Решение № 8271 от 08.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8271 гр. С., 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело .0241110151147 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.

411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от . АД срещу . АД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1453.60 лева, част от общо вземане в размер на 2892.20 лева, представляваща регесрна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № ., във връзка с настъпило на 03.03.2021г. в гр.С. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 20.06.2024г. до окончателното заплащане на сумата и сумата от 482.78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.07.2021г. до 19.06.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично .ължение по ч.гр.д№ 37674/2024г по описа на СРС, 77 състав.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 03.03.2021г. в гр.С. на ул. „.“ с посока от пл.. към бул „М. С.“ водачът на МПС марка „.“ с рег. № . с висока скорост, навлизайки на трамвайни релси и непосредствено в зона на пешеходна пътека, без да се съобрази с подадения светлинен сигнал на изпреварвания автомобил, предприел маневра изпреварване на попътнодвижещия се лек автомобил марка „.“ с рег.№ ., с което виновно е предизвикал ПТП. Поддържа се, че за ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в който водачът на МПС с марка „.“ с рег. № . е признал вината си. Сочи се, че лек автомобил марка „.“ с рег.№ . е бил застрахован към датата на ПТП по застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, а МПС марка „.“ с рег. № ., който е виновен за настъпването 3 на ПТП, е имал сключена с ответника валидна застраховка „.“. Твърди се, че във връзка с причинените от ПТП вреди при ищцовото дружество е била образувана преписка по щета № ., и бил извършен оглед на щетите, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2877.20 лева. Ищецът посочва, че е изпратил на ответника регресна покана за сумата от 2892.20 лева с включени ликвидационни разноски, но последният е отказал плащане. С 1 оглед на това претендира от ответника заплащането на спорното застрахователно обезщетение и мораторна лихва, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска с твърденията, че не е налице валидно възникнало правоотношение по имуществена застраховка Каско между ищеца и собственика на увредения автомобил, тъй като застрахователната полица и общите условия към нея не били подписани от застрахования.

Излагат се подробни аргументи досежно липсата на вина за настъпване на процесното ПТП на водача на МПС марка „.“ с рег. № ., като се сочи, че същият не е осъществил противоправно поведение, доколкото извършване на изпреварване чрез преминаване върху трамвайните релси не е забранено от закона. Твърди се, че именно водачът на застрахованото при ищеца МПС е виновен за настъпване на ПТП, тъй като е предприел забранена маневра – завой на ляво по ул. „.“ при .ължително движение в посока направо и надясно съгласно начина, по който с пътен знак е регулирано кръстовището. Подчертава се, че пътен знак „. Движение само направо и надясно след знака“ е .ължителен за водачите.

Посочва се, че признанието на водача на МПС марка „.“ с рег. № . се отнася до неговото субективно възприятие на ситуацията в конкретния момент и не обвързва ответното дружество. Релевирано е възражение за съпричиняване с над 50 % на вредоносния резултат от водача на лек автомобил марка „.“ с рег.№ .. Оспорва се и твърдението на ищеца, че всички вреди посочени в опис-заключение по щета са в следствие на процесното ПТП, като се излагат аргументи, че същите са съществували и преди това. Оспорва се и размерът на изплатеното обезщетение, като се изтъква, че същият е силно завишен и не е съобразен с цената на труд и части в страната по средни пазарни цени към момента на застрахователното събитие. Признава се наличието на валидно сключена застраховка „.“ за автомобил марка „.“ с рег. № . към датата на ПТ. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на предявения иска по чл. 411 от КЗ:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „.”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да 2 докаже възраженията си, в случая за наличие на съпричиняване и да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.

Още наличието на първата предпоставка – валидно сключен договор за застраховка между ищеца и собственика на увреденото МПС е оспорена от ответника с отговора на исковата молба, с аргумент че застрахования не е подписал полицата и приложимите към него общи условия. Съдът намира за неоснователно т о в а възражението на ответника, доколкото видно от представената застрахователна полица № 93002110002747 (л.114 от делото), същата отговаря на всички предвидени в закона изисквания, в това число същата е подписана както от представител на застрахователя, така и от застрахованото лице - В. К.

К.. Не може да бъде споделено становището на ответника, че липсата на доказателство общите условия (ОУ) по застраховката „Каско“ са били приети от застрахованото лице води до липса на валидно сключен договор за имуществено застраховане. В действителност съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от КЗ е предвидено, че ОУ на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема, а представените по делото с молба от 26.11.2024г. ОУ не носят подписа на застрахования, от което да се установи, че именно тези конкретни ОУ са били приети от него. Въпреки това приемането или наличието на ОУ не е .ължително условие за възникване на застрахователното правоотношение, като този извод може да бъде направен при съобразяване на разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от КЗ, съгласно която застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора. Следователно наличието на ОУ не е от значение за валидното сключване на застрахователния договор, за който от значение е наличието на писмена форма като застрахователна полица. Когато ОУ няма, то просто същите не са неразделна част от договора за имуществено застраховане, но тази липса не влияе на наличието на облигационно правоотношение. Следователно наличието на първата посочена предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 411 КЗ е безспорно доказано от ищеца.

По делото от събраните доказателства се установява и че застраховащият по процесната застраховка „Каско на МПС“ е отправил искане за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 03.03.2021г застрахователно събитие. Това обстоятелство се установява от приетото по делото уведомление за настъпване на застрахователно събитие от 03.03.2021г. /л.9 по делото/, в което е посочено, че не 03.03.2021г в 18,23ч е настъпило ПТП, при което МПС,застраховано при ищеца, се е движило по бул. „.“, в гр.С. и при маневра ляв завой към ул. „.“ № 10 се е сблъскал с автомобил движещ се с висока скорост по трамвайните линии.

Във връзка с така подаденото уведомление не се спори между страните и, че е било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 2781.20 лева, което обстоятелство се доказва и от представеното към исковата молба преводно нареждане /л.24 по делото/.

3

Основния спор по делото се концентрира върху въпроса относно механизма, по който е настъпило процесното ПТП и в частност досежно вината на настъпване на същото. Във връзка с това настоящият състав приема следното:

От съвкупната преценка на представените по делото доказателства, изслушаните по делото свидетели – И. Г. Д. и В. К. К. и приетото заключение по допуснатата автотехническа експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се установява, че на 03.03.2021г в 18.30 часа лек автомобил с марка „. . .“ с рег. № . се движи по бул. „.“ в гр.С. с посока от пл. „.“ към бул. „.“, като в същото време и посока водачът на МПС с марка „. .1“ с рег. № . предприема маневра за завой на ляво към ул. „.“, в следствие на което траекториите на двете МПСта се пресичат и настъпва съприкосновение между тях.

Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на ответното дружество, че по делото не е установен механизмът на ПТП. За установяване на механизма на ПТП, ищцовата страна е представила двустранен констативен протокол за ПТП от 03.03.2021г., който представлява частен документ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, бук.

„б“ ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.

Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № ./12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между ., . и .. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни, касаещи реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.

Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение .4 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.

Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието 4 изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е разглеждания случай, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава.