Решение № 3 от 19.01.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№3 гр. гр. Д., 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и В. година в следния състав:

Председател: Атанас М. Каменски

Членове:

Деница Кр. Петрова

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Сибел Бедел в присъствието на прокурора Р. Г. Б. като разгледа докладваното от Деница Кр. Петрова Частно наказателно дело № 20223200200009 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на чл.32 ал.1 във вр. с чл.16 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС /Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/за разглеждане на постъпило в Окръжен съд–гр.Д. Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, придружено с решение за налагане на финансова санкция , издадено от несъдебен органЦентрална служба „Глоби и парични санкции“ на полицейски президиум Р.

Г., засягащо българския гражданин М. Р. Е., роден на *********., с последно известен адрес –с.П.Г., ул.“В.“ №6.

От извършената служебно справка за данните за лицето се установява, че се касае за българския гражданин М. Р. Е., роден на *********. в с.К., ЕГН ********** с постоянен адрес и настоящ адрес с.П.Г., ул.“В.“ №6, общ.Т., обл.Д..

В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Д. изразява становище за наличие на всички предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция.

1

Защитникът на Е. пледира, че са налице законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция.

Засегнатото лице- М. Р. Е. заявява, че ще плати глобата.

Д.кият окръжен съд намери следното:

С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №09.6514383.1 за налагане на финансова санкция, постановено на 04.05.2021г., влязло в сила на 02.06.2021г., издадено от Централна служба „Глоби и парични санкции“ на полицейски президиум Р. Г.. С решението на българския гражданин М. Р. Е., роден на *********. в с.К., ЕГН ********** е наложена финансова санкция – глоба в размер на 120 евро за това, че на 25.03.2021г. в 23:15ч. движейки се в землище Виндхаген по федерална автомагистрала 3 при 41,9-ия км. при посока на движението град Фр. на м., като водач на лек автомобил с регистрационен №********* е превишил максимално допустимата скорост извън населени места с 38км/ч. (допустима скорост 120км/ч., установена-след приспадане на толеранс-158км/ч) -нарушение по чл.41 ал.1 във връзка с Приложение 2,чл.49 от Правилника за движение по пътищата, чл.24 от Закон за движение по пътищата и 11.3.6 от Федерален каталог за финансови санкции, както и разноски в размер на 28,50 евро.

Съгласно удостоверението общия размер на финансовата санкция е за сумата от 148,50 евро , представляваща размера на наложената глоба в размер на 120 евро и 28,50 евро разходи по производството, довели до постановяване на процесния акт.

Удостоверението съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложеното решение за налагане на финансова санкция, представляващо акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение, издаден от несъдебен орган .

Деянието, осъществено от засегнатото лице М. Р. Е. попада сред изброените в чл.30 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС –а именно –чл.30 ал.2 т.1– поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което не следва да се прави проверка за двойна наказуемост.

Не са налице основания, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл.

2

35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/,в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от

ЗПИИРКОРНФС и отговаря на приложеното към него решение за налагане на финансова санкция. Срещу лицето за същото деяние в Р България или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция –няма данни за такова. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност /съответно административнонаказателна/ отговорност за деянието, предмет на решението. Наложената санкция е повече от 70 евро. Производството е било писмено, като Е. е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението, което отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето. Тъй като се касае до несъдебен орган изрично в удостоверението е отразено, че издаващия орган потвърждава, че засегнатото лице е имало възможност да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела.

Доколкото местоживеенето на М. Р. Е. е на територията на Република България е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи се в чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.

Липсват доказателства от засегнатото лице за пълно или частично изпълнение във връзка с решението за налагане на финансова санкция, поради което не следва да се обсъжда чл.17 от ЗПИИРКОРНФС.

На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй 3 като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция /при фиксиран курс 1.95583 лв. за 1 евро/, или 148,50 евро /общия размер на финансовата санкция/ са равностойни на 290,44 лв. към датата на решението за налагане на финансова санкция -04.05.2021г. т.е. засегнатото лице дължи по финансовата санкция общо сумата от 290,44 лв.

По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, Д.кият окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение №09.6514383.1 за налагане на финансова санкция, постановено на 04.05.2021г., влязло в сила на 02.06.2021г., издадено от Централна служба „Глоби и парични санкции“ на полицейски президиум Р.

Г., с което на българския гражданин М. Р. Е., роден на *********. в с.К., ЕГН ********** е наложена финансова санкция в общ размер на 148,50 евро /от които 120 евро глоба за извършено нарушение по чл.41 ал.1 във връзка с Приложение 2,чл.49 от Правилника за движение по пътищата, чл.24 от Закон за движение по пътищата и 11.3.6 от Федерален каталог за финансови санкции и 28,50 евро разходи по производството/, равностойни на 290,44лв. към датата на решението за налагане на финансова санкция -04.05.2021г.

Препис от настоящото решение, ведно с Решение №09.6514383.1 за налагане на финансова санкция, постановено на 04.05.2021г., влязло в сила на 02.06.2021г., издадено от Централна служба „Глоби и парични санкции“ на полицейски президиум Р. Г. да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

След получаване на решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.

36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключване на изпълнението също да уведоми настоящия съд, за да се съобщи на компетентния орган на издаващата държава.

Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

4

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в седмодневен срок от днес.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5