Решение № 2650 от 22.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2650 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско дело № 20261100502937 по описа за 2026 година

Производството е образувано е по жалби на Н. Б. Т. срещу действия на съдебен изпълнител рег. № 849 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20268490400269, изразяващи се в налагане на запор върху несеквестируем доход и начислените такси и разноски по изпълнителното дело.

Жалбоподателят Н. Б. Т. твърди, че не й е изпратена покана за доброволно изпълнение преди ЧСИ, рег. № 849 да пристъпи към принудително изпълнение. Единственият доход, с който разполагала, били обезщетения от НОИ за майчинство и гледане на малко дете. Частният съдебен изпълнител неправилно разпределил вноските и не извършил проверка на реално извършените плащания. Твърди, че надплатила сума на обща стойност 1 176 лева. Взискателят нарушавал режима на лични отношения с детето М., като препятствал срещите на Т. с него. Възразява и срещу приетите такси и разноски в изпълнителното производство, включително относно адвокатския хонорар в размер на 600 лева.

Ответникът по жалбата Б.С.Б. е подал отговор, в който оспорва, че на длъжника не е връчена покана за доброволно изпълнение и че запор може да бъде наложен и преди получаване на поканата за доброволно изпълнение. Не отговаряли на истината твърденията на Т., че надплатила суми за издръжка.

1

Направените от нея плащания се отнасяли до други взаимоотношения между страните по делото. Частният съдебен изпълнител нямал задължение да проверява плащания, направени преди образуването на изпълнителното дело, а длъжникът дължал да докаже плащане на дълга, за събиране на който е образувано изпълнителното дело.

Оспорва и доводите за недължимост на адвокатско възнаграждение, както и за неправилно начисляване на такси и разноски.

В депозираните по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител е изложил, че жалбата е недопустима, тъй като се искала отмяна на изпълнителния действия, което основание не попадало сред предвидените в процесуалния закон. В запорното съобщение до банката частният съдебен изпълнител изрично указал, че запорът не произвежда действие спрямо несеквестируеми парични средства. Несеквестируемото вземане на длъжника за майчинство било обусловено от датата на неговото постъпване, т.е. когато е постъпило повече от месец преди налагане на запора, то се превръщало в секвестируемо.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в жалбата и данните по делото, намира следното:

На 02.02.2026 г. Б.С.Б. е подал молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ, рег. № 849 с приложен изпълнителен лист от 29.12.2025 г., според който Н. Б. Б. е осъдена да заплаща на детето М. Б., чрез баща му Б.С.Б. по 250 лева месечна издръжка до 15-то число на месеца, за който се дължи, като при забава се начислява законна лихва.

Приложен е и договор за правна защита и съдействие за заплатен на адв.

Р. В. 600 лева адвокатски хонорар за правна защита и съдействие в изпълнителното производство.

На същата дата е изпратена покана за доброволно изпълнение чрез работодателя на длъжника – „дм България“ ЕООД, връчена на секретаря Костова със задължение да я предаде на адресата, както и запорно съобщение до работодателя на длъжника, с което се налага запор върху трудовото възнаграждение на Н. Т.. В отговор работодателят на Т. е уведомил частният съдебен изпълнител, че признава основателността на вземането и че Н. Т. е в отпуск по майчинство и не получава трудово възнаграждение.

2

На 16.02.2026 г. е изпратено запорно съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД.

Установено е и че Н. Т. има задължения към НАП в размер на 204.52 евро.

На 19.02.2026 г. длъжникът е уведомила частния съдебен изпълнител, че получава доход единствено от НОИ за отглеждане на дете през втората година на майчинството. Поискана е отмяна на запора, прекратяване на изпълнителното дело и анулиране на таксите. Изложени са и възражения, че е надплатила суми за издръжка.

С постановление от 19.02.2026 г. ЧСИ, рег. № 849 е отказал да прекрати производството по делото, отказал е да вдигне запора поради несъбрани дължими суми и е разпоредил изготвяне на нова покана за доброволно изпълнение с коригиране на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В становище от 23.02.2026 г. взискателят е изразил съгласие за вдигане на запора върху сметката.

На 26.02.2026 г. Н. Т. е подала жалба срещу наложения запор върху несеквестируем доход и срещу приетите такси и разноски по ЗЧСИ.

Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лица – длъжник в изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл.

436, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – насочване на изпълнението върху несеквестируем доход – чл.

435, ал. 2, т. 2 от ГПК, и срещу приетите такси и разноски по изп.д. № 20268490400269 – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

На първо място следва да се отбележи, че на Н. Б. Т. е изпратена покана за доброволно изпълнение по местоработата й, въпреки че взискателят е посочил адрес на длъжника в молбата за образуване на изпълнително дело. Тя обаче е получена от представител на работодателя й със задължение да й я предаде, поради което се счита за редовно връчена. Решението на частния съдебен изпълнител да връчи поканата чрез работодател, както и пропускът да изпрати нова покана за доброволно изпълнение след отговор, че Н. Т. е в отпуск по майчинство ангажира отговорността му за вреди при условията на чл. 74 от ЗЧСИ, ако такива са претърпени от длъжника и се намират в причинна връзка с това действие на частния съдебен изпълнител. Независимо 3 от това, разпоредбата на чл. 507, ал. 1 от ГПК предвижда, че запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.

По основаният довод на жалбоподателя, че единственият доход, с който Т. разполага, са обезщетения от НОИ за майчинство и гледане на малко дете, представляващи несеквестируем доход съдът намира следното:

Чл. 114а от КСО не допуска налагане на запори по реда на ГПК и ДОПК, нито извършване на други удръжки, върху парични обезщетения и помощи, каквито държавата предоставя и при майчинство (чл. 2, ал. 1, т. 4 от КСО).

Нормата въвежда две изключения: налагат се запори и се правят удръжки, когато се събират задължения за държавно обществено осигуряване и за издръжка. В случая изпълнението се провежда по представен титул – изпълнителен лист от 29.12.2025 г., материализиращ вземане за издръжка.

Затова и е допустимо налагане на запор върху получени от длъжника парични обезщетения и помощи за майчинство.

Частният съдебен изпълнител няма задължение да извършва проверка на реално извършени плащания. В тежест на длъжника е да представи доказателства, че дългът, за събиране на който е образувано изпълнителното производство, е погасен. Закъснението за пълното изплащане на месечните издръжки, дължащо се на несвоевременно превеждане на обезщетенията и помощите, поражда правото на иск за вреди срещу лицето, виновно за забавените плащания. За това обаче правоимащият няма вина и следователно възражението за липса на средства поради закъсняло постъпване на обезщетенията и помощите за майчинство му е непротивопоставимо.

Не съществува задължение за частния съдебен изпълнител да проверява предходни плащания. В представеното от Т. извлечение от сметка не се установява основанието на извършените в периода от 06.03.2023 г до датата на образуване на изп.д. № 20268490400269 – 02.02.2026 г. плащания. В отговора на жалбата взискателят изрично е възразил, че те са свързани с други отношения между Т. и Б.. Безспорна и непротиворечива е съдебната практика, че частният съдебен изпълнител не може да зачита прихващания между страните в рамките на изпълнителното производство. Ако длъжникът твърди, че взискателят е получил сума, която не му се следва, обеднилият се има право да получи недължимо платеното чрез предявяване на кондикционните 4 искове по чл. 55 и сл. от ЗЗД.

Не е релевантен с оглед предмета на обжалване и доводът за нарушения от страна на Б. Б. на режима на лични отношения на Т. с детето. Родителят, който е лишен от възможността да упражни правото си лични отношения с дете има право на принудително изпълнение на това задължение по реда на чл. 528 от ГПК.

Н. Т. обжалва и приетите такси и разноски по изп.д. № 20268490400269 по описа на ЧСИ, рег. № 849 на Камарата на ЧСИ, включително приетото за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Съгласно решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16, сезираният съд следва да провери дали, с оглед конкретните условия за прилагане на уредба на минимални размери на адвокатски възнаграждения, действително отговаря на легитимни цели и дали ограниченията се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. От мотивите на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 произтича извод за неприложимост на нормите на Наредба № 1/2004 г., като същите служат единствено за ориентир. Преценката за стойността на хонорара се определя с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

В настоящата хипотеза адвокатското възнаграждение следва да се присъди до размера на сумата от 200 лева. Според мотивите по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, молба за образуване на изпълнително дело е нередовна, ако в нея взискателят не е посочил изпълнителен способ. Следователно, образуването на изпълнително дело имплицитно включва и посочване на изпълнителното действие, което съдебният изпълнител да извърши. В случая взискателят го е посочил – налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника.

Освен подаване на молба за образуване на изпълнително дело, процесуалният представител на взискателя не е извършвал други действия, насочени към събиране на дълга. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че правоимащото лице, с право да проведе принудително изпълнение е субектът, комуто вземането принадлежи – М. Б., а не неговият баща Б. Б..

5

Воденето на изпълнително дело включва действия, различни от образуване на делото.

В случая представителството се изразява единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително производство. Делото не представлява фактическа и правна сложност. Необосновано е присъждане на разноски в полза на взискателя в размер, по-висок от този за образуване на изпълнителното производство – 200 лева, равностойни на 102.26 евро.

За дължимите по делото такси и разноски по изп.д. № 20268490400269 не е съставена нито една сметка, каквото е задължението на частния съдебен изпълнител по чл. 79 от ЗЧСИ. Не е ясна нито основата, върху която ЧСИ А.П. е начислил таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, нито в какъв размер и за какви действия са начислени други такси и разноски. Това не позволява на съда да провери тяхната дължимост, нито спазване на забележките по т. 4 и т. 5 към т.

26 от ТТРЗЧСИ.

Не е в правомощията на съда да налага на съдебния изпълнител да вдига наложените запори и да го задължава да приключи изпълнителното дело.

Налице са данни по изп.д. № 20268490400269, че наложеният запор върху сметката на Н. Т. в „УниКредит Булбанк“ АД е вдигнат. Приключването на изпълнителното дело е обусловено от събиране на всички такси и разноски (чл. 433, ал. 2 от ГПК). Не са налице данни да е събран дългът към НАП. ЧСИ А.П. дължи да състави и сметка за дължимите такси и разноски, включително за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Последната следва да се определи, да състави сметка и да я събере, след което ще са налице предпоставките изпълнителното дело да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. Б. Т., ЕГН ********** срещу действие на съдебен изпълнител рег. № 849 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20268490400269, изразяващо се в насочване изпълнението върху несеквестируемо имущество – запор върху обезщетения и помощи за майчинство за събиране на задължения за месечна издръжка на М. Б..