Определение № 2268 от 21.02.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2268 гр. София, 21.02.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100500495 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Е.Т.“ ЕООД срещу решение от 14.10.2022г., постановено по гр.д. № 15351/2020г. по описа на СРС, ГО, 82 състав.

При извършената служебна проверка се установи, че въззивната жалба не отговаря на изискването на чл. 261, т. 4 от ГПК, тъй като не е внесен пълният размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. В случая предмет на въззивната жалба е първоинстанционното решение, с което са уважени активно субективно и обективно съединени искове, като на основание чл. 72, ал. 2 от ГПК за предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси.

Следователно общият размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване с оглед обжалваемия интерес е 50 лева, а внесената от жалбоподателя е в размер на 38 лева.

По изложените съображения се налага извод, че въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 4 от ГПК /не е внесен пълният размер на дължимата държавна такса/ и на жалбоподателя следва да се укаже на основание чл. 262, ал. 1 от ГПК процесуалното задължение за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на СГС.

На следващо място, въззивният съд констатира, че в отговора на 1 въззивната жалба е направено искане за допускане на обезпечение на предявените искове. Когато обезпечителното производство се образува по искане за допускане на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389 и следв. от ГПК, компетентен да се произнесе е съдът, пред който делото е висящо към момента на предявяване на искането. В случая делото е било висящо пред първоинстанционния съд /като администриращ съд/ към момента, в което е направено искането по чл. 389 от ГПК, поради което компетентен да се произнесе по същото е СРС. След връщане на делото в първоинстанционния съд за предприемане на действия по чл. 262, ал. 1 от ГПК същото продължава да е висящо пред СРС, поради което именно СРС следва да се произнесе по искането на ищците. Въззивният съд е компетентен да разгледа и да се произнесе по искане по чл. 389 и следв. от ГПК в случай, че същото е направено след образуване на въззивното производство /в този смисъл е определение № 135 от 19.03.2021г. по ч.т.д. № 488/2021г. по описа на ВКС, Първо ТО/.

Ето защо след връщане на делото в СРС първоинстанционният съд следва да се произнесе по искането по чл. 389 от ГПК, обективирано в отговора на въззивната жалба.

Настоящият съдебен състав счита, че първоначалната проверка за допустимост, редовност, както и администрирането на въззивната жалба, следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд в изпълнение на правомощията му по чл. 262, ал. 1 от ГПК. Ето защо делото следва да се върне на СРС за осъществяване на посочените процесуални действия /извършване на преценка за редовност на въззивната жалба и надлежното администиране на същата/, като на жалбоподателя следва да се укаже да отстрани в едноседмичен срок от получаване на съобщението посочените погоре в настоящото определение нередовности, както и неблагоприятните последици от неотстраняването им в срок. Първоинстанционният съд следва да осъществи и процесуални действия във връзка с искането по чл. 389 от ГПК, обективирано в отговора на въззивната жалба.

След извършване на посочените действия делото следва да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на подадената въззивна жалба.

Воден от гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 495/2023г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 82 състав, за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3