Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1133 от 21.01.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 16073/2023
Вид
Определение № 1133
Подписан
21.01.2026
Състав
Надежда Маринова Александрова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1133 гр. Варна, 21.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20233110116073 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по постъпила молба с вх. № 98592/26.11.2025г. от ответника „****************************** АД, чрез адв. Б. М., с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ищеца.

Излага се в молбата, че с постановеното по делото решение, дружеството е осъдено да заплати в полза на С. И. С., разноски в размер на 1995 лева от които 1080 лева адвокатски хонорар във връзка с предявен частичен иск в размер на 100 лева. В проведеното на 02.10.2025 г. съдебно заседание ответната страна навела възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, както и е отправила изрично искане да се съобрази с практиката на СЕС, с оглед поредния частичен иск и липсата на правна сложност на процесното дело. Счита че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Счита, че вложените усилия на процесуалния представител на ищеца, са обичайни в неговата професионална адвокатска практика, по която е натрупал специфична висока правна експертиза, не предполагат необичайни усилия за адв. Й. А. с нова и сложна правна материя, различна от обичайната област, в която обикновено практикува. Позовава се на злоупотреба с право от страна на адв. А., като излага, че при една общодостъпна справка може да се установи, че за 2024 г. в цяла България има постановени 207 решения по частични искове с правно основание чл. 432 от КЗ, от тях 100 са постановени от Районен съд гр. Варна и едва 37 съдебни акта са постановени от СРС.

В срока за отговор по чл. 248, ал. 2 от ГПК, е постъпил отговор от насрещната страна, с който се оспорва молбата като неоснователна. Оспорва доводите, че процесуалният представител на страна не е извършвал процесуални действия. Сочи, че претендираното и присъдено възнаграждение е в минимален размер по НМРАВ. Счита, че с сочената практика на СЕС не се съдържа отговор дали НМРАВ противоречи на чл. 101, ал. 1 от ДФЕС. Моли за оставянето на молбата без уважение.

1

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, същата изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, поради което се същата се явява допустима.

Разгледана по същество, съдът намира, че молбата се явява неоснователна по следните съображения:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът е осъдил „****************************** АД да заплати на ищеца 100.00 лева, частично предявена от 5000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: щит челен прозрачен горен, щит челен преден ПВЦ, щит долен ПВЦ ляв, корпус ПВЦ - кутия за вещи под кормило, щит ПВЦ - рамка под фар, капак страничен ляв над верига към задно колело, капак заден ляв над степенка ПВЦ, багажна кутия ПВЦ, кормило, ПВЦ облицовка под кормило и ПВЦ степенка за стъпване от двама пътници лява на мотоциклет марка „Сузуки АН 400", с peг. № В 0211 В, причинени в резултат на реализирано на 03.06.2023 г.

ПТП, в гр. Варна, което е реализирано по вина на водача на лек автамабил марка„Фолксваген Голф" с peг. № В 1668 НС, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1995.00 лева, представляваща сторените разноски в производството.

В случая съдът не споделя доводите на молителя, че в случая е налице злоупотреба с права от страна на ищеца с цел да бъдат кумулирани допълнителни разноски в тежест на ответната страна, доколкото не е налице процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 от ГПК да бъде заведен последващ частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането. В този смисъл е и разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС. Като се съобрази изложеното, следва да бъде отбелязано, че във всяко отделно производство, било то и по частично заведени искови претенции, страните могат да претендират и сторените от тях съдебно деловодни разноски във всяко едно отделно съдебно производство.

В тази връзка, следва да се съобрази и обстоятелството, че ответникът „****************************** АД също е претендирал разноски в настоящото производство с предмет частична искова претенция по застрахователно обезщетение, с предмет претендираното обезщетение, като пред ответника стои същата възможност и при предявен евентуален последващ частичен иск.

Отделно от изложеното, е видно също, че в настоящото производство ответникът е станал повод за самото разглеждане на делото. Соченото се потвърждава от активното процесуално поведение в производството, предвид че същият е релевирал възражения срещу твърденията на ищеца в процеса.

2

Също така, отправил е доказателствени искания, като е ангажирал допълнителни въпроси към проведената по делото съдебна-автотехническа експертиза, които действия на ответника също следва да бъдат ценени с оглед липсата на основание за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

От ответника своевременно е отправено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. С решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 г. на втори състав на СЕС е установено, че разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. противоречат на правото на ЕС. Поради това, така посочената наредба не обвързва съда и не следва да бъде прилагана абсолютно при определяне на адвокатските възнаграждения.

В процесния случай обаче, отчитайки събраните в хода производството доказателства, фактът че са събрани свидетелски показания посредством разпита на свидетел, назначена е и проведена съдебно- автотехническа експертиза и са провеведени общо четири на брой открити съдебни заседания, поради което съдът счита че не са налице основанията за намаляване на присъденото адв. възнаграждение, претендирано в минимален размер по Наредбата.

С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че сезиралата съда молба по чл. 248 от ГПК от страна на „****************************** АД се явява неоснователна и като такава следва се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 98592/26.11.2025г. от ответника „****************************** АД, чрез адв. Б. М., с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ищеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.

Варна в двуседмичен срок от съобщението, на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3