 21.11.2019 г. и 13.09.2021 г..

При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна.

От събраните по делото доказателства се установява и не се спори между страните, че ищецът е цесионер за вземания срещу длъжника по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица с № F – 016 от 06.11.2012 г., по отношение на който са приложими разпоредбите на ЗПК и нормите на чл.143 – чл.148 от ЗЗП.

Договорът е изготвен в писмена форма и е подписан от двете страни, като от ищеца не са наведени възражения и от доказателствата по делото не установяват данни за недействителност на същия поради неспазване на изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК или накърняване на добрите нрави.

От доказателствата по делото не се установява и не се твърди от страните договорът или отделни негови клаузи да са неравноправни и да противоречат на разпоредбите на чл.143 и чл.147а – чл.148 от ЗЗП.

По делото не се оспорват и съществуването, основанието и размера на вземанията на кредитора по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, както и качеството ищеца на цесионер по отношение на тях, въз основа на валидно сключени договори за цесия.

Спорът между страните е дали задълженията на ответника, за които са издадени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са погасени по давност.

В тази връзка, съдът съобрази следното:

Съгласно трайно установената съдебна практика, уговорката връщането на сумата по договора за заем/кредит да стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на главницата по заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части-аргумент за противното основание от чл.66 от ЗЗД. Това обаче не трансформира този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. При договора за заем/кредит е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не го превръща в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. При разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж.

4

Също според съдебната практика, заявлението за издаване на заповед за изпълнение нито спира, нито прекъсва давността, като този ефект се постига едва с евентуалното завеждане на иск за съществуване на вземането, който, ако е спазен срока по чл.415, ал.4 от ГПК, се счита предявен от датата на подаване на заявлението. Според нормата на чл.416 от ГПК, когато в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, същата влиза в сила, като установява с обвързваща страните сила, че отразеното в нея вземане е съществуващо към момента на стабилизирането й. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със СПН. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че, ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до СПН, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по чл. 424 ГПК - при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект, а именно - на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, с оглед на което влязлата в сила заповед за изпълнение се приравнява по правни последици на съдебното решение. Тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение стабилизира вземането, нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД е приложима по аналогия и относно нея, поради което от датата на влизането й в сила за присъдените с нея вземания започва да тече нова давност, която е винаги петгодишна.