Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10019 от 27.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 53879/2025
Вид
Решение № 10019
Подписан
27.05.2026
Състав
СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 123, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 125 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 125, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 125а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 31 · Закон за пътищата
  • чл. 344, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 348, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 10019 гр. ., 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110153879 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД от „.“ АД против . за сумата от 531.43 евро /1039.39 лева/, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на 14.04.2022 г. в гр.. до .

ПТП, при което е било увредено МПС марка „.“, модел „.“ с рег.№ ., застраховано с застраховка „Каско“ при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2025 г. до окончателното заплащане на сумата, и сумата от 125.34 евро /245.14 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 22.02.2024г до 02.12.2025г.

Ищецът твърди в исковата молба, че 14.04.2022 г. гр.. до ., е реализирано ПТП, при което МПС с марка „.“, модел „.“ с рег.№ ., попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в следствие на което на автомобила са причинени щети. Поддържа, че за МПС с марка „.“, модел „.“ с рег.№ . към датата на ПТП имало сключен договор за комбинирана застраховка „., включваща и застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, поради което при ищеца била образувана преписка по щета № . и бил извършен опис на щетите. Сочи се, че по искане на застрахования – „.“ ЕООД е извършен ремонт на застрахованото МПС в официален сервиз, като за отстраняване на щетите е заплатена сума в размер на 1024.39 лева, като се дължали и 15 лева ликвидационни разноски. Отговорността на ответника се обосновава с твърденията, че именно ответникът отговаря за поддръжката на пътя, където е настъпило процесното застрахователно събитие. Посочва се, че с уведомително писмо ответникът бил поканен да заплати дължимата сума, но и до настоящия момент плащане не било постъпило. Предвид това се моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа се,че по делото не е представен сключен застрахователен договор, съобразно изискуемата от Кодекса на застраховането форма, ведно с писмено приети от застрахованото лице общи условия. Оспорва настъпването на процесното ПТП като недоказано по несъмнен начин, като се подчертава, че обезщетението е заплатено единствено въз основа на твърденията на водача на МПС. Посочва се, че застрахователят не е предприел никакви действия по установяване на фактическата обстановка около настъпването на ПТП, като тя не е установена и от органите на ... Подчертава се, че не е изготвен протокол за ПТП, от който да се установи настъпването на същото. Твърди се, че не е установено на кой конкретен пътен участък е настъпило ПТП. Оспорва се съдържанието на частните документи представени по делото, с твърдението че са съставени за процеса.

Оспорва се и размера на заплатеното обезщетение. Сочи се, че не са ангажирани доказателства, че уврежданията по застрахованото МПС са в резултат на покрит застрахователен риск. Признава се, факта на плащане на застрахователното обезщетение.

Изтъква се, че не са ангажирани доказателства дали водачът на увреденото МПС при движението си е съобразил скоростта си с пътната обстановка съобразно чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Релевирано и възражение за съпричиняване. Сочи, че поддръжката на процесния участък е възложена на „.“ ДЗЗД и „.“ ЕООД, като ответникът в качеството си на възложител е приел извършената от дружеството работа. С оглед изложеното се моли искът да бъде отхвърлен, а в полза на ответника да бъдат присъдени сторените разноски.

Постъпило е становище от третото лице-помагач „.“ ЕООД, който изцяло оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа се, че на дружеството е възложена работа, но след настъпване на ПТП от 14.04.2022г, доколкото възлагането на дейности е станало с договор от 29.04.2022г. Изрично подчертава, че представените от ответника документи касаят друг пътен участък, а не процесния. Представя и доказателства Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното:

По делото като доказателство е представена застрахователна полица № . за комбинирана автомобилна застраховка „. за лек автомобил с марка „.“, с рег. № . /л.5-12 от делото/, сключена между ищцовото дружество и „.“ ЕООД, в качеството му на собственик със срок на застрахователно покритие от 05.04.2022г до 04.04.2023г. В полицата е вписано изрично, че застраховката покрива клауза „Пълно Каско“ и „.“, както и че годината на първа регистрация на МПС е 2021г. Така представената полица е подписана от представители на застрахователя и на застрахования. Приложени са и Общи условия.

Доказателства за плащането на застрахователната премия са представени от ищеца в проведеното първо открито съдебно заседание, а именно отчет за заплатени вноски на към 26.05.2022г и към 13.10.2025г, ведно с представени преводни нареждания /л. 177 -184 от делото/ от същите е видно на застрахователния посредник посочен в процесната полица – „.“ ЕООД е била заплатена застрахователна премия именно по полиза ..

С искане за оценка на вреди по застраховка „Каско“ (л.14 от делото) ищецът е 2 уведомен за настъпило ПТП със застрахования автомобил на 14.04.2022г., когато автомобил с марка „.“, с рег. № . при движение по ул. „.“ до . попада с дясната гума в дълбока дупка, в следствие на което се изкривява джантата. Посочено е, че начина на обезщетяване е в официален сервиз на . ЕООД. Отбелязано, че водач на увредения автомобил е била Л. С. Г..

Към искането са представени и снимки изготвени от водача на мястото на произшествието.

Видно от така представеното искане е, че е била образувана преписка по щета № .. Бил е съставен и опис-заключение за вреди на МПС на 14.04.2022г в присъствието на Л. Г., съгласно който са констатирани увреждания по предна дясна и задна дясна джанта.

Установено по делото от приложеното възлагателно писмо е и, че ремонтът на застрахованото при ищеца МПС е възложен на „.“ ЕООД , като датата на възлагането е 15.04.2022 и изрично е подчертано, че стойността на ремонта може да е до 2000 лева. Във връзка с ремонта е бил съставен и протокол за приемане и предаване на автомобили при каросерийни и бояджийски ремонти. Съгласно същия на 29.06.2022г ремонтираният автомобил с марка „.“, с рег. № . е бил предаден на застрахованото лице, като от него е направена забележка, че е сменена само предна дясна джанта. За ремонта е издадена фактура на стойност 1024.39 лева с ДДС, която сума не се спори от ответника, че е била заплатена.

Това обстоятелство се потвърждава и от представено платежно нареждане за извършено плащане на сумата от 1024.39 лева в полза на „.“ ЕООД.

Видно от приложената по делото регресна покана с изх.№ ./13.02.2024г., ищецът е отправил до ответника искане за заплащане за застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП. Същевременно ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че поканата е била получена на 14.02.2024г. , въпреки това не са ангажирани доказателства . да е извършила плащане по отправената покана.

Пред Софийски районен съд е разпитана като свидетел и Л. Г., която заявява, че си спомня за настъпило ПТП с управляван от нея служебен автомобил с марка „.“ в ж.к.. при преминаване покрай детска градина. Г. свидетелства, че е попаднала в голяма дупка с двете гуми, като дори е снимала местопроизшествието. Спомня си, че при настъпване на ПТП е имало коли както пред нея, така и зад нея, а също и паркирани от лявата страна. Същата уточнява, че дупката не е била обезопасена или обозначена па какъвто и да е начин, като е било невъзможно да я забележи. Свидетелката поддържа, че е управлявала МПС с 30 км.ч, тъй като в близост е имало детска градина, като след ПТП е продължила на собствен ход.

Свидетелката е категорична, че не извикала представители на .., нито репатрак, тъй като е продължила движението си на собствен ход, въпреки странните звуци, издавани придвижение.

Софийски районен съд кредитира изцяло показанията на свидетелката, доколкото същите са последователни, еднопосочни и непротиворечиви. Заявеното от свидетелката е логично, като се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства. За неоснователно настоящият състав намира релевираното от ответника в отговора на исковата молба възражение, че свидетелката е заинтересована от изхода на спора, като не са налице дори индиции за подобна заинтересованост, доколкото на работодателя и /а не на нея/ вече е 3 заплатено застрахователно обезщетение.

Според заключението по автотехническата експертиза, описаните от ищеца щети по застрахования от него автомобил са в причинна връзка с ПТП, с механизма, установен по делото, като необходимата за възстановяването им стойност по средни пазарни цени към датата на настъпването им е 1024.39 лева, която стойност е идентична с платеното от ищеца обезщетение.

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК заключението по приетата по делото автотехническа експертиза, като изготвена от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и умения, като при изготвяне на заключението експертът е съобразил всички събрани по делото доказателства.

С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и в следствие на виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища) да е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже възраженията си, в случая за наличие на съпричиняване и да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.

В настоящия случай както беше посочено и по-горе наличието на сключен застрахователен договор се установява по непротиворечив начин от представените по делото застрахователна полица и платежни документи за заплащане на застрахователна премия, доколкото полицата не е оспорена от ответника. Същата е достатъчна за доказването наличието на сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на автомобила. Неоснователно се явява възражението на ответника, че застрахователният договор не е породил действие, тъй като не била заплатена първата вноска от застрахователната премия. В действителност съгласно посоченото в застрахователната полица, застраховката влиза в сила след заплащане на първата вноска от застрахователната премия, но както беше посочено по-горе по делото са ангажирани като доказателства платежни нареждания и отчети за заплащане на дължимата по договора застрахователна премия. Ето защо настоящият състав приема, че по безспорен начин е установено, че застрахователната премия е била надлежно заплатена и застрахователният договор е породил действието си.

4

Неоснователно се явява и възражението, че неподписването на общите условия /ОУ/ приложими към процесния застрахователен договор може да обоснове извод, че не е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение. В действителност съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от КЗ е предвидено, че ОУ на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено. Въпреки това приемането или наличието на ОУ не е задължително условие за възникване на застрахователното правоотношение, като този извод може да бъде направен при съобразяване на разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от КЗ, съгласно която застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора. Следователно наличието на ОУ, съответно приемането им от застрахования, не е от значение за валидното сключване на застрахователния договор, за който от значение е наличието на писмена форма като застрахователна полица. Когато ОУ няма, то просто същите не са неразделна част от договора за имуществено застраховане, но тази липса не влияе на наличието на облигационно правоотношение. Следователно наличието на първата посочена предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 410 КЗ е безспорно доказано от ищеца.