Решение № 132 от 20.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Велико Търново, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело № 20214100100424 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и 52 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът –Т. А. Г. - чрез настойниците си А. и С. М.и излага в исковата си молба, че на 29.09.2020 година баща му -А.Б, загинал в катастрофа на път I-5 на километър 111 + 900 между Дебелец и Бряста в посока Велико Търново. А.Б пътувал в застрахован при ответното дружество автомобил, водачът на който, заради несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол върху колата и предизвикал катастрофа. По реда на настоящото производство претендира присъждане на сумата от 300 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от датата на транспортното произшествие насетне и направените по делото разноски.

Ответната страна - "Д.Б.Ж.З" АД, гр. С. – признава твърдяното по исковата молба застрахователно правоотношение и факта на транспортния инцидент. Оспорва иска с довод, заради ниската си възраст ищецът да не е претъпял вреди. Отрича застрахованият водач да е виновен и да е шофирал неправомерно. В отношение на евентуалност твърди загиналият да е допринесъл за настъпване на фаталния резултат, защото не е ползвал предпазен колан. Търсената сума била прекомерна в съпоставка с търпените вреди. Лихва върху претендираното обезщетение би се дължала от 10.05.2021 година, когато искането за извънсъдебно уреждане на претенцията било отхвърлено. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено:

Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложеното 1 удостоверение за раждане, че А.Б е баща на ищеца. На 29.09.2020 година е пътувал в управляван от В.Л.а автомобил със застраховка гражданска отговорност на автомобилистите в ответното дружество. Автомобилът е катастрофирал път I-5 на километър 111 + 900 между Дебелец и Бряста в посока Велико Търново. А.Б е загинал – при транспортния инцидент е бил изхвърлен на пътното платно и при удара с настилката е получил увреждания, несъвместини с жИ.та - заключенията на вещите лица д-р Г. и д-р К.

Неправомерното шофиране на водача на лекия автомобили е непосредствена причина за транспортния инцидент: превишена скорост и неправилна манипулация с волана и спирачките на автомобила – заключението на техническата експертиза, неоспорена от страните.

Загиналият А.Б не е ползвал предпазен колан и това е довело до изхвърляне на тялото му на пътното платно. Цитираните медицински и техническата експертиза сочат, че пътникът е загинал заради удара на тялото в пътното платно. Този удар би бил предотвратен ако е ползвал предпазен колан. Тезата се подкрепя от показанията свидетеля Г.

Г., намерил на пътя загиналия А.Б. Съдът намира заключенията на допълнителните медицински експертизи за достоверни, предвид обстоятелството, че се градят на неоспорени по делото факти – местонахождението на загиналия и липсата на следи от предпазен колан по тялото.

Вариантът, при който и с предпазен колан пътникът би получил смъртоносни увреждания, е разгледан като хипотеза от всички експерти. Дори и в заключението на д-р Г.

– единственият от тримата, който поддържа, че за смъртта на А.Б предпазният колан е без значение. Експертизата на д-р Г. не държи сметка за изяснения от вещото лице по техническата експертиза начин на действие на предпазния колан и на въздушната възглавница в автомобила - най-малкото пътникът не би бил изхвърлен от автомобила, ако е ползвал колан, а въздушната възглавница е технически годна да смекчи удара. В казуса фактор за смъртния резултат е ударът на тялото върху шосето, а той изцяло е следствие на обстоятелството, че загиналият е бил без предпазен колан. По разума на чл. 51 от ЗЗД от значение за причинния процес са действащите фактори, довели до увредата, а не абстрактно възможните причини, годни да причинят същия резултат. Изнесеното и от тримата експерти виждане, че е възможно и при поставен колан пътникът да получи смъртоносна увреда не е равнозначно на теза, че предпазния колан в казуса е без значение. Касае се до абстрактна възможност, за съществуването на която по делото нарочни факти и доказателства липсват.

Затова съдът приема, че пътникът, неизползвайки предпазен колан, е предизвикал смъртта си в равна степен с неправомерното от гледище на закона шофиране на водача на автомобила.

Липсват доказателства на ищеца да е заплащано обезщетение за вреди от трудова злополука – смъртта на баща му - по правилата на чл. 200 от КТ или за плащане на застрахователно обезщетение от застраховател на работодателя на бащата.

Ищецът е поискал от ответника заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на 10.02.2021 година. На тази дата под номер 567 е 2 заведено писменото искане на ищеца по чл. 380 от КЗ. Ответникът е образувал преписка по установяване на застрахователното събитие и е поискал да му се представят протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, протоколи за разпит на свидетели, автотехническа експертиза, медицинска експертиза, протоколи от химическа експертиза за употреба на алкохол, както и да се посочи сметка, по която застрахователят да плати обезщетение – писмо до пълномощника на ищеца адв. С. Н.-К, изх. № 1128 от 02.03.2021 година Изложените факти налагат извод за доказаност на предявения иск и частичната му основателност по размер.

Неправомерното шофиране на застрахован в ответното дружество водач, причинило смъртта на бащата на ищеца сочи фактическия състав по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и доказаността на иска по основание.

Обезщетението за неимуществените вреди на малолетния ищец съдът определя по реда на чл. 52 от ЗЗД на сума от 200 000 лв. Загубата на родител в невръстна възраст рефлектира върху целия жИ.т. Вредата се изразява в липса на естествена семейна среда, грижи и възпитание до навършване на зрелост.

Установеното съпричиняване на увредата налага намаляване на обезщетението на половина – двата фактора за смъртта на бащата са равностойни и в казуса приложение намира чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Така искът е основателен за сумата от 100 000 лв.

За разликата до търсените 300 000 лв. претенцията е неоснователна и подлежи на отхвърляне на това основание.

Доводите на ответника за невиновно поведение на застрахования водач, за липса на вреди и за получено обезщетение от работодателя на загиналия са неоснователни.

Техническата експертиза безпротИ.речИ. сочи отклонението на шофирането от изискванията на пътните условия, погрешното маневриране и използване на спирачната система на автомобила, както и директното им отражение върху вредоносния резултат.

Ниската възраст на детето не изключва увреждането на нематериални блага, които обезщетението по чл. 52 от ЗЗД репарира. Душевните страдания, предполагащи определена интелектуална зрялост, не са единственият вид вреди без имуществено измерение. Далеч по-тежка вреда е лишаването на невръстно дете от родителско присъствие и грижи.

Голословно и недоказано е твърдението на ответника ищецът да е получил обезщетение от друг застраховател или от работодателя на баща си. Доказателства в тази насока липсват, а установяването на такъв факт е в задачите на ответника – такова плащане би намалило обема на отговорността му, доколкото се репарират един и същи вид вреди.

За посочената по-горе част от 100 000 лв. искът следва да се уважи ведно със законна лихва по чл. 86 от ЗЗД считано от 10.02.2021 година – датата на предявяване на застрахователната претенция, съгласно чл. 429, ал. 3, изречение второ, предложение последно, от Кодекса за застраховането. Законът лимитира възможността за присъждане на 3 дължима от деликвента мораторна лихва като част от застрахователното обезщетение до уведомяването на застрахователя. За периода от транспортния инцидент до 10.02.2021 година искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Тезата на ответника, че би дължал законна лихва от отказа да заплати обезщетение насетне е неоснователен. С исковата молба се търси обезщетение за вреди от забава, в която застрахованият деликвент е изпаднал и която е част от дължимото застрахователно обезщетение по изричния текст на чл. 429, ал. 2, т.2 от Кодекса за застраховането. Дали претендентът за застрахователно обезщетение е представил всички нужни за произнасяне на застрахователя документи и кога е сторил това е от значение кога самият застраховател изпада в забава, заради несвоевременно произнасяне. Видно от исковата молба, такъв вид обезщетение за вреди от забава на застраховятеля ищецът не претендира.

По силата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на пълномощника на ищците – адв. С. Н., следва да бъде определено възнаграждение. Според Наредбата на минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено въз основа на уважаваната част от иска, то възлиза на 3 530 лв. Обезщетението следва да бъде определено по Наредбата на минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 64 от 23 юли, 2004 год. изм. и доп.) в редакцията преди измененията от ноември, 2022 година.

Договорът за правна помощ между ищеца и адвокат Н. датира от 17.05.2021 година, а на изменението на Наредбата от ноември, 2022 година не е придадено обратно действие.

Изходът на спора и правилото на чл.78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът при общ размер на разноските, направени по делото, от 8 780 лв. има право на 2 926,66 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответното дружество следва да се възложи заплащането да дължимата върху уважените искове държавна такса. Върху мораторната лихва за времето от 10.02.2021 година до 27.05.2021 година тя възлиза на 118,89 лв. Начислена е върху 2 972,22 лв. – стойност на мораторната лихва за цитирания период при главница от 100 000 лв. Върху последната сума пък се дължи такса от 4 000 лв. така дължимото от ответника възлиза на 4 118,89 лв.

Съразмерно на уважената част от исковете по силата на същия законов текст ответникът следва да заплати една трета от авансираните от съда суми за събиране на доказателства. От общо направените разходи в размер на 1 054 лв., ответникът следва да заплати 351,33 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда "Д.Б.Ж.З"-АД, гр. С., ЕИК..., да заплати на Т. А. Г., ЕГН: **********, гр.В.Т, ..., сумата от 100 000 (сто хиляди лева) лв., обезщетение за неимуществени вреди, пряка 4 последица от транспортно произшествие на 29.09.2020 година, на път I-5 на километър 111 + 900 между Дебелец и Бряста в посока Велико Търново, причинило смъртта на баща му А.Б, ведно със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху вземането, считано от 10.02.2021 година до окончателното му заплащане, на основание чл.

432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45, 51 и 52 от Закона за задълженията и договорите.

Отхвърля иска за разликата от присъдената сума до претендираните 300 000 (триста хиляди лева) лв., както и за законна лихва за периода от 29.09.2020 година – 09.02.2021 година, като неоснователен в тази му част.

Осъжда "Д.Б.Ж.З"-АД, гр. С., ЕИК..., да заплати по сметка на съда сумата от 4 118,89 (четири хиляди сто и осемнадесет лева и осемдесет и девет стотинки) лв., държавна такса върху присъдената сума и сумата от 351,33 (триста петдесет и един лева и тридесет и три стотинки) лв., авансирани от съда разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Осъжда "Д.Б.Ж.З"-АД, гр. С., ЕИК..., да заплати на С. К. Н., адвокат от гр. С., бул.М № 1 2, етаж 3, сумата от 3 530 (три хиляди петстотин и тридесет лева ) лв., адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.