Решение № 190 от 01.12.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Търговище, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря С. П. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20253530200619 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Т. К., ЕГН ********** от гр.Т., чрез адв. В.

Ч. – САК, против Наказателно постановление № 25– 1993 – 000311 от 10.06.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР - Търговище, РУ Търговище. Считайки НП за незаконосъобразно и неправилно, жалбоподателят желае същото да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника.

Наказващият орган, посредством процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 25.05.2025 г. около 04.00 ч. свидетелите М.С. и Н.И. – мл.

1 инспектори от група „ППД“, с-р „ОП“ при РУ -Търговище изпълнявали служебните си задължения в гр.Търговище. Същите се намирали в близост до дискотека „Планета Пайнер“, находяща се на ул. “Стефан Караджа“. Поради провеждащи се абитуриентски балове, на мястото се намирал и втори полицейски екип, включващ свидетеля - ст. пол. В.М.. Около 04:43ч. полицейските служители забелязали жалбоподателя, който излязъл от заведението с други лица, едно от които – св. Я.С., след което се качил сам в паркиран до дискотеката, на ул. “Стефан Караджа“, лек автомобил „Порше“ с рег. № .......... Привел автомобила в движение, като потеглил към паркинга на хотел „Тера Европа“, намиращ се в непосредствена близост. Тъй като се усъмнили, че водачът може да е употребил алкохол, полицейските служители решили да извършат проверка. На излизане от паркинга, на ул.“Стефан Караджа“ го спрели и го поканили до служебния им автомобил за извършване на проба за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ ARВА – 0077. Последвали многократни опити за изпробването му, но резултат от техническото средство не бил отчетен, тъй като водачът не подавал достатъчно въздух в апарата. Тогава същият бил уведомен, че ще му бъде съставен АУАН за отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол, както и че ще му бъде издаден талон за изследване. Тъй като валял дъжд, по указание на полицейските служители, жалбоподателят влязъл в автомобила си и провел телефонен разговор. След изготвяне на документацията, контролните органи предприели действия по връчване, но безрезултатно, тъй като жалбоподателят бил заключил вратите на превозното средство, изглеждал като заспал и не реагирал по никакъв начин на опитите за контакт. При това положение, в талона за изследване № 289286, съставен на жалбоподателя от св.Н.И., било отразено, че водачът отказва да подпише и получи същия, което било удостоверено с подписа на св. В.М.. В съставения от св.М. С. АУАН серия GА № 1345400/ 25.05.2025 г. за нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП било вписано, че жалбоподателят отказва да подпише акта и да получи препис от него, което също било удостоверено с подпис на св.В.М.. Въз основа на съставения АУАН, Началник сектор в ОДМВР - Търговище, РУ – Търговище издал Наказателно постановление № 25– 1993 – 000311 от 10.06.2025 г., с което на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца.

2

Съдът установи фактическата обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите М.С., Н.И., В.М., Я.С., Д.М. и приложените писмени доказателства.

Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че на 25.05.2025 г. около 04.43 ч. жалбоподателят управлявал МПС в гр.Търговище.

Като водач, същият е подлежал на проверка за употреба на алкохол. От показанията на разпитаните полицейски служители се установи, че проверка на лицето от органите на РУ - Търговище е била извършена на ул. “Стефан Караджа“, след като с автомобила си жалбоподателят напуснал паркинга на хотел „Тера Европа“. Че проверката е била извършена на паркинга на хотела свидетелства единствено св.Я.С., но неговите показания се явяват изолирани.

От приложените удостоверения от Академия на МВР, ЦСПП –гр.Варна се установява, че полицейските служители М.С., Н.И., В.М. са преминали обучение за работа с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“.

Приложени са и доказателства за техническа годност и изправност на „Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARВА – 0077 към датата на проверката, а именно – справки от БИМ, че техническото средство е одобрен тип средство за измерване, както и че успешно е преминало последваща проверка на 28.04.2025 г. със срок на валидност 6 месеца. От показанията на свидетелите М.С., Н.И., В.М., а и на св.Я.С. се установи, че били направени множество опити на жалбоподателя да бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническото средство „Алкотест Дрегер“. Същите обаче били неуспешни, тъй като водачът подавал недостатъчно въздух в апарата. Въпреки многократните обяснения на контролните органи, жалбоподателят не изпълнявал указанията им и резултат от техническото средство не бил отчетен. При тези данни и липсата на доказана обективна причина за описаното поведение, е обоснован извода, че същият само формално е приел да бъде тестван. Неизпълнявайки указанията на контролните органи, на практика е отказал проверка с техническото средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта.

На лицето, съгласно изискванията на чл.6, ал.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози бил издаден талон за изследване от св. Н.И.. От показанията на полицейските служители се установи, че същите не успели да връчат талона на жалбоподателя, тъй като 3 водачът се намирал в заключения си автомобил, изглеждал като заспал и не реагирал на чукането им по прозорците в опит да го събудят. Показанията на св.Я.С. не опровергават тези данни, тъй като същият не помни в пълнота тази част от събитията. От изложеното следва, че жалбоподателят сам се е поставил в невъзможност да получи издадения му талон за изследване, респ. да избере начин за изследване -кръвна проба или доказателствен анализатор и да упражни правата си в тази насока. Предвид това, съдът намира, че правилно поведението му е прието и оформено като отказ да получи и подпише талона, доколкото никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Този извод не се опровергава от показанията на св. М., че по - късно същия ден, жалбоподателят направил опит на даде кръвна проба в МБАЛ Търговище, но такава му била отказана, поради липсата на съответен талон. От така изложените данни, следва извод, че описаното деяние на жалбоподателя е съставомерно по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

От друга страна, във връзка с приложението на процесуалния закон, съдът намира следното:

От приложените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи и директора на ОДМВР - Търговище се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съдът намира обаче, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на първо място във връзка със съставяне и връчване на АУАН.

Към делото е приложено заверено копие на АУАН серия GА № 1345400/ 25.05.2025 г., представен с преписката – като акт, послужил за издаване на обжалваното НП. Посоченият АУАН бе предявен в с.з. на св. В.

М., който заяви, че същият не отговаря по форма на актовете, които се разпечатват от принтера на служебния таблет на полицейските служители.

Приложеният по делото АУАН бил идентичен по съдържание, но не и по форма, на съставения при проверката акт. Т.е. полицейският служител свидетелства, че приложеният към преписката АУАН е различен от акта, който контролните органи твърдят, че са опитали да връчат на хартиен носител на нарушителя. Предоставените от св.В.М. данни кореспондират и с обстоятелството, че неговите имена, които са вписани в АУАН като свидетел на отказа на жалбоподателя да го подпише и да получи съответен препис, са напечатани заедно с останалото съдържание на АУАН. Т.е. не са вписани 4 допълнително, ръкописно, както би следвало да бъде при отказ на нарушителя да подпише акта и последващо удостоверяване на този факт от свидетеля /както обясниха и свидетелите В.М. и Н.И./. Предвид изложеното и доколкото приложеният към преписката АУАН очевидно не е разпечатан на място от контролните органи, то не може да се приеме за доказано съставянето му в присъствието на нарушителя, действията по предявяването му, отказа от подписване и получаване. Т.е. не може да се приеме, че е налице надлежно изпълнение на процедурата по съставяне и връчване на АУАН, регламентирана в чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1, 2 и 5 от ЗАНН. Посоченото обстоятелство представлява съществено процесуално нарушение, което е опорочило изначално производството по санкционирането на водача и не може да бъде преодоляно в следващите му етапи.

Следва да се посочи, че са налице съществени пропуски и в съдържанието на АУАН и НП. Същите не отговарят на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Видно е, че в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е отказал извършването на проверка за наличие на алкохол с техническо средство. Въпреки изискването на ЗАНН обаче, в АУАН и НП не са описани конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, а именно – че водачът съзнателно не подавал достатъчно въздух в апарата и това негово поведение е прието за отказ да бъде проверен за употребата на алкохол. Такива данни в АУАН и в НП липсват, а е налице само твърдение, че е отказал проверка за алкохол /при липса на изрично заявен отказ от негова страна/. Този пропуск се отнася до задължителен реквизит на АУАН и НП, който касае обективната страна на вмененото на жалбоподателя нарушение и предмета на административнонаказателното обвинение. Санкционираното лице се защитава както по правото, така и по фактите, отразени в НП. Поради това, за да е гарантирано правото му на защита, за него следва да е налице несъмнена яснота относно обстоятелствата на вмененото му нарушение, което в случая не е изпълнено.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 25.05.2025г. АУАН не е бил връчен на жалбоподателя, т.е. същият не е бил запознат с него, поради което е некоректно и вписването по чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН, че жалбоподателят имал възражения по него. И докато тази нередовност би могла да бъде преодоляна по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, 5 според който НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не важи за останалите посочени по горе съществени процесуални нарушения. Предназначението и мястото в закона на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН не може да се тълкува като отменяща нормите, регламентиращи процедурата и условията, които следва да се спазват във връзка със съставянето и връчването на АУАН.

Приложението й не следва и не може бъде за сметка на гаранциите, предвидени в закона, за ефективна и реална защита на лицето, сочено за нарушител.

Предвид изложеното, съдът намира, че допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила водят до извод за процесуална незаконосъобразност на НП, поради което същото не може да породи съответни правни последици и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. От материалите по делото е видно, че същият е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер 500 лв. Посочената сума е в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, приложима съгласно чл.18, ал.2 от същата и присъждането й не се явява прекомерно.