Решение № 3471 от 05.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3471 гр. Пловдив, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Милков Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър Милков Милев Гражданско дело № 20235330111166 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на Г. Г. Б. против „Стик – кредит“ АД , с която иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит № ****** от 02.03.2022 г., предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума на ден, е нищожна.

Твърди се от ищеца, че на 02.03.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който са предоставени на ищеца в собственост заемни средства в размер на 1 600 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 28,8% и годишен процент на разходите 32,92%.

Посочва, че съгласно чл. 27, ал. 1 от договора е предвидено, че в случай на непредоставяне на допълнително обезпечение се дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит, като неустойката е предвидено да се заплаща разсрочено заедно с всяка погасителна вноска. В тази връзка била начислена неустойка в общ размер от 1 078,34 лв.

Изложени са доводи, че неустоечната клауза е недействителна и се моли тя да бъде прогласена за такава поради противоречие с добрите нрави и като сключена при неспазване на нормите на ЗПК и ЗЗП.

Сочи се, че неустойката противоречи на добрите нрави. Излага се становище, че договорът за паричен заем е еднотипен и потребителят не може да влияе на съдържанието му. Сочи се, че кредитодателят иска представяне на обезпечение след сключването на договора и ако не бъде представено, дългът на длъжника нараства. Твърди се, че неустойката излиза от присъщите й 1 обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Излагат се твърдения, че неустойката обезщетява същите вреди като мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК и е недопустимо да се стига до кумулирането им, поради което е нищожна на основание противоречие със закона.

Сочи се, че непредставянето на обезпечение дава основание да се иска незабавно цялото задължение на основание чл. 71 от ЗЗД, а въпреки това начислява неустойка, която представлява възнаграждение, дължимо под условие.

Ищецът е на мнение, че неустойката е неравноправна на основание чл.

143, ал. 2, т. 5 от ЗПК, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, като тази клауза не е индивидуално уговорена.

Отправено е искане за присъждане на разноски, в това число и за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска. Не оспорва, че страните са сключили договор за потребителски кредит № ****** о т 02.03.2022 г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата сумата от 1 600 лв., която следвало да бъде върната заедно с договорено възнаграждение, съгласно погасителен план. Посочва, че договорът е сключен от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. В чл. 20 и сл. от договора била предвидена неустойка при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, като кредиторът не бил задължен да претендира същата.

Поддържа, че клаузата в договора, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е валидна и отговаря на приложимите законови изисквания.

Неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая било обективирано в един документ с договора за потребителски кредит. По отношение на нейната действителност не следвало да се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите разпоредби на ЗЗД. Неустойката се дължала от неизправната страна по договора, когато била налице онази форма на неизпълнение, за която е била уговорена, в конкретния случай – непредоставяне на обезпечение по договора. Размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависело изцяло от волята на заемателя. Счита, че така договореният размер на неустойката, като определен процент, не води до неоснователно обогатяване, а самата неустойка не излизала извън присъщите за нея функции. Целта на неустойката била да репарира причинените от неизпълнението в срок вреди, както и да се гарантира точно изпълнение, а ако това не се постигне – да санкционира за неизпълнение, поради което клаузата за неустойка не противоречала на добрите нрави. Нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като, ако се приемело, че същата е прекомерна, нейният размер можело да бъде намален и не следвало клаузата да се обявява за недействителна. Излага съображения, че не е била налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения срок поръчител, който да отговаря 2 на посочените изисквания, като твърди, че ищецът е бил предварително запознат с условията на договора.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения иск. Отправено е искане за присъждане на разноски.

В срока за отговор на исковата молба са предявени от „Стик – кредит“ АД против Г. Г. Б. обективно кумулативно съединени осъдителни насрещни искове, с които се иска осъждане на ответника по насрещните искове да заплати на ищеца по насрещните искове сумата от 767,1 2 л в . – непогасена главница по сключения между страните Договор за потребителски кредит № ****** о т 02.03. 2 0 2 2 г.; сумата от 48,45 лв.– незаплатена възнаградителна лихва, ведно с законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 04.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

В насрещната искова молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ****** от 02.03.2022 г., по който дружеството предоставило на Е. И. С. заемна сума в размер от 1 600 лв., с която сума служебно било погасено задължение по предходен кредит, а остатъкът от сумата бил предоставен чрез Изипей.

Страните се договорили, че кредитополучателят дължи заплащане на възнаградителна лихва на кредитора в размер на 36 % на година, при ГПР по кредита в размер на 42,58 %. Твърди се, че при сключването на процесния договор на потребителя била предоставена необходимата преддоговорна документация. Поддържа се, че посоченият договор е сключен при изпълнение на всички изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Твърди се, че ответницата е направила вноски за погасяване на задълженията по договора.

Предвид това се поддържа, че кредитополучателят не изпълнява поетите от него задължения съгласно договора, поради което били налице предпоставките за предсрочна изискуемост, визирани в чл. 24 от договора, като останали дължими горепосочите суми.

Моли да бъдат уважени предявените насрещни искове . Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по насрещната искова молба със становище за неоснователност на насрещните искови претенции. Излагат се съображения за нищожност на договора за паричен заем, тъй като същият не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и ГПР не е правилно посочен. Отправя изявление, че е заплатил по договора сума в размер общо на 2 194,99 лв., с което е погасена дължимата се главница и договорна лихва. Възразява се за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Моли за отхвърляне на насрещните искове. Претендира се заплащането на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е главен положителен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл.

143, ал. 2, т.5 от ЗЗП., за прогласяване нищожността на чл. 27 от Договор за потребителски кредит № ****** от 02.03.2022 г., сключен между страните.

3

Предявени са и насрещни осъдителни искове от „Стик – кредит“ АД против Г. Г. Б. с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр едл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 о т ЗЗД във връзка с ч. 9 от ЗПК за заплащане на главница и договорна лихва.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца по главния иск да докаже сключването на договор за потребителски кредит и основанията за нищожност на клаузата за неустойка.

В тежест на ищеца по насрещния иск е разпределено да докаже съществуването на договора, клауза за договорна лихва, предоставяне на кредита, падеж и размер на задълженията, а ответникът по насрещния иск следва да докаже възраженията си в отговора на насрещната искова молба, в т. ч. и основанията за нищожност на договора и заплащане на търсените суми.

Не се оспорва от страните, че между т я х е сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 02.03.2022 г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 1 600 лв., която е усвоена.

Според представения по делото Договор за потребителски кредит, сключен между страните и погасителен план към него, се установява, че със същия на длъжника е бил предоставен заем в размер на 1 600 лв., който последният се е задължил да върне на погасителни вноски. В договора е посочен лихвен процент по заема – 28,80 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 32,92 %. Посочената обща сума за плащане по договора е 1 896,62 лв.

Освен това е договорена и неустойка при неизпълнение на задължение на заемополучателя да осигури в тридневен срок от получаването на сумата съгласно чл. 17 и чл. 27 от договора обезпечение – поръчител или банкова гаранция при строго определени условия, конкретизирани в чл. 17 от договора и чл. 20-22 от ОУ. Неустойката е в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението, и е предвидена да се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски по договора, като същата е в общ размер от 1 078,34 лв. С включената неустойка общата стойност за връщане по кредита възлиза на 2 974,96 лв.

По главния иск:

Предявените основания за нищожност на клаузата от договора за потребителски кредит, доколкото не се обосновава интерес от кумулативното им разглеждане, нито определена поредност, следва да се разгледат при условията на алтернативност.

Размерът на неустойката (почти колкото главницата по кредита и три пъти повече от възнаградителната лихва), краткият срок за изпълнение на задължението (тридневен) и характерът на самото неизпълнение, за което се предвижда неустойката – непредоставяне на обезпечение, определят уговорената неустойка като накърняваща добрите нрави. Клаузата предвижда плащане на парична сума, която не съответства на очакваните вреди. Възможно е длъжникът да изпълни паричните си задължения по връщане на заетата сума и възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки това ще дължи неустойка. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка. Следователно при непредставяне на обезпечение и последвало изпълнение по договора, за кредитора по договора не биха настъпили никакви вреди. При неизпълнение на договора вредите за кредитора биха се изразили 4 само в дължимите и неплатени суми, а не в обстоятелството, че е лишен да ги търси от имуществената сфера и на поръчителя или на гарантиращата банка.

Липсата на обезпечение е свързано единственото с по-големия риск, който кредиторът поема при отпускане на заема. Но дължимостта на парична сума от длъжника за носене на кредитния риск от кредитора не може да се квалифицира като обезщетение за вреди, каквато е присъщата функция на неустойката. Такова задължение има характер на възнаграждение за поетия риск. Ето защо предвиждането на неустойката при тези условия и за неизпълнение на посоченото задължение няма обезщетителна функция, а възнаградителна.

Не е налице и обезпечителна функция на неустойката. Начинът на уговарянето й – с множество изисквания към поръчителя и с краткия срок за предоставяне, предварително правят трудно изпълнимо предоставянето на това обезпечение, вместо да обезпечават изпълнение на задължението.