Решение № 746 от 19.12.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. В., 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело № 20241320100148 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, вх. № 739/18.01.2024г. на ВРС, подадена от „А1 Б.“ ЕАД с ЕИК:131468980, със седалище и адрес на управление - гр.С. 1309, р-н И., ул.”К.” № 1, представлявано от А.Д. и М.М., срещу П. М. П. с ЕГН: ********** и адрес: с. Б., ул.“Ч.“, № 6, общ. В., обл. В., във връзка със Заповед за изпълнение № 934 от 06.09.2023 г.по ч.гр.д. № 1758 по описа на ВРС за 2023 г., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК

Ищецът А1 Б.“ ЕАД с ЕИК:131468980, със седалище и адрес на управление - гр.С. 1309, р-н И., ул.”К.” № 1, представлявано от А.Д. и М.М., е предявил срещу П. М. П. с ЕГН: ********** и адрес: с. Б., ул.“Ч.“, № 6, общ. В., обл. В., искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК, за признаване за установено между страните, че ответникът П. М. П. дължи на ищеца „А1 Б.“ ЕАД, както следва: 4022,81 /четири хиляди двадесет и два лева и осемдесет и една стотинки/лева за периода от 12.02.2021г. до 09.08.2021г., от която777,65 лева неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 1458, 90 лева неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, 1786,26 лева неустойка,816,97 лева мораторна лихва, законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2023г. до изплащане на вземането, както и да заплати сумите: 98,80 лева за платена държавна такса и 940 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Претендират се и разноски, направени от ищеца в настоящото производство.

Основателността на претенцията си обосновава с обстоятелството, че между 1 страните е сключен договор за продажба на изплащане № 505635912 от 10.12.2020г. , като за процесните задължения, за които били издадени надлежни фактури, липсвали плащания.

Твърди се, че договорът е прекратен по вина на ответника за услугата поради забава на плащането за повече от 124 дни.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не се е възползвал от възможността да подаде отговор на исковата молба.

За горепосочените суми „А 1 Б.“ ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1758/2023 г. по описа на ВPC, срещу която ответникът не е подал не възражение, като е за лепено уведомление по чл. 47 ГПК, и съдът е дал указания на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което същият е сторил в законния срок и е представил доказателства за това в същия срок, което обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Ищецът твърди, че размерът на задължението на ответника е начислен съгласно условията на договора, приложенията към него и Общите условията, която сума представлявала сбор от сумите по фактури, както и неустойка, начислена за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ във вр. чл. 6.3 от Приложение 1 към договора, за които сума били издадени първични счетоводни документи, както и законната лихва от датата на образуване на ч. гр. д. № 1758/2023 г. по описа на ВРС до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че неустойката била начислена съгласно чл. 54.12 ОУ, като съгласно чл. 92 от ЗЗД и т. 7.1 от Договора, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абоната, ка който договорът се прекратява, по стандартен за А1 Б. ЕАД размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване. Абонатът е физическо лице, поради което максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.

В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа иска.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не депозира становище по исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1758/2023 г. по описа на Районен съд -В., съдът е издал в полза на „А1 Б.” ЕАД срещу П. М. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата от 4022,81 /четири хиляди двадесет и два лева и осемдесет и една стотинки/лева за периода от 12.02.2021г. до 09.08.2021г., от която777,65 лева неплатени суми за 2 предоставени електронни съобщителни услуги, 1458, 90 лева неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, 1786,26 лева неустойка,816,97 лева мораторна лихва, законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2023г. до изплащане на вземането, както и да заплати сумите: 98,80 лева за платена държавна такса и 940 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена и от длъжника е постъпило възражение в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК, че не дължи процесните суми на ищеца. В срока по чл. 414, ал.

2 ГПК не е постъпило възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „А1 Б.” ЕАД е предявило против ответника установителни искове за вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

По делото е представен договор за продажба на изплащане № 505635912 от 10.12.2020г. по силата на който П. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с избрана абонаментна услуга А1 Сърф 10 срещу месечна такса за срок от две години по партида на телефонен номер. Абонатът е заявил услуга А1 Сърф 16 за срок от две години и промоционална месена такса в размер на 16,99 лева.

Абонатът е сключил и Договор за лизинг, по силата на който е взел мобилно устройство на изплащане посредством двадесет и три месечни вноски, съгласно уговорения погасителен план. При закупуването на устройство абонатът е получил отстъпка от крайната цена, като спрямо договора за продажба на устройство абонатът получава мобилното устройство за обща цена. Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни от оператора с договора. Неизпълнението е ангажирало отговорността на ответника на основание чл. 54 от ОУ на оператора, който има право едностранно да прекрати договора или временно да спре достъпа на абоната до ползваните мрежи.

Относно ползваните услуги са издадени от ищеца следните фактури с приложения към тях /също приети като доказателства по делото.Представени са по делото и Общите условия на ищеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 от ЗЗД и сл. относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.

От представения договор за електронни съобщителни услуги, подписан от страните, се установява възникналото облигационно правоотношение помежду им. Съдът приема, че приложенията към данъчните фактури, касаещи потреблението на процесния мобилен номер за процесните периоди от време и издадените въз основа на тях данъчни фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, при условие че не са оспорени от последния, доказват предоставените му услуги и 3 претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги /негова е доказателствената тежест/, поради което съдът намира за установено съществуването на вземането на ищеца.

Ищецът наред с неплатените главници, претендира в настоящото производство и неустойки в общ размер на лева за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги на основание чл. 54 от ОУ на мобилния оператор /представени по делото/ и на основание чл. от Приложение 1 към договора. Видно от тези клаузи, ако в рамките на срока на договора абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или Общите условия, ако по негово искане или вина бъде прекратен договора, операторът има право да прекрати договора, както да получи неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси /без отстъпки /, дължими от датата на прекратяване на договора до изтичане на определения в договора срок. Уговорено е, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпки.

Предвид гореизложеното, исковете за признаване съществуването на вземане на ищеца за

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в Ответникът е представил доказателства за направени разноски, но поради изхода на делото такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. М. П. с ЕГН:

********** и адрес: с. Б., ул.“Ч.“, № 6, общ. В., обл. В., СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на “А1 Б.” ЕАД /с предишно наименование „М.” ЕАД/, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1309, район И., ул. К. № 1, представлявано от А.Д. и М.М., сумата от 4022,81 /четири хиляди двадесет и два лева и осемдесет и една стотинки/лева за периода от 12.02.2021г. до 09.08.2021г., от която777,65 лева неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 1458, 90 лева неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, 1786,26 лева неустойка,816,97 лева мораторна лихва, законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2023г. до изплащане на вземането която 4 сума е издадена Заповед за изпълнение № 934 от 06.09.2023 г.по ч.гр.д. № 1758 по описа на ВРС за 2023 г.

ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН: ********** и адрес: с. Б., ул.“Ч.“, № 6, общ. В., обл. В., да ЗАПЛАТИ на „А1 Б.” ЕАД /с предишно наименование „М.” ЕАД/, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1309, район И., ул. К. № 1, представлявано от А.Д. и М.М. сумата от 96,80 лева – разноски за държавна такса по настоящото дело и сумата от 98,80 лева за платена държавна такса и 940 лева за платено адвокатско възнаграждение - разноски за адвокатско възнаграждение, разноски в заповедното производство по Заповед за изпълнение № 934 от 06.09.2023 г.по ч.гр.д. № 1758 по описа на ВРС за 2023 г.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

5