Решение № 6352 от 11.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6352 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231100505815 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.01.2023 г. по гр.дело № 36180/19 г., СРС, II ГО, 55-ти състав с-в е признал за установено по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК с правно основание чл.187 ЗЗД, че Т. П. И., ЕГН ********** с адрес гр.София, ул. **** дължи да предаде на Б. В. М., ЕГН ***** с адрес гр.

София, ул . „****“ № **** владението върху дворно място, находящо се на адрес: гр.София, ул. **** с площ по документи от 394 кв.м, представляващо УПИ V-293 от квартал 93 Б по плана на гр. София, м. „Сухата река“ при съседи: улица, наследници на Н.Р., наследници на А.П., наследници на А. и С.Б., наследници на Ц.С., наследници на Й.Х. по документи за собственост, а съгласно скица № 15-595881-27.11.2017 г., издадена от СГКК, поземленият имот е с идентификатор *** в гр. София, община Столична, обл.

София по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 на ИД на АГКК, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ж.к. „Сухата река, ул. ****, с площ от 412 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване, предназначение: урбанизирана, стар идентификатор - няма, с номер по предходен план: 293 1 квартал 93Б, парцел V, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построената в него едноетажна сграда със ЗП по документи 85 кв.м. по документи, състояща се от две стаи, кухня, антре, обслужващи помещения и гараж, заедно с всички подобрения и приращения в имота, която сграда съгласно скица № 15-595881-27.11.2017 г. на СГКК е заснета с идентификатор *** в гр. София, община Столична, обл. София по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 на ИД на АГКК с площ от 91 кв.м., етажи -един, предназначение-жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор-няма, номер по предходен план-няма, за което е издадена заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 4441/2018г. на СРС, 55 състав. Осъдил е Т. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ****, да заплати на Б. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „****“ ****, ** **, an. 1, сторените от последния разноски в общ размер на 2095 лв., от които 295 лв. държавна такса по гр.д. № 36180/2019 г.,, 300.00 лева държавна такса по ч.гр.д. № 4441/2018 г., 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 36180/2019 г.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Т. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ****, чрез пълномощника адвокат К. К. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**, офис 1 с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че съдът неправилно е приел, че с процесното пълномощно от 28.11.2017 г. ответникът е делегирал единствено права за разпореждане с недвижимия имот, в това число и при условията на чл.38, ал.1 ЗЗД, както и правото упълномощеното лице да се разпорежда със сумата получена от продажбата както намери за добре. Така се е стигнало и до неправилно прилагане разпоредбата на чл.40 ЗЗД. Следва да бъде тълкувана волята на упълномощителя при делегиране правата с пълномощното. Действително предпоследното от правомощията е пълномощникът да се разпорежда е продажната цена както намери за добре, но от систематичното тълкуване на обективираната с пълномощното воля е видно, че това правомощие е делегирано във връзка с преходното правомощие на пълномощника, а именно да изплати и заличи учредените от упълномощителя договорни ипотеки.

Счита, че в процесния случай са налице и двата елемента на фактическия състав на чл. 40 ЗЗД - обективен и субективен, като упълномощеното от 2 ответника лице е действало против интересите на ответника като е договаряло само със себе си и е изплатило само на себе си продажната цена на недвижимия имот, с който е било овластено да се разпорежда. Чрез действията си упълномощения продавач на практика е постигнал ефекта на дарение сам на себе си по отношение на недвижим имот, за който е овластен да се разпореди възмездно и да изплати и заличи вписаните ипотеки по партидата на същия. Неправилно съдът е приел, че не са налице доказателства за намерението за увреждане от страна на упълномощеното лице.

Фактическият състав е ясно и безспорно обективиран, както в пълномощното, така и в платежното нареждане, с което сумата от продажната цена е изплатена от купувача на продавача, по сметка на купувача. Не са изплатени и заличени учредените ипотеки. Нещо повече, упълномощеното лице възползвайки се от липсата на елементарни правни познания на ответника още преди да извърши увреждащата сделка се е снабдил с разписки, удостоверяващи плащания под лимита за плащане на суми в брой, които суми са „изплатени“ с цел предавателното обезщетяване на упълномощителя за вредите от сделката. Умисълът за увреждане интересите на ответника от страна на упълномощеното от него лице е безспорно доказан дори само от обстоятелството, че същият е счел за необходимо да „обезщети“ доверителят си още преди да е сключил сделката, тъй като е действал с ясното намерение да не му отчете продажната цена или да погаси задълженията му и заличи ипотеките вписани върху имота, а да я задържи за себе си.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното, както и да обяви за недействителна процесната покупкопродажба на недвижим имот на основание чл.40 ЗЗД. Не претендира разноски.

Въззиваемият/ищец Б. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.

„****“ ****, ** **, an. 1 оспорва въззивната жалба в депозирания отговор. В него се заявява, че се оспорва определение на СРС от 11.04.2023 г., с което съдът е оставил без разглеждане подадената от Б. В. М. молба от 31.01.2023 г. с искане да бъде допълнено постановеното по делото решение от 13.01.2023 г. с произнасяне от съда по искането му за отмяна на определение от 30.05.2019 г., с което е спряно принудителното изпълнение по изп. д. № 758/2019 г. на ЧСИ Р.М., направено с молба от 19.09.2022 г. Моли въззивната 3 инстанция, в случай, че остави в сила първоинстанционното решение, да отмени допуснатата обезпечителна мярка с определение от 30.05.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 4441/2018 г. на СРС и да укаже на съда да допълни постановеното решение от 13.01.2023 г. на СРС, 55 състав, така че постановеното решение да подлежи на изпълнение. Претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1500 лв.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявен е иск по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК с правно основание чл.187 от ЗЗД от Б. В. М. срещу Т. П. И., с който ищецът иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че ответникът му дължи предаване владението на следния недвижим имот, закупен от ищеца по договор от 08.12.2017г., а именно: дворно място, находящо се на адрес: гр.София, ул. **** с площ от 394 кв.м., ведно с построената в него едноетажна сграда със ЗП 85 кв.м., за което задължение е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4441/2018г. на СРС, 55 състав.

Ищецът Б. В. М. твърди, че с договор от 08.12.2017г., обективиран в нотариален акт № 94, том I, рег.№ 1276, дело № 75/2017г. на нотариус В.А., е закупил от Т. П. И. процесното дворно място и построената в него основна сграда, като страните договорили предаване на владението на 21.01.2018г.

Ответникът/продавач по сделката не е изпълнил своето задължение на падежа, поради което и на 22.01.2018г. е подал заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за предаване владението на имота, по което е образувано ч.гр.д.№ 4441/2018г. на СРС. Заявява, че и до днес 4 владението не е било предадено от продавача на купувача и обосновава правен интерес от установителния иск по реда на чл.422 ГПК вр.чл.187 ЗЗД с постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение от ответника и дадените от заповедния съд указания по чл.415 ГПК.

Ответникът Т. П. И. в срока по чл.131 от ГПК в писмения отговор е оспорил предявеният иск като неоснователен. Твърди, че договорът от 08.12.2017г. е недействителен и не е породил правно действие между страните като сключен от пълномощник, който се е договорил съзнателно във вреда на представлявания. Заявява, че покупко-продажбата е осъществена от името на продавача чрез пълномощник, който е купувачът по сделката, като сочи, че в нотариалния акт се съдържа декларация, че продажната цена е била предадена на продавача, но видно от платежното нареждане цената е платена от купувача на Б. В. М. вместо на Т. П. И.. Предвид изложеното и с възражение, че е налице основание да се приеме, че сделката е относително недействителна между страните по чл.40 ЗЗД, ответникът прави искане за отхвърляне на исковата претенция.

Фактическата обстановка е описана подробно от СРС, към която настоящата инстанция препраща.

В резюме, по делото е представен акт № 94, том I, per. № 1275, дело № 75/2017 г., че на 08.12.2017 г. ищецът е закупил от ответника, действащ чрез пълномощника си Б. В. М. /ищеца/, недвижим имот- дворно място с площ 394 кв.м., находящо се в гр.София, ул. ****, ведно с построената в него едноетажна сграда с площ 85 кв.м. срещу продажната цена от 59 499,50 лева.

В нотариалния акт е посочено, че продажната цена е получена по банков път от продавача при извършване на продажбата. Посочено е още, че владението на имота се предава от продавача на купувача на 21.01.2018г.

С нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 11 том V per № 8587, дело № 754/2022 г е извършена поправка на нотариален акт № 94 том 1,’рег. № 1276, дело № 75/2017 г., изразяваща се в това, че на страница втора, ред 32 отгоре надолу се допълва преди думата „продавача“ думата „пълномощникът на“. Продажната цена по договора е платена от купувача на пълномощника, които са едно и също лице - ищецът Б. В. М., което се установява и от представения по делото платежен документ, вносна бележка. По делото е представено пълномощно с 5 нотариална заверка на подписа и съдържанието му от 28.11.2017 г., по силата на което ответникът Т. П. И. е упълномощил ищеца Б. В. М. да извърши продажба на процесния имот да договаря с когото намери за добре и при условия каквито договори за добре, включително да договаря сам със себе си, да заличи и изплати учредените от упълномощителя договорни ипотеки върху имота, да се разпорежда с получената сума от продажната цена на имота както намери за добре. По делото е налице разписка от същата дата с нотариална заверка на подписите, в която е посочено, че ответникът Т. П. И. е получил от ищеца Б. В. М. сумата от 5000 лева във връзка с издадени пълномощия между страните, които са неразделна част от договора. С разписката страните са декларирали и потвърдили на основание чл. 35 ЗЗД, че с този договор са си уредили финансовите отношения по упражнените права по издадените пълномощия по чл. 25, нямат претенции една към друга по настоящия договор, като получаването на сумата е в изпълнение на договора и служи за отстраняване на всички вреди ведно с договорените неустойки, като при наличие на вреда, същата се счита отстранена. Приета е и разписка о т 21.11.2017 г. с нотариална заверка на подписите, в която е посочено, че ответникът Т. П. И. е получил от ищеца Б. В. М. сумата от 5000 лева във връзка с издадени пълномощия между страните, които са неразделна част от договора. Налична по делото е също разписка от 06.12.2017 г. с нотариална заверка на подписите, в която е посочено, че ответникът Т. П. И. е получил от ищеца Б. В. М. сумата от 9870 лева във връзка с издадени пълномощия между страните, които са неразделна част от договора. В останалата част разписките имат идентично на първата съдържание. Установява се от представените други два нотариални акта, че ищецът на 29.03.2018 г. се е разпоредил с процесния имот, продавайки го за сумата от 9760 лева на Х.П.А., като в акта не е посочено дали продажната цена е платена, а на 04.06.2018 г., Х.П.А. е продал на В.Б. М. същия имот за сумата от 9970 лева, без да се посочва дали цената е платена.