Решение № 58 от 07.08.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. гр. Лом, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислава Сл. Борисова при участието на секретаря Любомира Б. П.а като разгледа докладваното от Борислава Сл. Борисова Административно наказателно дело № 20251620200132 по описа за 2025 година Жалбоподателят Б. В. К. с ЕГН ********** от с.********** общ.Брусарци, обл.Монтана, обжалва издаденото от Директора на РДГ гр.Берковица инж.******* НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 196 от 24.03.2025г., с което на осн. чл.266, ал.1 във вр. с чл.213, ал.1, т.1 и 2 от Закона за горите са му наложени две административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/ и „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за извършени нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ.

В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично, поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП, като незаконосъобразно.

Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява в с.з.

Постъпило е писмено становище от процесуалният му представител – юрисконсулт *********, в което последният взема становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло издаденото НП, като правилно и законосъобразно.

Доказателствата по делото са писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № 196 от 24.03.2025г. на Директора на РДГ 1 гр.Берковица на жалбоподателят Б. В. К. от с.******, обл.Монтана на осн. чл.266, ал.1 във вр. с чл.213, ал.1, т.1 и 2 от Закона за горите са му наложени две административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/ и „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за извършени нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ, а именно за това, че на 04.03.2025г. в двора на *******, с.******, общ.Брусарци, обл.Монтана е установено, че се съхраняват 1,00куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „елша“, нарязани на дължина 0,30м, немаркирани с Контролна горска марка /КГМ/ или Общинска марка /ОМ/ без превозен билет – документ, доказващ законния произход на дървесината.

Нарушението е извършено и открито на 04.03.2025г. в с.******,*******, общ.Брусарци, обл.Монтана.

В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отмени постановеното НП, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като с един АУАН за едно нарушение са му наложени две наказания. Наред с това проверката е извършена в друг имот – с.********** където живее жалбоподателят, а не на посочения в АУАН и НП адрес – с.******, *******, като посоченото количество дървесина е определено „окомерно“ от актосъставителя, без да се извършени каквито и да е измервания.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

По същество жалбата се явява основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

На 04.03.2025г. св.К. Г. К. – ***** в ДГС Монтана заедно със св.Н. П. Н., заемащ същата длъжност били изпратени на проверка от Директора на ДГС Берковица във връзка с получен сигнал за съхранение на незаконни дърва за огрев в дворно място с.******, обл.Монтана – собственост или ползвано от жалбоподателят. Под навеса на дворното място в с.********** където К. живеел със семейството си проверяващите открили нарязани дърва за огрев на трупчета, от вида „елша“, които не били подредени на фигура. Последните нямали поставена КГМ или ОМ. При поискване на документ за произхода на дървата, жалбоподателят не представил такъв.

2

Съдействие по време на извършената проверка им оказвали полицейските служители от ПУ гр.Брусарци – св.Р. К. и св.К. Ц..

На място св.К. в присъствието на св.Н. и на жалбоподателят му съставил Констативен протокол № 000377 от 04.03.2025г. и АУАН № 005036 от 04.03.2025г., в който отразил установените при проверката нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ. Съставеният АУАН били връчен и подписан от жалбоподателят.

Впоследствие АНО издал атакуваното НП, с което на осн. чл.266, ал.1 във вр. с чл.213, ал.1, т.1 и 2 от Закона за горите са му наложени две административни наказание „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/ и „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за извършени нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели К.

К., Н. Н., Р. К., К. Ц., ******* К. и ********, които съдът кредитира, като обективни и взаимносвързани както помежду си, така и с останалите събрани доказателства по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.

Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ, съгласно която правна норма се забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и дървесина, непридружена с превозен билет.

Въззивният съд приема, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с неточното 3 посочване на мястото на установяване на двете административни нарушения.

Безспорно от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на всички разпитани в с.з. свидетели се установява, че на 04.03.2024г. извършената проверка е на адрес с.********** а не както е посочено в АУАН и НП - с.******, *******.

Това разминаване по своя характер се явява съществено процесуално нарушение, тъй като на първо място - мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление предвид чл. 57, ал.

1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания, като това нормативно изискване не е самоцелно.

На второ място, с посочване на мястото на нарушението се постига пълна индивидуализация на конкретното правонарушение, осигуряваща възможност деецът да узнае в пълнота административнонаказателното обвинение и способстваща за ефективна съдебна проверка на това обвинение при евентуално съдебно обжалване.

На следващо място, посочването на данни за мястото на извършване на нарушението е от значение и за определяне на териториално компетентния административнонаказващ орган и териториално компетентен съд, пред който може да се оспори наказателното постановление.

Този порок не може да бъде отстранен в процеса на обжалване на наказателното постановление, тъй като съдът е обвързан от описаните в него фактически констатации и при извършване на проверката за законосъобразност и обоснованост не може да изменя волята на наказващия орган, както и е недопустимо едва в съдебното производство да се установяват и вменяват нови факти на нарушителя, които не са били предявени на нарушителя и описани по съответния ред в наказателното постановление.

Така съгласно установената за страната ни съдебна практика - при извършване на проверката за законосъобразност на наказателното постановление съдът не може да тълкува и допълва волята на наказващия орган и да възприема място на нарушението, когато такова изобщо липсва.

Имайки предвид изложеното може да бъде направен извод, че при наличие допуснатото по-горе нарушение се ограничават и възпрепятстват правaтa на защита на наказаното лице, от където следва акта на административно наказващия орган на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за 4 административните нарушения и наказания да бъде отменен.

Наред с изложеното по-горе, съдът намира, че в конкретния случай при произнасяне от страна на АНО по преписката, последният не е извършил преценка за наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

В ЗГ няма изрична забрана за приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2, респ. чл. 266, ал. 1 от ЗГ, което позволява преценката за маловажност на нарушението да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно

ТР №

1/12.12.2007 г. на ВКС. Жалбоподателят е санкциониран не за сеч или транспорт, а за съхранение на дървесина, която е и в неголямо количество – около 1,00 пр. м3, въпреки, че в хода на съдебното следствие актосъставителят в показанията си посочи, че установеното количество е около 2,00 пр.куб.м.

В преписката не се съдържат данни за други образувани административно-наказателни производства по отношение на К. за извършени нарушения на ЗГ.

Видно от материалите по делото количеството на съхраняваните дърва за огрев без контролна горска марка е едва кубик, което е незначително.

Същевременно наказаното лице оказва съдействие на контролните органи и заявява, че дървата са закупени от него, следователно той няма съзнанието, че нарушава закона, след като закупува дърва от трети лица. При издаването на наказателното постановление тези индивидуализиращи нарушителя и нарушението факти не са били взети предвид и обсъдени от административнонаказващия орган.

При преценка за наличието на основания за предупреждаване на нарушителя по реда на ЗАНН от значение е не само вида на нарушението, но и положението на нарушителя. Именно комплексната преценка на тези два фактора мотивира съда за отмяна на наказателното постановление.

Въпреки че наложените глоби са в минималния размер, предвиден в чл.

266, ал. 1 ЗГ, съдът намира, че АНО не е следвало да издава НП, а едно писмено предупреждение би изиграло същата роля и би съдействало за постигането на превантивната цел на административното наказание.

5

Противното би било само ненужно репресиране на лицето, тъй като са наложени 2 бр. „Глоби“ всяка едно от по 500лв /петстотин лева/, или общо 1 000лв /хиляда лева/ – сума, която многократно надвишаваща стойността на съхраняваната дървесина.

Ето защо съдът намира, че издаденото НП следва да се отмени изцяло, като на лицето се укаже, че при следващо подобно нарушение институтът на маловажния случай по см. на чл. 28 от ЗАНН ще е неприложим спрямо него.

В тази насока е и практиката на Административен съд гр.Монтана – Решение № 347 от 31.03.2025г. по КАНД № 78/25г. по описа на АС гр.Монтана, с което е потвърдено Решение № 4 от 03.01.2025г. на ЛРС по АНД № 444/24г. по описа на ЛРС.

По делото няма направени искания за разноските.

Водим от горното и на осн. чл.63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 196 от 24.03.2025г. издадено от Директора на РДГ гр.Берковица инж.*******, с което на жалбоподателят Б. В. К. с ЕГН ********** от с.********** общ.Брусарци, обл.Монтана, на осн. чл.266, ал.1 във вр. с чл.213, ал.1, т.1 и 2 от Закона за горите са му наложени две административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/ и „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за извършени нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ ИЗЦЯЛО, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Директора на РДГ гр.Берковица за сведение.

6

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 7