Решение № 68 от 14.04.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Варна, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20263001000050 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца „Ман ТрансБГ“ ЕООД срещу решение № 505/19.12.2025 година по търг. дело № 175/2025 година на ВОС. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени предявените от дружеството искове, с които се иска осъждането на ответника „ЗД Евроинс“ АД да заплати сумата от 25000 лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходите, необходими за възстановяване на влекач марка „МАН“, модел „ТГА 18.480“ с peг. № Х ХХХХ ХХ, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 08.03.2024 г., по вина на водача на лек автомобил „Пежо“ модел „405“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/07/123003731648 със срок на валидност от 17.12.2023 г. до 16.12.2024 г., както и сумата от 4560 лева, представляваща претърпени загуби под формата на извършен разход за репатриране на ППС, 1 сумата от 1008 лева, представляваща разход за претоварване и извозване на намиращата се във влекача стока след настъпване на ПТП, сумата от 1609,73 лева, представляваща разход за закупуване на гуми, монтаж и демонтаж, ведно със законната лихва върху главницата от 25000 лева, считано от предявяване на иска – 24.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ.

Във въззивната жалба така постановеното решение се смята за незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на относимите материални разпоредби, в несъответствие със събраните доказателства по делото. Във въззивната жалба като спорен въпрос се определя този за вината, съответно оборването на презумпцията по чл.

45, ал. 2 ЗЗД и наличието на хипотеза на „случайно събитие“, изключваща вината на дееца. Изводът на първата инстанция, че презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД се счита оборена поради настъпило „случайно събитие“ се намира за необоснована и неправилна.

Акцентира се върху обстоятелството, че преки доказателства за причините, довели до загуба на съзнанието на управлявалия МПС, не са събрани. Твърди се също така, че неправилно съдът е приложил понятието „случайно събитие“, като е обърнал доказателствената тежест по въпросите за предвидимост и предотвратимост и е възложил в тежест на ищеца установяването на тези обстоятелства.

Счита се, че решението е вътрешно противоречиво – от една страна се приема, че причината за ПТП е поведението на шофьора, от друга се приема невъзможност да се контролира автомобила поради влошено здравословно състояние. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение. С отделна молба, в която е визуализиран списък по чл. 80 ГПК се иска присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното застрахователно дружество, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска нейното оставяне без уважение.

2

Изводите на първата инстанция се определят за законосъобразни, основани на събраните по делото доказателства. Сочи се, че е безспорно установено с оглед на събраните гласни доказателства и допуснатите експертизи, че настъпването на произшествието е вследствие на увреждане здравето на лицето, управлявало процесното превозно средство. Изложеното мотивира твърдението, че не е осъществен състав на деликтна отговорност. Отделно от това се смята, че дори исковете да бъдат уважени, претендираният размер не е доказан. Иска се присъждане на разноски по делото и се възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнагражадение от насрещната страна.

В ОСЗ въззивникът поддържа исканията си по въззивната жалба.

Представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната инстанция, след констатацията, че производството по делото е допустимо, следва да се произнесе по същество на повдигнатия спор. Предмет на въззивната жалба е решението в неговата цялост. Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията на първата инстанция, страните не се и позовават на такива по смисъла на ТР № 1/2013 година, на ОСГТК, на ВКС. Не са направени искания по събиране на доказателства пред настоящата инстанция. Посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество. При извършване на тази преценка той е обвързан от посочените в жалбите съображения за неправилност на съдебното решение.

3

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон Варненският апелативен съд възприема следната фактическа и правна обстановка:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС), съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК и съответстват на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Производството е допустимо с оглед изпълнената абсолютна процесуална предпоставка по чл. 380, ал. 1 КЗ. Посредством въведените във въззивната жалба оплаквания, предмет на въззивно обжалване е решението в неговата цялост.

Ищецът в първоинстанционното производство е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ, а именно: На 08.03.2024 г. около 15,30 ч. по път I-9 с посока на движение от гр. Варна към с. Старо Оряхово, община Долни чифлик, област Варна на около 2 км. след „Снек бар Пода“ преди река Камчия, по вина на водача на лек автомобил „Пежо“ модел „405“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, е настъпило ПТП. В следствие на процесното ПТП са нанесени вреди на влекач марка „МАН“, модел „ТГА 18.480“ с peг. № Х ХХХХ ХХ, собственост на ищеца в производството. Няма спор, че лекият автомобил „Пежо“ модел „405“ с рег. № Х ХХХХ ХХ е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/07/123003731648 със срок на валидност от 17.12.2023 г. до 16.12.2024 г. Няма спор и че неговият шофьор в нарушение на правилата за движение е напуснал лентата си на движение и навлязъл в насрещната, предизвиквайки челен сблъсък със собствения на ищеца влекач. Въведени са фактически обстоятелства за твърдяни като извършени разходи по повод процесното ПТП, представляващи претърпени имуществени вреди, както следва :25 000 лв. разходи, необходими за отстраняване на 4 щетите, сумата от 4560 лева, представляваща претърпени загуби под формата на извършен разход за репатриране на ППС, сумата от 1008 лева, представляваща разход за претоварване и извозване на намиращата се във влекача стока след настъпване на ПТП, сумата от 1609,73 лева, представляваща разход за закупуване на гуми, монтаж и демонтаж, ведно със законната лихва върху главницата от 25000 лева, считано от предявяване на иска – 24.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ.

Отговорността на ответника се ангажира с наличие на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за л. а. "Пежо“ модел „405“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахователна полица № BG/07/123003731648 със срок на валидност от 17.12.2023 г. до 16.12.2024г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е отправил на 15.03.2024г. молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника „ЗД Евроинс“ АД с искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, но въпреки изтичането на законоустановения срок застрахователят не е определил и изплатил обезщетение по заявената претенция. По делото е приложено уведомление № РК- 001 – 246 / 4/27.06.2024г., с което ответното дружество по същество отказва изплащането на застрахователно обезщетение като твърди липса на правно основание на претенцията.

Искането, с което е сезиран първоинстанционният съд е да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за 25 000 лв. разходи, необходими за отстраняване на щетите, ведно със законната лихва върху главницата от 25000 лева, считано от предявяване на иска – 24.03.2025 г.,сумата от 4560 лева, представляваща претърпени загуби под формата на извършен разход за репатриране на ППС, сумата от 1008 лева, представляваща разход 5 за претоварване и извозване на намиращата се във влекача стока след настъпване на ПТП, сумата от 1609,73 лева, представляваща разход за закупуване на гуми, монтаж и демонтаж. Твърденията и заявените претенции се поддържат и с допълнителната молба от 8.04.2025г.

Представени са писмени доказателства в подкрепа на направените искания, приобщени към доказателствения материал по делото.

В представения в срока по чл. 367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковите претенции. На първо място е акцентирал върху липсата на виновно и противоправно поведение на водача на МПС, причинило процесното ПТП. Позовал се е на невъзможността на шофьора да предотврати настъпването му поради внезапно нетравматично увреждане на здравето, в следствие на което той е и починал. Предвид това е заявил невъзможност да бъде ангажирана деликтната отговорност на водача , съответно и на застрахователя. На следващо място е оспорил размера на претендираните разходи за възстановяване на превозното средство, твърдейки, че същите са силно завишени. Оспорват се и разходите по представените фактури като се твърди липса на относимост на извършените разходи с процесното ПТП, както и доказателства за реалното им извършване.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380. В чл. 432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка 6

"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни в настоящето са следните елементи от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ: налице е задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за л. а. "Пежо“ модел „405“ с рег. № Х ХХХХ ХХ застрахователна полица № BG/07/123003731648 със срок на валидност от 17.12.2023 г. до 16.12.2024г.Установено е наличието на претърпени, вследствие на ПТП от 8.03.2024г. имуществени вреди от страна на ищеца. Вредите са причинени в резултат на поведението на водача на лек автомобил "Пежо“ модел „405“ с рег. № Х ХХХХ ХХ с водач К Г К, ЕГН ХХХХХХХХХХХ. Съгласно представения констативен протокол за ПТП, както и от съответната част от неоспореното заключение от комплексната експертиза в автотехническата й раздел, водачът на л.а. „ Пежо“, модел „ 405“ „рязко променя посоката си на движение и навлиза в отсрещната лента за движение в момент, когато срещу него идва / да се разминава / участник 2 – товарния автомобил“.