Решение № 3030 от 04.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3030 гр. София, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Виолета Йовчева

Десислава Алексиева при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100500462 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 20184444 от 13.09.2021 г. по гр.д.№ 31387 по описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 24-ти състав, постановено по реда на чл.247 ГПК се:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 148771 от 14.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 31387 по описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 24-ти състав и изпълнителен лист от 02.06.2021 г. като навсякъде в диспозитива на решенето и в изпълнителния лист след името М. Б. Д. вместо с „ ЕГН *******“ да се чете с „ЕГН **********“.

Постъпила е въззивна жалба от „АЛК“ АД, ответник пред СРС.

Излагат се доводи за недопустимост на решението. Твърди се, че в случая се касаело до различни лица, тъй като било налице разминаване между имената и ЕГН на лицето. Наред с това решението, което било поправено в производството по чл.247 ГПК било потвърдено от СГС с влязло в сила решение, което се ползвало със сила на пресъдено нещо. Затова не можело да 1 се иницира производство по реда на чл.247 ГПК.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното първоинстанционното решение.

От ищцата пред СРС, въззиваем пред настоящата инстанция-М. Б. Д., ЕГН **********, е постъпил отговор по въззивната жалба в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Излагат се доводи, че СРС е допуснал грешка при посочване на ЕГН на лицето. Сочи, че по време на производството не било имало спор относно идентичността й. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 24.09. 2021 г.

Въззивната жалба е подадена на 04.10.2021 г., т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в диспозитива на решение № 148771 от 14.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 31387 по описа за 2019 г., както и издадения на 02.06.2021 г. въз основа на него изпълнителен лист, е допусната техническа грешка при изписването на ЕГН на ищеца, която грешка следвало да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или 2 наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо.

С Решение № 55 от 06.07.2009 г., постановено в производство по чл.

247 ГПК по т.д. № 541/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в диспозитива.

Същевременно с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 515 ОТ 11.05.2017 Г. ПО ГР. Д. № 80/2017 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, разглеждащо идентичен на настоящия случай, е даден отговор на въпроса : „погрешно изписания в решението единен граждански номер на страната може ли да бъда поправен по реда на чл. 247 ГПК, когато в делото се съдържат писмени доказателства, съдържащи верния единен граждански номер и когато няма съмнение относно правния субект, спрямо когото се е произнесъл съда“ . Наред с това и в служебно известното на съда решение по чл. 290 ГПК № 223 от 10.6.2014 г по гр. дело № 6064813 г на ГК, Четвърто гражданско отделение, също е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на ЕГН на страната.

Следва да добавим, че за провеждане на производство по реда на чл.247 ГПК съдът не е обвързан със срок, нито важи диспозитивното начало макар в случая СРС, 24-ти състав да е бил сезиран с молба от ищцата М. Б. Д., ЕГН **********, подадена на 27.07.2021 г./л.57 по делото пред СРС/.

Затова настоящият състав, намира, че обжалваното решение не е недопустимо.

Действително, решение № 148771 от 14.07.2020 г., постановено по гр.д.

№ 31387 по описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 24-ти състав е потвърдено от СГС, Трети Б въззиваен състав по в.гр.д.№ 10302 по описа за 2020 г., но видно от диспозитива на последното ЕГН на ищцата М. Б. Д. е изписано по начина, по който е възпроизведен в атакуваното пред настоящата инстанция решение, постановено по реда на чл.247 ГПК, а именно: ЕГН **********. По този начин ЕГН е отразено в самата искова молба, в пълномощното на л.14 по делото пред СРС, във фактурата, отразяваща разхода за заплатено адв.възнаграждение /л.33 по делото пред СРС/, в писмената защита на л.37 по 3 делото пред СРС.

В диспозитива на решение № 148771 от 14.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 31387 по описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 24-ти състав, ЕГН на ищцата М. Б. Д. веднъж е изписан като : „ЕГН ***********“ , втори път като :

„ЕГН *********“ и трети път като: „ЕГН *********“.

Съгласно чл.406, ал.4 ГПК в производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно чл.247, чл.250 и чл.251 ГПК.

Тъй като са били налице предпоставките на чл.247 ГПК, то обжалваното пред настоящата инстанция решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.

На въззиваемата страна разноски се следват и такива са сторени за адв.възнаграждение в размер на 300 лв. , които й се присъждат.

Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20184444 от 13.09.2021 г. по гр.д.№ 31387 по описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 24-ти състав.

ОСЪЖДА „АЛК“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******, да заплати на М. Б. Д., ЕГН **********, гр.София, бул.“*******, съдебен адрес: гр.София, ул.“******* адв.А.И., САК, сумата в размер на 300 лв., представляваща адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5